- Произхождате от семейство със стари политически традиции. Как повлия това на собствените Ви амбиции?
- Винаги съм се опитвал да градя живота си независимо от семейната традиция и мисля, че успешно. Семейството ми никога не ме е подтиквало да се занимавам с политика. Нещо повече, винаги са ме предупреждавали, че политиката не ни е носила нищо добро. Семейството ни е в политиката от шест или седем поколения, като някои от прадедите ми са свършвали в затвори или дори по-лошо… Но, след като живея във време, когато човек просто трябва да даде всичко, на което е способен за да промени нещата в страната си. Тъкмо това бе и основният ми мотив, а не "гласът на кръвта". Никога не съм искал да се захващам с политика, но бях тласнат към това от ужасното състояние, в което се намира тази страна, и с радост бих напуснал политиката, когато това стане възможно, за да пиша отново книги и преподавам в Университета.

- Името Ви винаги било обвито от ореола на национализма. Как Вие самият се отнасяте към тази идея, която толкова често се интепретира погрешно?
- Действително тя често се използва, а през последното десетилетие национализмът буквално бе стъпкан в калта и днес, когато наречето някого в Сърбия националист, това звучи страшно. Аз обаче винаги съм се смятал за такъв и не съм се променил дори днес. Принадлежа на този народ, знам за неговото минало и ценностите му, както и за неговите грешки и страхове, но смятам за свой дълг да помогна на своя народ, по същия начин, по който помагам на собствените си деца. И по същия начин, по който обичам семейството си, обичам и народа, от който произлизам. Смятам също, че ценностите и постиженията на една нация, могат да бъдат в съответствие с универсалните ценности, само когато са ясно декларирани, осъзнати и подлежат на развитие. Мисля, че няма сблъсък между едните и другите. Отричайки нашия национализъм, никога няма да разберем света, нито пък светът ще може да ни разбере. Това обаче не означава да бъдем в конфликт или да отричаме ценностите на другите. Става въпрос за пътища, които вървят паралелно и не си пречат.
Фактът, че се чувствам сърбин не ми пречи да се усещам и част от света на универсалните ценности. Мисля че, това следва веднъж за винаги да си изясним и така да постигнем баланса между европейските и националните си ценности. Лично аз съм убеден, че сръбските национални ценности са преди всичко отговорност да действаш и говориш по определен начин и, което съвсем не ни дава повече права, отколкото на другите нации. Ние сме част от Европа и Балканите, цялата ни историческа съдба е свързана с Европа и Балканите. Пътят ни в модерния век беше европейски път, дори по-точно западноевропейски. И винаги сме се влияли от Запада, а не от Изтока. През цялата нова епоха елитът ни е споделял европейските ценности и не виждам защо да не се опитаме да преодолеем опустошителните последици от 50-те години комунизъм, и да се върнем отнова към тези ценности от миналото.

- Защо, завръщайки се на политическата сцена, избрахте партията "Нова Сърбия"?
- Просто, защото никой не дойде при мен така открито и искрено като приятеля ми Велимир Илич, който ми предложи да оглавя тази нова и относително малка партия. Не можех да отхвърля толкова приятелско предложение. И "Нова Сърбия" ,и "Съюзът за промени" на Зоран Джинджич, и обединената Демократична опозиция на Сърбия (ДОС) са едно и също голямо движение за превръщането на страната ни в държава, способна да осигури по-добър живот на своите граждани. Аз самият съм войник на тази велика идея и в "Нова Сърбия" открих най-подходящия път към реализацията и. Не съм партиен функционер в обикновения смисъл, просто политическият живот ти налага определени правила и едно от тях е тъкмо членството в една или друга партия. Но днес ние се борим не толкова за властта, колкото за по-добър живот за тази страна и този народ.

- Вие сте кандидат на ДОС за кмет на Белград. Какви ще бъдат Вашите приоритети, ако бъдете избран?
- Битката за Белград има значение единствено в контекста на общата битка за този народ и тази страна. Така че победата в Белград няма да означава нищо без победа и в останалата част от страната. Естествено, приоритет на ДОС е преди всичко успеха на кандидата за президент г-н Кощуница, както и този в парламентарните избори. Само в такъв случай победата в Белград ще има реално значение и ефект. Всеки, който се разходи из центъра или предградията на столицата, може да забележи от какво се нуждае тя. Не обещаваме никакви големи проекти, макар че бихме искали да го направим. Ще концентрираме усилията си върху онова, което може да се свърши бързо и ще бъде най-полезно за жителите на столицата. Става въпрос за транспорта, за почистването на Белград. Най-важното е, че искаме да формираме такава общинска управа, която да бъде отговорна, скромна и прецизна с изразходването на средствата, и която ще работи честно и искрено в интерес на гражданите. Тоест, искаме да дадем пример, че в тази страна управлението не е само привилегия или начин да си напълниш джобовете.

- Познавате Воислав Кощуница от времето, когато двамата бяхте в ръководството на Демократичната партия на Сърбия. Как оценявате качествата му като кандидат за президент на Югославия?
- Навремето се разделихме заради определени политически различия, но никога не съм бил в конфликт с него или с партията. Хората се различават по отношението си към един или друг проблем, но трябва да заява, че Кощуница принадлежи към рядко срещан днес тип хора. Честен, справедлив, твърд, без нито едно петно в биографията си. Със сигурност това бе най-подходящата кандидатура за опозицията за президенттския пост и социологическите проучвания го потвърждават. Вярвам, че най-после сме намерили един автентичен некомунист като символ и лидер на демократичното движение в Сърбия.

- Обявихте, че ще напуснете политиката в случай на поражение на изборите. Но кое за Вас ще означава успех в тях?
- На първо място победата в президентските избори, на второ - моята победа на федерално и общинско ниво. Само ако постигнем тези три неща, има шанс за мен да продължа да работя като политик. Ако загубим някоя от тези битки, ще се оттегля.

- Как оценявате поведението на международната общност в Косово? Каква е подкрепата и за сръбската опозиция?
- Международната общност не демонстрира кой знае какво положително през последното десетилетие. В повечето случаи вредата от действията и надвишаваше ползата. Твърденията, че международната общност уж подкрепяла опозицията са фалшиви. Демократичното движение в Сърбия възникна напълно самостоятелно и през годините, в които се борихме срещу Милошевич отвън по-скоро ни пречеха в най-решителните моменти, или пък просто оставаха неутрални. Трябва да сме наясно по този въпрос. Нашата победа ще бъде единствено плод на собствените ни усилия. Що се отнася до Косово, дори не знам какво Бернар Кушнер се готви да прави там по време на изборите, ще видим. Сигурен съм обаче, че нашите сънародници в Косово, онези нещастни сърби, които преживяват най-тежките си дни там, биха гласували против Милошевич, ако имат възможността да го сторят. Давайки по този начин на международната общност още една причина да им предостави статута, който заслужават. Ясно е, че отношенията ни с международната общност ще трябва да бъдат предефинирани след евентуална наша победа в изборите, на основата на нашите национални интереси от една страна, и съобразявайки се с нормите на международната дипломация - от друга. Достойнството и защитата на националните интереси на сръбската нация никога няма да бъдат пренебрегнати, но занапред ще положим всички усилия за да представим нашия народ по такъв начин, че той да бъде признат и уважаван от останалия свят.