Kакво означава идеология или светоглед? За едни това е маска на интереси - класови, империалистически и пр. За други е система от идеи, предимно държавни. Трети разглеждат идеологията като философия на историята, провъзгласявайки изводите от миналото за постулати и програма за бъдещето. Светогледът обаче, не е отвлечена теория, а живо слово, тласкащо към дейно участие в историческия живот на съсловието, нацията и човечеството. Излиза, че под идеология се разбира и философия, и наука (социология), и вяра, и дори прогнозиране за коренно преустройство на народите и човечеството, и държавно учение с практическо приложение - политика, и воля за системно строителство - посредством различни идейни течения, движения, организации, чрез преломи или революции, т.е. ясно изразена

Воля за историческа активност
независимо дали ограничена или не от определени рамки. Според мен, светогледът или идеологията имат три съставки - религия, митология и политика, като те или вървят заедно в завършена светогледна система, или пък едната съставка е погълнала другите - например, когато политиката се е превърнала в своеобразна религия или митология. В този смисъл основните идеологии (светогледи) на съвременния свят имат различен характер - либерализмът и социализмът са предимно съсловни или класови идеологии, демократизмът е от политически характер, болшевизмът - от социално-политически, а нацизмът е митиконародностна идеология. Тези светогледи, рожба на велики народи, се разпространяват върху цялата планета, създават свои течения, движения, организации, извършват революции - с една дума: оформят своя епоха в живота на нациите. У нас например, Иван Богоров е първият теоретик на либерализма. От демократизма се опива Левски. Ботев пък е надъхан от народнически, почти митичен социализъм. Но идеологиите на великите европейски народи не създават само епоха във вътрешния живот на нациите, особено на малките. Те установяват и свой ред в света, т.е. свое световно господство. Така английският либерализъм създава Британската империя, чието място напоследък се заема от Съединените щати. Свой план за световно устройство преследва СССР, изповядващ болшевизма. "Нов ред" създава и хитлерова Германия. Но нека се върнем на темата за българския светоглед. Виждам, че тя буди съжалителна усмивка у мнозина читатели: "Може ли малкият народ да има своя идеология? Нашата историческа съдба, както и на другите малки народи, е предопределена - ние заемаме идеологията, която се наложи като дух на епохата. Или пък просто ни я налагат отвън".

Това е така, но не съвсем.
Нека видим какво правят другите малки народи, например нашите съседи. И дали те са обладани от такъв фаталистично-пасивен дух. Истината е, че гърците например, отдавна имат своя национален светоглед - панелинизмът, който е плът и кръв не само на образованите, но и на обикновените хора. Пак така стои въпросът и с румъните. Тук римският император Траян персонифицира идеала на митологизираната национална политика за "Романия маре", т.е. за Велика Румъния. Подобен митико-политически характер има и идеологията на днешния албанец. Западните ни съседи сърбите също имат свой митологизиран народностно-държавен светоглед, усвоен от образовани и необразовани. Идеологията на съвременна Турция пък е пантюркизмът. Какво излиза от този кратък преглед? Че съседните народи съвсем не са такива фаталистични пасивници, като голямата част от нас днес. Те възприемат духа на времето, изразен от съответния европейски светоглед, но това не им пречи да бъдат силно привързани към идеологическата система на своята нация. Някой би могал да каже, че това са смешни шовинистични схващания и безумна мегаломания. Но, в областта на идеологията, няма шовинизъм. Има светоглед, полезен за народа и държавата, или пък вреден за тях. Това знаят не само нашите съседи, но преди всичко великите европейски народи, отличаващи се тъкмо с най-отявления си "шовинизъм". Ние обаче след Освобождението

Нямаме собствен оформен светоглед
- у нас за господство се борят единствено чуждите идеологии. А какво трябва да съдържа един чисто български светоглед? Необходимо е той да обхване духа на времето и народните завети. Какъв обаче е духът на съвременността ни? Труден въпрос. Според мен, за нашата действителност са характерни три неща - неонационализъм, социоетизъм (т.е. стремеж към социаликономическо преустройство) и неохуманизъм (т.е. стремеж към формиране на нов тип човек). Всичко това следва да влезе и в българския светоглед. Другата му задължителна съставка са народните завети - вечните идеали, които народът ни тачи, преследва и реализира. Ето първото начало на българската политика: схващането, че България е вечно единство на земя, народ и държава. Страната ни открай време е гръбнак, мозък и сърце на Балканите. Следва най-после да разберем ,че нациоцентризмът е историкотворческото начало…Държавата пък е вековна кристализация на нацията. А ние, българите сме най-старите държавнотворци на Полуострова. И не според временни потребности и интереси, а под знака на българската вечност трябва да се гради националният ни светоглед. Променливото в него ще бъде духът на времето, а трайното - народните завети. Единствено чисто българският светоглед, допълнян според духа на времето и усъвършенстван непрестанно, но преди всичко - станал плът и кръв за всичките ни сънародници, непременно би породил необходимата национална активност, би донесъл толкова чаканото народно благоденствие и, в крайна сметка, би допринесъл за реализацията на историческата мисия на българската нация.