- Много комплексен въпрос. Защото включва всичко - концепция, какво съм направила през тези няколко месеца и какво смятам да направя в бъдеще. Да започна от началото. Какво заварих? Една опера с доста беден репертоар. Трябваше спешно да се обнови афиша. Заварих опера без пари, просто защото държавата така е решила. Да отпуска малко средства, крайно недостатъчни именно за обогатяването на репертоара. А то струва много. Операта е скъпо изкуство, по простата причина, че в оперния спектакъл участват много хора. Около пет-шест солисти, хор от петдесет-шестдесет души, оркестър. Всяка нова постановка изисква и нови костюми. Около стотина. В никакъв случай не е като в театъра, където двадесет нови костюма вече са много. Това оскъпява цялостното поддържане на оперния театър. Но мисля, че търсейки непрекъснато допълнителни средства, защото не можем да разчитаме само на приходите от спектаклите, ще се справим с проблема. Хората, които са готови да дават за опера, никак не са малко, макар че в неголяма страна като България не са и безкрайно много. За да има дарители за изкуството обаче, трябва да се промени законовата уредба и те да получават реални данъчни облекчения. Така, дори и незаинтересования от изкуството би дал, ако е сигурен, че от данъците му ще се намали определен процент. Много се надявам, че новото ни правителство ще задвижи тези неща. Вярвам в нагласата към изкуството на новият премиер, тъй като е стар приятел на Софийската опера от много години. Затова си мисля, че ще имаме поддръжник в негово лице. Какво направихме през този период? Нова премиера на ”Лучия де Ламермур”, балетът направи премиера на “Дон Кихот”, направихме доста интересен Великденски фестивал и не по-малко интересни "Дни на Европа" през май. Балетът ни имаше и няколко турнета в Гърция. Последваха летните турнета на балета и на оркестъра на Софийска опера. Закрихме сезона с голям концерт на площада, който нарекохме ”Операта и нейните приятели” и много се хареса на тези, които дойдоха. Желанието ни е това да се превърне в традиция. Направихме концерта за почитателите на операта, но там дойдоха и онези, които обичат приятелите на операта - Илдъз Ибрахимова, Камелия Тодорова, Васил Петров и фолклорен квартет”Ева". Така че, смесвайки различни музикални направления, събрахме по-пъстра публика. Много ми хареса определението на една журналистка, която каза, че за първи път вижда на този площад хора с толкова спокойни лица, дошли да се насладят на истинската музика, а не да декларират политическите си пристрастия. Този път беше така и се надявам и в бъдеще да можем да радваме софиянци и гостите на София с такива прояви. Разбира се, концертът се проведе благодарение подкрепата на "Мобилтел" и на Столична община в лицето на кмета г-н Софиянски и заместника му г-н Станков, с които работихме много добре. Надявам се, че заедно ще направим и откриването на новия сезон. Когато общината е чувствителна към проблемите и творческите намерения на Операта вече има повече надежда.

- Да. Това би трябвало да е държавна политика. Дано все повече политици и държавни институции го разберат. Като говоря за това, се сещам за гостуването на Стефан Цанев в шоуто на Слави Трифонов. Слушах го много внимателно, не защото името му се спрягаше за министър на културата, а защото ми бе любопитно да чуя неговата позиция. Досрамя ме, когато каза, че страна като България, доказала се в световен мащаб в областта на културата, заделя 0,3 % от бюджета си за култура, а Уганда - 0,6%. Не знам. Не се ли замислят управниците ни, че ако се изпуснат тези години ще се наваксват много трудно. Може да не се върнем съвсем към началото, но при всички случаи ще бъдем много назад. Защо да губим позиции, които сме овладели отдавна, опитвайки се да завоюваме някакви нови и да правим неща, в които никога не сме били силни.Дано това се разбере от новите управляващи. Дано те бъдат по-разумни и направят решителна стъпка в това отношение. Знам, че и много други области имат нужда от пари и качествен скок, но познавам най-добре сферата на културата и затова говоря за нея.

- Винаги съм се усещала българка. Няма две мнения по въпроса. И си мисля,че както дървото не може без корен, така и човек, независимо дали е талантлив или не, коренът му просто си е тук, каквото и да прави, където и да се намира. Като си помисли човек, всички тези българи, пръснати по целия свят, политически или икономически емигранти, дори и много успели, всички на стари години са се връщали тук. Кой решил тук да остави костите си, кой да помогне, но се връщат към корените си. Мнението ми е, че за да има човек някакъв интегритет, добре е вътре в себе си да съхрани националната си принадлежност. Няма нужда да я изтъкваме излишно, то се знае. Много съм горда, когато пея в някой театър извън България и като разберат, че съм българка започват да ми изреждат цяла серия от имена на известни наши певци. Горда съм, че съм тяхна последователка. Защото са прокарали не просто пътека, а цяла магистрала в световната оперна култура. Талантът е създаден да бъде ползван и да му се радват по целия свят. Дали той може да бъде определен като български? Не знам. Но си мисля,че генът български също оказва влияние върху окраската на таланта. Виждам, че българинът интерпретира по различен начин, а това се носи от националната характеристика. Тя оставя своя отпечатък. Колкото и космополитно да е настроен един артист и да се е ползвал от световните постижения в своята област, винаги има някакво зърно, чисто национално, което си остава, независимо дали го признаваме.

- България никога не преставала да бъде извор на нови таланти. И точно по тази причина направихме така наречената "Лятна академия на изкуствата" към Софийска опера. Тази година тя се проведе за първи път, но надявам се не за последен. Дори си мислим да я удължим малко, но това зависи от средствата, защото преподавателите, които каним са не само от операта, а и от други театри или от чужбина. Тази година например, в раздел "опера", поканихме главния диригент на Русенската опера Георги Димитров, преподавател по актьорско майсторство беше ректорът на НАТФИЗ проф.Здравко Митков, часовете по вокална интерпретация водих аз. Трябваше да участва и Гена Димитрова, но и се наложи да замине в чужбина. Надявам се, че в следващото издание на академията и тя ще вземе участие. Часовете по вокална техника води Румен Дойков, тези по балетна драматургия проф.Боянка Арнаудова. Класическият балет се водеше от Калинка Богоева, имаше и преподавателка от Лондон Мелани Кларк. В стил "фламенко" дойде преподавател от Гърция. Мисля, че беше много полезно. Всички участници заявиха, че са много доволни от работата. Радващо е и, че имаше много желаещи да се запишат в академията. В един момент дори се наложи да прекратим записването, съобразявайки се с капацитета на залата. Академията завърши с концерт на участниците, който се проведе на голяма сцена в Софийската опера. Замислили сме и малък зимен вариант на академията.Така ще можем да поканим и тези преподаватели, които не могат да участват в лятното издание. Смятаме, че младите изпълнители заслужават да се докоснат до техния талант и почерпят от уменията им. С това начинание се опитваме да скъсим пътя от Консерваторията до голямата оперна сцена. Много е трудно от учебната скамейка, независимо от добрите преподаватели, веднага да се качиш готов на сцената. Има нужда от малък подготвителен период. Това именно смятаме да постигнем с тези летни и зимни академии. Проведохме и конкурс ”Нови гласове”. Той протече на два тура и завърши с концерт на сцената на Софийска опера. На най-добрите нови гласове смятаме да поверим по-значими роли в постановките на Операта и по този начин да им помагаме.

- О, не. Не го смятам за демодирано понятие, дори и аз да изглеждам демоде заради това. В никакъв случай не мисля,че такова чувство може да бъде остаряло като емоционална нагласа и, че е по-модерно да се впишеш в глобалната нация без да запазиш националната си идентичност. Смятам, че така бихме изчезнали като народ и всички тези хубави качества, които определяме като български, ще се размият. Надявам се, че запазването на националната идентичност е сред задължителните качества за членство в ЕС. Доразвиване на собствената идентичност, а не претопяване. Българската националност аз много си я защитавам, защото имаме толкова качествени и талантливи хора, че просто няма от какво да се срамуваме. Не бива да страдаме от чувство за малоценост. Мисля си също, че и управляващите ни не би трябвало толкова много да се кланят. Та те представляват един качествен и много сериозен народ. Много по-талантлив от всички останали. Нека се обърнем към статистиката. Колко много добри български компютърни специалисти са се доказали в напреднали страни като Германия и САЩ, а не в страните от Третия свят. Това показва, че трябва да се гордеем с образователната система, която ги е подготвила, и която се опитваме да заличим и прекроим, така че да станем зле платени работници в системата на ЕС. Знам и съм видяла, че тези, които имат добри дипломи в България, печелят първи места на международни конкурси. Приятно ми беше като слушах шведския посланник у нас, който каза,че българите са сред първенците на Харвард. Защо тогава трябва чак толкова да се кланямане на другите. Според мен с достойно държание (не да се фукаме, разбира се) и достойни позиции ще ни уважават повече. Никой не уважава прекалено подлагащият се, при който собственото мнение винаги е производно от мнението на другите. Човек трябва да се оглежда, да се ослушва, но да направи собствения си извод, а не извода на другите да бъде на всяка цена и негов.

- Докато не се оправи поне малко България, а това няма да бъде скоро, младите ще емигрират. Не може 12 години ние все преход да правим. Какво е това? Какво направихме през тези12години? Да,паднаха визите. Чудесно! Но ако не беше станало щеше да бъде удар не само по нашата демокрация, но и по западната. Какво означава да ни държат затворени в задния двор? Една нация, доказала се в някои области дори повече от другите, не може да остане в задния двор на Европа. Така,че визите щяха да паднат рано или късно. Колкото по-рано, толкова по-добре. Трябва обаче да се помисли и за подобряване условията на живот на всички в България и тогава няма да има такова текучество на кадри и човешки потенциал навън.

- По-трудно и по-малко. На сцената на Софийска опера ще пея по-малко, повече извън нея. Ще пея в други оперни театри в България или в чужбина. Разбира се, ще правя и по нещичко тук, колкото да не забравят хората, че все пак съм певица, а не администратор. Но и не искам някой да си помисли, че се възползвам от директорския си пост, както са правили много от моите предшественици, за да имам изяви.

- Ще ми липсва, разбира се. Но мога с едно-две големи неща за сезон да си съхраня мястото в нашата оперна гилдия. Ще гледам навън да имам повече прояви, за да мога да се поддържам. Ние, певците, сме малко като спортистите. Трябва да се пее редовно, за да може цялата мускулатура на гласовия апарат да се поддържа в готовност.