Едва ли мнозина измежду критиците са вярвали, че родните фенове на етномузиката, привикнали към високите стандарти, наложени в жанра от супер-успешни проекти като “Dead Can Dance”, “Enigma”, “Era”, “Clannad” или македонската “Анастасия”, ще посрещнат с такъв възторг дебютния албум на безспорно талантливата българска етно-група “Исихия”, появил се в началото на август.

Всъщност,

далеч преди издаването на първия си диск. Групата е основана през 1998 от двама студенти по история - Калин Йорданов и Евгени Николов, очевидно вярващи в непреходното значение на Традицията, дори и в днешния, прогресивно глобализиращ се пост-модерен свят. Уроците по църковно пеене в Драгалевския манастир пък им помагат да дооформят своя проект, превърнал се в реалност с идването на Владо, Веселин, Марин, Таня и Панайот. Почти всички са минали преди това през различните течения на модерния рок. Обединява ги обаче не този факт, а, преди всичко, осъзнатата вътрешна потребност да се насочат към нещо по-ценностно и вечно. В продължение на почти две години те упорито експериментират, оформяйки своя специфичен стил. Характерно за него е органичното съчетание между средновековното църковно-славянско песнопение, традиционния български национален фолклор и модерния електронен саунд, който обаче не се натрапва, а по-скоро служи за фон на невъобразимите сола, изпълнявани на гайда, кавал, тамбура или тъпан. Пробивът идва (както обикновено) малко случайно. На един купон Калин среща Благой Колев от Вардарска Македония, подготвящ гастрола на скопската етногрупа “Анастасия” у нас. Някак съвсем естествено “Исихия” се включва в концерта като подгряващ състав, макар че изявите и още тогава карат мнозина от присъстващите да забравят за македонците, станали прочути в Европа с музиката си към филма “След дъжда”. Впрочем, Благой Колев има голяма заслуга и за току що издадения от “Авеню Продъкшънс” първи самостоятелен диск на групата, записан през април-май 2001.

Атмосферата и въздействието на този, в пълния смисъл на думата, “концептуален” албум са невероятни. Музикалните композиции, почти изцяло посветени на “смутното време” (периода около падането на Второто българско царство под ударите на турските варвари) и експресивно отразяващи целия трагизъм и безнадеждност на епохата, по странен но органичен начин кореспондират с безпътицата и целенасочените опити за унищожаване на националните корени и традиции, пред които е изправен и днешният българин.

В пилотната композиция “Преображение” космическият саунд съвсем естествено прелива в характерната идилична атмосфера, оформена с помощта на традиционните български музикални инструменти, за да придобие внезапно онова

характерно за албума чак до края му. В “Черномен”, където актьорът Васил Михайлов блестящо рецитира прочутата “Приписка на монах Исая” от 1371, драматизмът продължава да нараства, достигайки естествения си връх в “1393” – композиция, сякаш изтъкана от дълбоки и искрено трагични чувства, която сякаш те хваща за гърлото. Малко по-различно звучат “Саруяр” или “Царя Фружина”, където трагизмът прелива в ярко внушение за величието на онези, дръзнали да се противопоставят на поробителя и повели народа си на последна битка за вяра и държавност.

Музиката на “Исихия” има много достойнства. Истинската и магия обаче, не се заключава единствено в успешното съчетаване на традиция и съвременност, а по-скоро в удивителната способност на онези, които я правят, да събудят в душата на съвременния българин скритите дълбоко в подсъзнанието му спомени, свързани с принадлежността към древните и велики цивилизации, създадени от някогашните (пра)българи, траки или славяни. В нея присъстват и Тангра, и Христос, и Перун и Тракийският конник, а посланието и всъщност е насочено дори не толкова към настоящето, колкото към бъдещето. Давайки възможност на всеки да я изживее по собствен и неповторим начин. В същото време тя носи в себе си и онази огромна духовна мощ, която нацията ни винаги е притежавала, и която открай време е била най-добрата гаранция за оцеляването и в “смутните времена”, спохождали я неведнъж в нейната хилядолетна история.