Ако на света има безкрайно заплетено място, това безспорно са Балканите. Ако на света има място, което е по-заплетено и от Балканите, това безспорно е Близкият Изток. А, ако на планетата някога избухне Трета световна война, тя вероятно ще тръгне от Ерусалим.

Поредният грандиозен провал на американските стратегии за решаване на кризи е в разгара си в автономните палестински територии. След като босненският мир от Дейтън се крепи единствено на щиковете, след като узакониха етническите прочиствания в цяла бивша Югославия и след като в Косово създадоха първата в човешката история наркодържава, сега янките се дънят колосално и в един друг дирижиран от тях "фундаментален" мир – този между евреи и араби. Които бяха "умиротворени", след като в последните няколко епохи изобщо не бяха прибирали мечовете. То не бяха фанфари, не беше финансова помощ, не бяха Нобелови награди. И

Ако се извадят на бял свят всички апетити към Свещения град и се подредят според световните сили, които биха ги предявили, на първо място със сигурност няма да са нито евреите, нито палестинците.
Спорът за днешната формална израелска столица изобщо не подлежи на разрешаване докато преговарят само двама от малките претенденти. Каквото и да решат те, след това с течение на годините то ще подлежи на ревизия. Защото няма да удовлетворява никой от големите.

Ако се запази сегашната ситуация - единен град под контрола на евреите, това ще остане така само докато последните са силни. Един ден някой друг ще го превземе и (ако при това се избегне ядрена катастрофа) черната серия ще продължи.

Ако пък палестинците постигнат своето и градът бъде разделен, ситуацията отново ще е нестабилна, тъй като обикновените евреи никога няма да приемат разделението, а и защото подобна делба, би изключила останалите претенденти. А това са католическият свят (Рим), източноправославният (Москва) и изобщо целият цивилизован елит. Няма начин евреи и палестинци да се споразумеят някак си, а християнството да стои и гледа отстрани.

Следователно, нито един от предлаганите в момента варианти не гарантира дългосрочно решение. И на този фон Великите сили са оставили един регионален лъв и една регионална мишка да се надлъгват за съдбата на общопланетната столица!

Докато продължава така, няма начин да се стигне до мир. Хапката е прекалено голяма и за двете страни, но в същото време е и прекалено апетитна, така че никой няма да се откаже от нея. Само като се изчислят загубите за отказалият се, дори и текущо проливаната кръв ще започне да изглежда като нещо съвсем дребно в собствените му очи. А не се ли реши въпросът с Ерусалим, няма начин да се стигне и до дълготраен мир в региона.

Всички останали проблеми имат своето решение. Те са обект на сделки и взаимни компромиси. Дори и жизненоважният за този регион въпрос с водата. Но Градът, с главно “Г “е

Мирът в Близкият Изток не е възможен без преди това Великите сили да се съберат на една маса и решат какво ще представлява Ерусалим в бъдеще. Без взаимното съгласие и гаранции под егидата на ООН със съответните резолюции и военни клаузи, няма начин текущите стопани и претендентите да се разберат за собствеността върху града.

Теоретично, може би най-добре би било той да получи отворен статут и се управлява от някаква разновидност на международен борд. С участието на всички заинтересовани религии и на стоящите за тях държави. Лансират се и идеи градът да стане нещо като столица на света, там да се пренесе администрацията на ООН и постепенно, в едно малко по далечно глобализационно бъдеще - да се превърне в истинска център на някаква общопланетна федерация. Мястото, като география и история, действително е много подходящо за символ на единството на света.

Извън теорията, която звучи добре, но не удовлетворява никого освен идеалистите, реалността диктува по-прагматични варианти. Най-обнадеждаващият от тях предполага в близко бъдеще градът да стане столица едновременно и на Израел, и на Палестина, като с някакъв (вероятно много сложен) договор се гарантира целостта му, а също и кой с какви войски и полиция ще разполага там. Така наречените "свети места", които са източник на доста приходи от туризъм, ще трябва да се стопанисват съвместно, просто защото не подлежат на разделяне. Религиозните институции пък могат да получат автономен статут по модела на Ватикана.

Междинният вариант се представлява от днешната ситуация, при която по-силният за момента контролира всичко и се брани от непрекъснато надигащата се ярост на ощетените. Ситуацията е много рискова, защото една срещу друга са изправени две колосални сили - ядрената държава Израел (зад която стоят САЩ) и целият арабски свят. Равновесието е "на ръба" и може буквално всеки момент да бъде нарушено или от някой радикален местен лидер (от типа на Саддам Хюсеин), или от ускорения прогрес на алтернативни сили (като Иран). Тогава нараства възможността за “преливане” в третия вариант

В по-лекия случай, това би била поредната арабско-еврейска война, след края на която победителят ще вземе всичко, поне за известно време.

В по-тежкия обаче, войната не приключва с победител поради наличието на оръжия за масово унищожение. Като притиснатият до стената "натиска бутона". Тази опасност за момента е замразена поради наличието на ядрен арсенал само у едната страна. Но анализите сочат, че до няколко години и арабите, или поне една арабска държава, също ще разполагат с подобна технология. Тогава сблъсъкът на регионално ниво ще бъде вече не “Изток-Запад”, а “Център-Периферия”. Защото Израел е заобиколен отвсякъде от врагове. И ако преди, през студената война, една срещу друга се бяха изправили (общо взето) богатите и цивилизовани страни на света, всяка от която имаше какво да губи, то сега от едната страна ще има прекалено много обезверени и мизерстващи, които (по правило) са и далеч по-склонни към риск. Неудържимата раждаемост сред арабите в комбинация с постепенния спад в цените на петрола, поради откриването на нови енергийни източници, прогресивно ще засилва бедността там. Както и склонността към насилие. Впрочем, и сега в много от по-бедните на петрол страни, ситуацията е достатъчно тежка.

Ако Великите сили позволят да остане нерешен фундаменталния въпрос за Ерусалим, той винаги ще се превръща в точка на съсредоточаване на всички текущи проблеми. Палестинците днес едва ли биха се бунтували, ако взимаха по 2000 долара заплата. Но не взимат. И искат кръв.

Големите заплати обаче, не са възможни без икономически разцвет и демографско регулиране. А и двете "неща" не са възможни без мир. Мирът пък не е възможен без Ерусалим. Така кръгът се затваря и спиралата на насилието и конфронтацията се ускорява все повече.

Анализаторите без достатъчно въображение са склонни да търсят проблемите и решенията им в рамките на текущата ситуация. Според тях, сега на власт в Израел е десницата и затова шансът за мир е по-малък. Утре ще дойдат левите и всичко ще се оправи. Само че преди Шарон, беше Барак. И пак не направи нищо. Сега левицата отново е в коалиционното правителство. Всъщност, който и да дойде, няма как да отстъпи дори педя от града на Соломон.

Има обаче и други рискове. Ами ако стане някаква радикална промяна при палестинците? Ясер Арафат е вече на възраст. Кой ще го замести и няма ли смъртта на този харизматичен политик да дестабилизира региона? Даже в собствената му партия “Ал Фатах” е пълно с фанатици и крайни крила. Той и днес все по-трудно може да ги удържа, дори и да иска. Една политическа промяна при палестинците, оставяща ги без признат водач, способен да ги убеди в необходимостта от мира и от отстъпките, ще сложи край на всички надежди за “урегулиране”. А точно през следващите години се очаква и появата на арабската атомна бомба.

Ако съществува надежда за мир и за решаване на ерусалимския проблем, тя е именно сега - докато Арафат е жив. След това рисковете стават много големи.

т.е. да се гарантира спокойствие чрез договаряне по лесните проблеми, докато големите се оставят за накрая с надеждата, че ще бъдат решени "по инерция", просто не работи. В общества като арабските, където важни са не толкова институциите, а хората които ги ръководят, един договорен мир е в сила само докато е на власт онзи, който го е договорил. След това той бива продължен само ако наистина е стабилен и световните сили наистина имат значителен интерес от съхраняванетот му.
Ако обаче същите тези сили пропуснат шанса да определят статута на Ерусалим, а заедно с него и статута на целия регион, чрез договор с Арафат, след това не е изключено да им се наложи да преговарят с “Хамас”, “Ислямски Джихад” или дори с Осама Бин Ладен.

Открай време Ерусалим е градът на всички богове. И оттам тече времето на света. Но стрелките на часовника в Свещения град, измерващ го, като че ли са започнали да се въртят обратно. И това обратно броене е много опасно...