Убийството на Македония
Албанците подпалиха отново огъня на най-опасния балкански спор, но рискуват да изгорят първи в него
Добри БОЖИЛОВ*
Докато Милошевич управляваше в Белград, машината за разпадане на Югославия и дестабилизация на Балканите работеше по-прецизно. В общия модел някъде нещо ставаше, повишаваше се напрежението, започваха сблъсъци, те ескалираха, така наречената международна общност започваше да притиска страните да се помирят, постепенно вината се прехвърляше върху едната страна (по правило сърбите и Слобо), и след серия от изнудвания и извивания на ръце, накрая се стигаше до някаква форма на капитулация и поредното парче от федерацията се откъсваше сред реки от кръв.
Относително кротко се отцепи само Словения. Хърватско първо загуби четвърт от територията си, а след това си я върна с нагласена между Туджман и Милошевич война. В замяна, в Босна, сърбите получиха право на своя държава в държавата. Накрая се стигна до Косово, където системата "международна общност - Слобо" се прояви в най-тежкия си вариант, просто защото конфликтът бе вече в границите на самата Сърбия.
В цялата ситуация като че ли най-леко се измъкна Македония - без нито един изстрел. Не без помощта на България, която публично отказа да преговаря за подялбата и, предложена от Белград и Атина. Скопската република загуби единствено дела си от оръжието на югоармията, изнесено до последния патрон. Тогава цената изглеждаше оправдана.
Машината за войни
обаче още работи и интересното в случая е, как го прави вече без Милошевич. В средносрочен план за следващ голям “военнопрестъпник” може да бъде набеден Любчо Георгиевски - като един от поддръжниците на по-твърдата линия спрямо албанския тероризъм. Но точно в момента виновен няма. Всъщсност, не че няма - всички виждат кой започна агресията, кой бе подстрекател и кой печели от цялата работа. Просто, няма го “удобния виновен”. И затова машината прехвърли функционалността си от основаваща се на личността, към основаваща се на "пошлостта".
Каква пародия е например събирането на албанското оръжие. 4-5 хиляди бойци от най-мощния военен блок в света са се наточили да съберат 3-4 хиляди единици оръжия. По повече от един войник се пада на пушкало. Точно пушкало, защото албанците нe предават танкове и гаубици. Те носят автомати, картечници, гранотомети и минохвъргачки - все индивидуални средства за убиване. Ако на натовците им трябва по повече от един войник, за да приемат един "Калашников"...то не е за приказване. В Българската армия нормативът на редовия кашик за разглобяване на автомат е под 30 секунди.
И сега рейнджърите на пакта отчитат големите успехи - по няколкостотин леки стрелкови единици на ден. Но оперативните изпълнения на маскарада са само техническата част. Същността на новата функционалност на машината на войната си пролича от изказването на шефа на НАТО Джордж Робъртсън, който след отчетените “фундаментални” успехи в изземването на пушкалата, призова и македонската страна "да изпълни поетите ангажименти" и да гласува промените в Конституцията. Терористите имат вече хиляда стари автомата по-малко, а парламентът в Скопие направи първата крачка към разделянето на държавата. Цирк!
Ако се проследи накъде води цялостното развитие на нещата, ще се види, че то е насочено към едно - конфликтът да избухне с нова сила, но този път вече с "чиста" съвест македонската страна да може да бъде обявена за виновна. Защото досега все пак и правителството, и президентът бяха демократично избрани, албанците имаха депутати и участваха в коалицията, македонският етнически модел се възхваляваше. А и покрай серията от провали в Косово, западното обществено мнение вече не е на страната на албанците. В тази ситуация нямаше как да се предизвика война с цел разделяне на страната, без западните сили да бъдат принудени от собствените си избиратели да помагат на македонците. Или поне да не пречат, защото скопските войски могат и сами за няколко седмици да прочистят държавата си.
Вместо това, месеци наред ситуацията се протака, на законната власт и се връзват ръцете да се оправи сама, поставят се все повече привидно чисто хуманни, условия и работа се "закучва". Накрая се докарва до положение да се сключи супернеизгодно за македонците споразумение, в замяна на което албанците да не дадат практически нищо. Голямото Нищо се осъществява помпозно от петхиляден военен десант, медийна шумотевица и доволно потриване на ръце. А топката на отговорността се прехвърля изцяло в лагера на Георгиевски, който няма какво друго да направи, освен да я превърне във война. Защото ако натовци изземат три хиляди оръжия и напълно логично при подобна смешна цифра Парламентът не приеме поправките в основния закон, изходът е война. Но дори и да приеме поправките,
Изходът пак е война
Защото, кой ще изземе останалото оръжие и ще въведе ред в окупираните от терористите територии? Арсеналът си е там, независимо дали се признава. Албанските паравоенни формирования ще си останат въоръжени и поправената Конституция няма да се прилага. Какъв ще е ефектът от цялата работа - една разходка на войски от единия край на Европа до другия и обратно.
Но не е само това. Официално, албанците ще са изпълнили своята част от сделката и стигне ли се до ескалация на напрежението, виновният вече ще е Любчо. Ето го “новият Милошевич”, който да подкара машината на войната в стандартния и режим. Нататък последователността е ясна. Или в стил Дейтън, или в стил Косово. Във всички случай неколцина виновни в Хага. Чиста работа - познато, изпитано...
Остават само дребните подробности. Нищо особено. Просто някои дребни детайли, които обаче могат да объркат сметките... И, които, за добро или лошо, вкарват и България в кашата. При това, не само нея. Може би дори нея най-малко.
Запали ли се по-сериозно югозападната ни съседка, на терена автоматично излиза най-опасното "животно" на Балканите - македонският въпрос. А той е нещо далеч по-голямо и по-страшно от спора, българи ли са македонците и на какъв език си говорим.
Македонският въпрос е нещо като босненския, но засягащ много по-голяма територия. Ако Босна бе буре с барут, запали ли се македонския фитил, ще има атомни експлозии.
Какво представлява македонският въпрос?
Исторически той е спор между България, Сърбия и Гърция за това чия е Македония. Гърците са най-старите и владетели, българите се опираме (или опирахме - поне до Втората световна война) на националното самосъзнание на населението, а сърбите са последните, владели Македония преди турското нашествие.
Но отсам историята - в настоящето, македонският въпрос е нещо многократно усложнено именно поради нееднозначното развитие на самата история. Ако един бе завзел Македония и я бе управлявал достатъчно дълго сам, сега нямаше да има спорове. Вместо това тази земя е разделена на три като и гръцката и сръбката част поне два пъти са сменяли собственика си (при всяка от световните войни). От Втората световна война насам пък в тези две части се провеждаха два доста различни типа асимилационна политика, допринесли за съществуващия в момента пълен хаос. Гърците се опитаха да превърнат местното население в гърци (т.нар. "славяногласни елини"), а сърбите - в "прави сърби", след това в “македонци”. И двата процеса са до средата. Какъв е резултатът?
Резултатът е тъкмо тъй наречения "македонски въпрос", в съвременните му измерения. В най-малкото парче - Пиринска Македония, живеят българи. В най-голямото парче - Егейска Македония, живеят... "славяногласни елини". А във Вардарска Македония живеят ...македонци. Тоест, налице е каша от две незавършени асимилации и едно върло пазене на националната идентичност. И "славяногласните елини", и "македонците", не са крайната цел на замисъла. В Егея идеята е определението "славяногласни" един ден да отпадне. А край Вардара, създаването на македонската нация не е целяло после на нейна база да се гради истинска държава, а по-скоро да се улесни вливането и в сръбската. Понеже не става толкова лесно от българин да направят сърбин, се минава през преходен етап - нещо неутрално и звучащо гордо – “македонец” (т.е.наследник на Александър Велики!). Промените в езика пък се дължат на вкарването на многобройни сърбизми в традиционния за района български говор. Така от един и същи допреди 50-60 години етнос възникват три различни народности, като всяка от тях, независимо от историческата истина, се чувства такава, каквато е. Мнозина от македонците днес не се усещат българи, колкото и това да ни е неприятно. Може би процесът е обратим в изгодна за нас посока, но текущата ситуция не е благоприятна. Същото е и в Северна Гърция. Там понякога се смята за обида да те нарекат българин.
Най-критичният момент обаче - сърцевината на "македонския въпрос", е фактът, че всяка от трите народности претендира за изначалност. Ние (не без основание) твърдим, че всички в цяла Македония са българи и трябва да бъдат пробудени като такива. Македонците (макар и без основание) твърдят, че всички са македонци и особено тези в Егея. Гърците пък се плашат от всякакви славянски “попълзновения” и са постоянно нащрек.
Албанският компонент ще се окаже само катализатор на истинските проблеми, ако те се пробудят. Започне ли по-широкомащабна война, ще тръгнат потоци от бежанци. Основно към България и Гърция. Регионът ще се дестабилизира и няма да е възможна единна позиция на околните държави, защото всяка от тях си има свои виждания по въпроса. Да не забравяме и, че в Северна Гърция също живеят албанци. Ако там се излее албанската част от бежанците, пренасянето на конфликта е вързано в кърпа. Тогава ще пламне противопоставяне между славянското население в Егея и местните албанци. Ще се формира обща територия на нестабилност, започваща от Косово и свършваща до Солун и на юг от него. Гърция естествено няма да гледа безучастно на това. Възможно е също потиснатото напоследък напрежение между гърци и турци отново да ескалира…Теоретично, ако България следва строго изолационистична политика, може и да се измъкне от конфликта. Ще посрещнем поредния в следосвобожденската ни история огромен поток македонски бежанци и ще си кротуваме, докато отвъд границата се бият. Само че, на практика, това не е възможно. Подпали ли се Вардарска Македония, и ние сме вътре. Пренесе ли се конфликтът в Гърция, българските паравоенни чети ще навлязат и там. Стратегически погледнато, етнически чистата Пиринска Македония е идеален плацдарм за намеса в двете съседни територии с незавършени асимилации.
Какво ще стане в крайна сметка?
Ето това е най-лошата част от "македонския въпрос".
Никой не знае какво ще стане. На Балканите не е имало по-мащабно претопяване на население от извършеното в миналото спрямо българите в Македония. Но то не е цялостно, процесът е обратим и всеки конфликт може да хвърли развитието на събитията в непредвидима посока...
В исторически план, всеки голям сблъсък на Полуострова е предизвиквал и решителната намеса на Великите сили. Сегашната ситуация може да се окаже звездна възможност за Русия да се върне с гръм и трясък в “голямата игра”. Да не забравяме и за реално съществуващия сблъсък на интереси в региона между Европейския съюз и САЩ. Както и присъствието на НАТО на Балканите. Албанците в Македония в момента си играят с огън, овладяването на който е далеч над възможностите им. Ако той се разгори, не е изключено те първи да изгорят в него. Защото нито българи, нито гърци, нито сърби, нито македонци, ще са склонни още един етнос да им се бърка в подялбата на исторически най-желаната област на полуострова. А започне ли етническо прочистване, първи ще бъдат прочистени албанците. Всички - от Епир през Косово та до Черна гора, ще бъдат прогонени и натикани в Албания. И едва след това, по традиция, може да се очаква съюзниците да се скарат помежду си за плячката.Що се отнася до частите на НАТО в региона, те със сигурност ще се изтеглят още при първия знак за подобно развитие. Утопия е да се мисли, че започне ли кървавото балканско меле европейците ще останат за да бранят някоя от страните.
Така в крайна сметка най-защитаваните от Запада албанци, може и да се окажат най-излъгани и "употребени". Ако целта на някого е да дестабилизира Македония с половинчати действия, ясно е, че той цели и последваща верижна дестабилизиция. Тя просто е неизбежна.
Каква е крайната цел на замисъла?
По този въпрос има различни версии. Общото между тях обаче е, че замисълът е голям. И като при всеки голям замисъл, за осъществяването му се изискват големи жертви. От тази гледна точка, албанците като най-изостанал и нецивилизован етнос на Полуострова, подчиняващ се все още на кланови правила, може би са най-подходящата жертва.
Ако наистина САЩ преследват отслабването на ЕС по чисто икономически или геостратегически причини, подпалвайки войни по приферията на Стария континент, тогава жертвата на един слаб народ изглежда приемлива за тях. И албанците ще загубят по волята на най-големия си благодетел.
Друг е въпросът, дали и какво ще спечелят победителите. Досега, в историята, никога не сме успявали да се разберем със сърби и гърци, как да си разпределим победата. И винаги сме губели. Може би и днес някой се опитва да ни прожектира полузабравен стар филм?
[СЪДЪРЖАНИЕ]