Знам една дума, която

                изпълва простора с копнеж

                и кара сърцето да плаче

                зъзнещо в зимния скреж.

                             Знам една дума, която

                към тебе протяга ръка,

                но често затваря вратата

                преди да достигне целта.

                Знам една дума, която

                ме кара да крия лъчите с ръце

                виждайки само тъгата,

                вместо красивото синьо небе.

                Знам една дума, която

                събрала е в себе си всички пустинни земи.

                Тази дума е толкова малка,

                а толкова много тежи...

                Но ти вероятно познаваш

                този копнеж за топлина,

                а думата е ... самота.