Превърнахме живота си в рали,

        мечтите - в неотменност и задача.

        Навярно от това така боли.

        Аз стискам зъби, за да не заплача.

        Изгонихме от устните смеха.

        Под сянката на погледа ни мрачен

        изправя ръст единствено греха.

        Аз стискам зъби, за да не заплача.

        Загърбихме небрежно и без свян,

        като досадник стар, обета брачен.

        Следи на Казанова, Дон Жуан.

        Аз стискам зъби, за да не заплача.

        Подрязахме крилете на честта.

        Отдавна на дръвника на палача

        посечена издъхна любовта.

        Аз търся рамо, за да се наплача.