Стоях сама на брега на морето

       мокра, с разпилени коси.

       На пустият бряг - там, където

       морето разбиваше свойте вълни.

       И всичко бе тъй красиво,

       звездите оглеждаха светли лица,

       и сякаш луната незримо

       ме молеше: "Стой на брега!"

       На пясъка златен бе някой написал

       думи красиви, един зов.

       Една истина сладка, свенлива:

       "Обичам те, моя любов!"

       И сякаш вятърът спрял бе от страх

       да не изтрие красивите думи,

       да не носи в себе си грях,

       че изтрил е следите на влюбени.