Не знам, дали е хубаво да казват

       за някого, че е "добър човек"

       и дали това не означава,

       че е повърхностен и мек?

       Добър ще си, ако прощаваш

       и ядът ти бързо отминава,

       ако себе си до край раздаваш,

       и успехите ти са за чужда слава.

       Добър ще си, когато страдаш,

       - да има другите кого да съжаляват,

       от благодарност по лице да падаш,

       че са добри и милостиня ти подават.

       Ще си добър, и ако ги разсмиваш

       със свойте грешки, фалове, мечти...

       Но, ако чуждия живот осмисляш,

       кой тогава, ще си ти?