"Ти дори не разбра

                        защо си отивам.

                        Може би - просто каприз,

                        просто - женска игра?

                        Ти нищичко не разбра.

                        Аз ти бях само неделна почивка,

                        само радост на дребно -

                        някаква малка потребност -

                        като цигарата,

                        като чашата вино,

                        като книга с красива корица.

                        Много исках и много ти давах.

                        Ти, по-малкото си избра.

                        Върви. Можеш всякъде да го получиш.

                        Просто друга марка цигари,

                        неделя с нова програма,

                        друг етикет на бутилката.

                       Но ти си още в мен,

                       като дъх замайващ на билка,

                       като горчивина на пелин...

                       И защо те обичам още?

                       Просто съм си такава.

                       И кой знае защо -

                       теб съжалявам."