"Когато си на дъното на пъкъла,

                   когато си най-тъжен и злочест,

                   от парещите въглени на мъката

                   си направи сам стълба и излез.

                   Светът когато мръкне пред очите ти

                   и притъмнява в тези две очи,

                   сам слънце си създай и от лъчите

                   създай си стълба и по нея се качи.

                   Когато от безпътица премазан си

                   и си зазидан в четири стени,

                   от всички свои пътища премазани

                   нов път си направи и сам тръгни.

                   Трънлив и зъл е на живота ребуса,

                   на кръст разпъва нашите души.

                   Загубил всичко, не загубвай себе си.

                   Единствено така ще го решиш."