Войната на Русия с тероризма и позицията на Запада

Трагичните събития в Беслан бяха поредното доказателство за войната, обявена от международния тероризъм на Русия. Те не можеха да не предизвикат адекватни мерки от страна на руското ръководство, целящи повишаване ефективността на прогиводействието срещу терористичната заплаха. Като в случая въобще не става дума за промяна на демократичния процес в Русия, тъй като въпросните мерки са напълно в рамките на конституцията и практиката на утвърдените западни демокрации. Така, в Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Испания, Швеция и Япония успешно функционира система за издигане начело на съответната териториална единица на представител на победилата в регионалните избори политическа сила. Като след това кандидатурата му бива утвърдена от местния парламент.

След 11 септември САЩ предприеха безпрецедентни мерки за сигурност, които въпреки значителното ограничаване на демократичните права и свободи на гражданите бяха приети с разбиране от американците. Плановете на руското ръководство за укрепване на властовите структури в страната, както и въпросните дейстивя на САЩ, са вътрешна работа на страната и биват посрещнати с разбиране от руснаците.

Като цяло западните делови среди също оценяват положително мерките на Москва, разбирайки, че те ще съдействат за намаляване на икономическите рискове и за ръст на чуждестранните инвестиции в регионите, т.е. за увеличаване на инвестиционната привлекателност на Русия.

Цивилизованият свят трябва да е наясно, че приговорите с “опозиционните на Москва чеченски кръгове” са невъзможни. Събитията в Беслан, довели до смъртта на стотици заложници, по-голямата част от тях – деца, напълно дискредитираха т.нар. “президент на Ичкерия” Масхадов и обкръжението му. Интернационалният състав да групата, осъществила последните терористични акции за пореден път доказва, че между Масхадов, Басаев и международните терористични организации, начело с Ал-Кайда, има пряка връзка. Освен това, трагедията в Северна Осетия убедително доказва, че Масхадов не може да контролира действията на бандитите, което прави преговорите с него абсолютно безсмислени.

Продължаващият външен натиск срещу Русия от страна на различни европейски международни институции, призоваващи за преговори с терористите, свидетелства обаче за наличие на двойни стандарти в Европа по отношение на борбата с международния тероризъм.

Последните събития придават ново звучене на задграничната дейност на т.нар. “чеченски емисари”, чиито усилия целят оказване на материална, пропагандна и военна подкрепа на терористите, стремящи се да дестабилизират ситуацията в Кавказ. В този контекст са налице достатъчно основания да се постави пред съответните власти въпросът за прекратяването на тази дейност.

Създалата се ситуация доказва за сетен път и невъзможността да се обсъжда под каквато и да е форма въпросът за “независимост” на Чечения, тъй като в противен случай не само Русия, но и цялата световна общност са обречени да се превърнат в жертви на нова вълна на огранизирания политически тероризъм. Освен това, самите чеченци, на референдума от 2003, ясно демонстрираха желанието си републиката им да остане в състава на Руската Федерация.

Анализът на последиците от последните терористични акции в Русия показва, че благоприятен фон за провеждането им стана игнорирането от страна на Запада (за разлика от ислямския свят например) на позитивните резултати от проведените през август 2004 президентски избори в Чечения. В създалата се ситуация реалната подкрепа на борбата с тероризма изисква световната общност безусловно да подкрепи действията на руските федерални власти за възстаняваване на конституционния ред в републиката и те да бъдат признати за легитимни от европейските и другите международни институции.