Духовните хоризонти на нацията

Възраждането не само на българската култура, но и на традиционните християнски ценности, е от ключово значение за преодоляването на сегашната морална криза

Аделина КИРИЛОВА

Сред поредицата от официални празници, отбелязвани от българския календар, има два с по-особена стойност - 1 ноември и 24 май. По традиция те афишират непреходната значимост за българина на образоваността и културата - ценности, показателни за духовните хоризонти на нацията. При условие, разбира се, че тези ценности имат актуална валидност. В противен случай тяхното честване се рутинизира и свежда до гол ритуал.

Какъв празник е за днешните българи Денят на народните будители: тържество на високи духовни ценности или наскоро възстановен ритуал? Този въпрос ни отпраща към друг един - какво цени днешният българин, какви са неговите стойности и ориентири в живота? И дали смятаните за традиционно "български" ценности, между които образоваността и свободата на духа, са все още български? За днешния ни начин на живот станаха характерни явления като насилие, престъпност, корупция, беззаконие, безотговорност. Много често това брутализиране на нравите се обяснява с икономическата разруха в страната. По-рядко се търси връзка с

Дълбоката криза на ценностите

в българското общество. А тя е не по-малък проблем. Защото за пореден път в националната ни история предизвиква ерозия на националната идентичност на българина. Което я превръща във въпрос, не по-малко значим от икономическата или демографската криза. И също като тях я прави аспект на новото измерение на българския национален въпрос, свеждан от някои автори днес до физическото и духовно оцеляване на българската нация. Кризата на ценностите в българското общество най-ярко се илюстрира от моралната криза. Според социолозите, нашето общество се е “освободило” от ценностите на колективния морал, възпримайки духа на егоистичната етика. А той е белязан от "меркантилност, потребителство, прагматизъм и хедонизъм". Масовите нагласи днес се диктуват от желание за незабавно удовлетворяване на личните потребности, при това без значение на цената, която трябва да се плати - добро е това, което е добро за мен, без оглед на последствията за другите. Тази прагматична нагласа заличи традиционните представи за добро и зло. По принцип, универсалните морални ценности са насочени към съгласуване действията на множеството хора, така че те да се подчиняват на общосоциалните закони в интерес на всички. Днес, у нас, тези универсални ценности отстъпиха място на плуралистичните ориентации – всеки сам решава кое е добро за него и кое не. При което обаче, заплахата за обществения ред е очевидна. Няма единни, общополезни правила, чието спазване да се изисква от всички: както по силата на закона, така и по силата на морала (дълга към обществото). И престъпването на които да е съпроводено от незабавна санкция - на съдебната инстанция или на общественото мнение.

Огромната днешна празнота в моралната сфера е сързана с липсата на смислови ориентири за хората. Обществото не дава легитимни, общозадължителни норми. Обратно - такива цели си дава всеки сам и това в масовия случай е придобиването и натрупването на материални ценности (пари, собственост) или хедонистични, носещи наслада, ценности )секс, наркотици, алкохол).Това са ориентациите на т.нар. хедонистично-потребителски морал, наложил се през последните 12 години като еталон за цялото ни общество. Той формира нов стил на живот, ориентиран към материалното благополучие, постигнато днес и по възможност - незабавно. Тази ориентация, съчетана с наложилият се егоистичен морал, генерира масова аморалност. Стана норма да се живее и успява за сметка на другите, с цената на причиняване зло на другите: убийства, насилие, грабежи, рекет, корупция, измами, фалшификации и т.н. Това доведе до

Брутализиране на живота

А то засегна всички - вече никой и никъде в страната не е сигурен за имуществото си и дори повече - в безопасността на близките и себе си. Всеки потенциално може да стане жертва на насилие и посегателство. Това не означава нищо друго, освен че е драстично е нарушена възможността за нормално житейско съществуване.

Една от причините за това е прекъснатото действие на хуманистичната етика и универсалните морални принципи на поведение. Зачитането на личността и запазването на човешкия живот като върховна ценност, забраните да се убива и краде, насърчението да се подпомагат другите хора при нужда и т.н. - това са все изпразнени от съдържание поведенчески норми за днешния българин. Те обаче са част от задълженията на човека към обществото, засягащи основата на съвместното съжителството на хората. Безцеремонното им отричане и погазване води до разпад на нормалния живот.

Очертаното прагматизиране на нагласите в българското общество не оставя място за илюзии относно позицията на духовните ценности (като образованост и култура например) в йерархията на ценностите в обществото. Очевидно поне в едно отношение догонваме Запада. Жалко, че то не е високия жизнен стандарт, а стесняване духовните хоризонти на нацията. Но ако това е така, тогава потребността от будители на съвременния български дух е актуална потребност.

Когато се говори за

Съвременни "будители"

първата асоциация е учителството. Не случайно само това професионално съсловие отбелязва официално като свой празник датата 1 ноември. Ами духовенството? От будител №1 през Възраждането днес то е деградирало до позицията на "отсъстващия" будител. Наистина ли обществото ни няма потребност от него?

Ако се върнем към проблема за острият дефицит на морал днес, можем да преосмислим актуалното значение на религията за българското общество. Разбираемо е, че за съвременния практичен и земен човек, който се интересува от откривателство и интернет, религиозните догми са анахронизъм. Тяхното мистично тълкуване на света се разминава драстично с рационалното мислене на днешните хора. Поради което религията е загубила голяма част от позициите си в обществото. Нотова не значи, че са подкопани всички нейни позиции. Напротив, тя си остава необходима, защото поне засега човечеството не е "изобретило" нейн заместител, който да поеме две важни за нормалността на живота нейни функции: да възпитава хората как да живеят и да осмисля живота им. Науката, която замести в днешно време религията в легитимирането на представите за нещата, обяснява света, но не дава смисъл на човешкия живот. Дава го религията. С научните открития човекът овладява природата, но не и себе си. Научно-техническото развитие на цивилизацията не води непременно към хуманизиране на живота. Докато религията, с моралната ориентация на нейното въздействие, го прави. Нейната нравствено-контролна функция има непреходно значение за обществото. Независимо от извършващите се промени в него или тъкмо заради тях, ако имаме предвид например настоящата криза на българските нрави. Атеистичното, егоизирано и поради това - силно дехуманизирано, българско общество има нужда от традиционната си религия, от

Възраждането на християнските нравствени ценности

любов към ближния, смирение, търпение, разкаяние, вина (и виновност) и т.н. Практиката показва, че при липсата им всеобщото добруване е невъзможно. Потребността от засилване нравствено-контролната функция на религията се налага и от друга една неблагоприятна тенденция у нас. Става дума за растящият процент деца и младежи, които отпадат от системата на образованието и не завършват задължителната за страната образователна степен или изобщо не посещават училище. Това са най-често младежи от проблемни семейства, за които семейството и училището не могат да изпълнят в достатъчна степен социализиращата си роля. И ако не се яви друга възпитаваща институция, която да поеме тази роля, те изпадат под влияние най-често на хора и групи с асоциално поведение. Религиозността и вярата изграждат задръжки пред такава ориентация, особено при хора с ниско образователно равнище.

Възраждането в българското общество на духовните ценности е отговорност на всички възпитаващи институти: семейство, училище, медии. Наред с тях своята роля трябва да поеме и българската църква, която да осмисли актуалното си обществено предназначение за възраждане на християнските моралнии ценности и да го поеме адекватно. Ако не искаме дехуманизирането на живота в българското общество да продължи, а ценности като образованост и висока култура напълно да загубят значимостта си за идните български поколения. Тогава със сигурност денят на народните будители ще се превърне от тържество на българския дух в гол ритуал.

 [СЪДЪРЖАНИЕ]