Завръщането на командир Коен

След десетгодишна пауза легендарният фолк-рок поет на Америка Ленърд Коен издаде поредния си зашеметяващ албум

Милена СТОЯНОВА

Пълното единодушие между критици и фенове е нещо почти невъзможно в света на поп-музиката. Начинът, по който бе посрещнат най-новия албум на Ленърд Коен “Ten New Songs” обаче е доказателство, че и това правило има своите изключения. През последните десетина години създателят му се бе оттеглил от сцената. Говореше се дори, че това е окончателно, както и че занапред единствената му връзка с рока ще бъде подкрепата за кариерата на неговия син Адам. Междувременно, дългото отсъствие на Коен окончателно превърна този безкрайно талантлив, но и много затворен музикант в една от легендите на американския фолк-рок.

Роден на 21 септември 1934 в Монреал, Ленърд Коен завършва английска литература в Колумбийския университет, спечелвайки си популярност като обещаващ писател. Книгите му “Любимата игра” и “Красиви неудачници”, чиито герои съчетават интелектуалната възвишеност и грубия материализъм, са изпълнени с много отчаяние и черен хумор и карат литературните критици да му предричат блестящо бъдеще. Впрочем, те се оказват прави, макар че кариерата на Коен тръгва в друга посока. В средата на 60-те популярната тогава фолк-звезда Джуди Колинс превръща в хитове две негови песни - “Suzanne” и “Priests”. Така, американците внезапно откриват невероятния свят на този роден поет, който при това се оказва и великолепен музикант и вокалист. Доказва го още първият му албум “Songs of Leonard Cohen”, появил се през 1968. Особеният стил, основаващ се на излъчващият тъга и усещане за самотност тембър и пределно опростения аранжимент, както и блестящите стихове, бързо превръщат Ленърд Коен в символ на цяло поколение в американската фолк и алтернативна музика, към което принадлежат такива значими фигури като Ник Кейв, Том Уейтс или Пати Смит. А страхотните хитове “Sisters of Mercy” и “Hey, That’s No Way To Say Goodbye” до днес продължават да се смятат за класика в жанра. Следващият албум “Songs From a Room” затвърждава репутацията на своя създател, чиято слава достrга върха си със “Songs of Love and Hate”, съдържащ две от най-добрите му композиции - “Joan Of Arc” и “Famous Blue Raincoat”. На свой ред, “New Skins For The Old Ceremony” представя Коен не просто като блестящ поет, но и като остър и безпощаден анализатор на мрачната действителност на “другата Америка” – страната, на самотните сърца, отчуждението и нереалните видения, породени от дрогата и алкохола. От този албум е и незабравимият хит “Chelsea Hotel” – печален реквием за голямата му любов с ъндърграунд-звездата Джанис Джоплин, станала жертва на наркотиците.

Вторият етап в кариерата

на Ленърд започва през 1977 с продуцирания от Фил Спектър албум “Deadh Of A Ladies Man”, за да продължи с блестящия, макар и останал недооценен от критиката “Recent Songs And Various Positions”. Междувременно, многобройните успешни кавъри на негови парчета, го превръщат в “гуру” на новото поколение в американската рок-музика от края на 80-те. Репутацията му се затвърждава от страхотния албум “I’m Your Man” и не по-малко стойностният “The Future” (1992), в който той се изявява в съвсем нова светлина. Току що-появилият се “Теn New Songs”, бележи не просто завръщането на “Командир Коен” (заглавието на един от най-известните му албуми от 70-те), но и добавя нови щрихи в портрета на този гений на модерния американски рок. Невероятният саунд, перфектно съчетаващ дрезгавия глас на Ленърд с мрачно очарователния вокал на Шарън Робинсън (която участва в почти всички песни), както и великолепните стихове, едва ли могат да оставят някой от слушателите равнодушен. От eмоционалното пилотно парче “In My Secret Life” до изпълненото със заразителна меланхолия заключително “That Don’t Make Me Junk”, албумът представлява своеобразно пътуване по второкласните пътища на живота, по време на което преживелиците на самия Коен по странен начин се възприемат от слушателите му като собствени. А усещането, че тази крехка красота, която все пак ни кара да вярваме в бъдещето, може да бъде съхранена, е вероятно най-силното внушение на “Ten New Songs”.

 [СЪДЪРЖАНИЕ]