Войната като икономическо лекарство
Атаката от 11 септември предостави на Америка необходимия предлог да продължи да доминира над планетата
Доц.д-р Михаил ДЕЛЯГИН*
Терористичната атака от 11 септември удари по основата, върху която се гради мирогледът на съвременното американско общество – усещането за лична и колективна сигурност. Шокът бе усилен и от факта, че в Световния търговски център, както и в Пентагона, загинаха част от най-квалифицираните специалисти, “цветът на новата американска икономика”. Известно е обаче, че “онова, което не ни убива, само ни прави по-силни” и същият този шок, мобилизирайки обществеността в САЩ, всъщност помогна за решаването на
Редица стратегически проблеми на Америка
На първо място сред тях бе етническият проблем, придобил катастрофални размери по време на президентските избори в края на 2000. Тогава обществото се оказа разделено на две равни части, при това предимно по етнически признак. Катастрофата обаче сплоти основните етнически групи в САЩ, пренасочвайки пламъка на междуетническата вражда върху незначителните в политически план общности на арабите и сикхите. Тя обезпечи и политическото единство в страната, елиминирайки, при това задълго, самата възможност за вътрешнополитически борби. Демократът Гор, който само преди по-малко от година отказваше да признае победата на Буш, сега публично му декларира пълната си подкрепа. Никак не е случайно, че републиканската администрация планира да продължи “войната с тероризма” най-малко още три години, т.е. до следващите президентски избори!
Основните проблеми на САЩ обаче, бяха в сферата на икономиката. Крахът на пазара на акциите на високотехнологичните компании, разруши изградения до този момент механизъм, за стимулиране на техническия прогрес. Единствена алтернатива се оказа държавното финансиране, символ и инструмент на което стана Новата програма за противоракетно отбрана (НПРО). Значението и е преди всичко икономическо, а не военно, доколкото гарантира технологичното лидерство и, съответно, американската икономическа доминация в света. Силните протести извън страната и липсата на единодушна вътрешна подкрепа доскоро забавяха реализацията на НПРО, ерозирайки конкурентноспособността на Америка. Последвалият терористичната атака ажиотаж обаче е на път да промени скептичното отношение на американската общественост към НПРО. Що се отнася до международната съпротива, тя очевидно ще бъде преодоляна с простия “аргумент”, че подпомага международния тероризъм.
Най-сериозният текущ проблем на САЩ, преди 11 септември, бе свързан с рецесията на националната икономика, на първо място заради структураната криза, свързана с изместването на индустриалните технологии от далеч по-ефективните информационни. Терористичната атака не просто катализира, но и оправда спада на американските пазари, позволявайки на САЩ да намерят приемливото оправдание за този факт. Защото едно е спадът да е породен от чисто вътрешни причини, съвсем друго – да е резултат от подобно злодейско нападение. На всичкото отгоре, атаката накара правителствата на САЩ и другите развити държави в света да активизират стимулирането на икономическия ръст.
От принципно значение е и обстоятелството, че терористичният удар принуди Америка не просто за пореден път да използва, но и качествено да задълбочи следваната и досега от нея за привличането на необходимите чуждестранни инвестиции стратегия на “износ на нестабилност”. Нанасяйки и разширявайки ударите по терористите, САЩ обективно дестабилизират всички държави, разположени в близост с “ислямската дъга на напрежение”, т.е., на практика, цяла Евразия. Така, от икономическа гледна точка, “американското отмъщение” е продължение на политиката на дестабилизация на конкуренцията с помощта на едновременното укрепване и провокиране на “ислямския” фактор. През 1999, в Косово, тя бе реализирана със съкрушителен успех срещу “еврозоната”. Сега дестабилизацията ще бъде далеч по-мащабна, обхващайки Азия, сдържайки развитието на стратегическия съперник на Америка – Китай, а също на Индия, Иран и Русия, които (макар и с различен успех) се опитват да следват не само стандартните либерални рецепти, а да се съобразяват и със собствената си специфика.
Накрая, да не забравяме, че разпадането на СССР лиши от оправдание
Световната хегемония на САЩ
създавайки обективна заплаха за статута им на свръхдържава. Защото свръхдържавата осигурява военно-политическата защита на своите съюзници, в замяна на което те ограничават конкуренцията си с нея. В резултат от това, тя получава двойна печалба: от ограничаването на конкуренцията и от технологичното си превъзходство, което пък е естествена последица от концентрацията на военните разходи (известно е, че тъкмо военните изследвания са най-добрия начин за стимулиране на технологичния прогрес). Тази печалба обаче е възможна само при наличието на сериозна външна опасност. А след мирното разпадане на комунистическата съветска империя, глобалната доминация на САЩ изгуби своето оправдание. Америка престана да изпълнява онази необходима мисия, заради която останалите развити държави съзнателно ограничаваха конкуренцията си с американците. Всички опити през 90-те години да бъде открит нов “враг на човечеството” се провалиха. Нещо повече откровеният егоизъм демонстриран от новата администрация на Буш, изостри отношенията между САЩ и ЕС, принуждавайки Брюксел дори да въведе санкции
против американския износ.Терористичната атака от 11 септември обаче върна на развитите държави изгубения “общ враг”, а на САЩ – необходимото оправдание за световната им хегемония. При това Вашингтон е с далеч по-добри позиции, отколкото по време на студената война, защото врагът не само че не е очевиден, но и напротив, остава невидим за всички освен за единствената в света свръхдържава, притежаваща монопола да определя, кой точно е той.
[СЪДЪРЖАНИЕ]