От Балканите до Хиндокуш – на война като на война
Или, кои са новите опасности на новия световен ред?
Иво ИВАНОВ
Водените към днешна дата военни действия от Пентагона изцяло се вписват в рамките на последната национална военна доктрина на САЩ за едновременното провеждане на една “голяма война” и участие в няколко локални конфликта. Разбира се, трудно можем да приемем, че глобалната война обявена от Вашингтон на “световния тероризъм” (каквото и да означава това понятие) е истинската “голяма война”. И все пак, американските сили в момента остават разпръснати от Европа през Балканите и Близкия Изток до Централна Азия и Далечния Изток. Върху мрежата на тази глобална имперска база, все по-ясно се проявяват
Нови предизвикателства пред сигурността
както на отделните региони, така и на Съединените щати, изживяващи зенита на едноличното си световно лидерство.
Ако се вгледаме внимателно в последната афганистанска война, ще разберем, че всъщност там САЩ участват в две войни. Истинската цел на американската акция е залавянето на Осама Бин Ладен и разгромяването на най-голямата база на организацията “Ал Кайда”. В интерес на истината трябва да признаем, че е напълно без значение, дали Осама и терористичната му секта са пряко отговорни за атентатите от 11.09. Бин Ладен е просто фундаменталист, опасен, както за всяка цивилизация, така и за самия ислямски свят. Неговата идеологическа интерпретация на исляма, се придържа към чисто комунистическото тълкуване на правоверната умма. Подобно на болшевиките, и за него терорът е само средство за разпалване на нов световен конфликт, в който той – вождът на световния ислям, ще види самоубийството на модерния свят и ще понесе знамето на Джихада. Ако четете изявленията и интервютата на Бин Ладен, не може да не се ужасите от приликите в стилистиката и разсъжденията между речите и поведението му и тези на другаря Ленин от 1916 – 1919. Към всичко това е добавен и правоверният плам на Хомейни. Отделен въпрос е
, доколко човекът Осама е искрен и безкористно вярва в своите действия. Но не в това е проблемът. Сами видяхме, как талибанският халифат се срина само за седмица. Истинският проблем е, че Бин Ладен, като всеки терорист, разчита на асиметричността на нанасяните от него поражения. Пред използването на всички достъпни му средства няма почти никакви пречки. И колкото повече борбата срещу Бин Ладен се доближава до успешния си финал (а срещу терористична мрежа се воюва успешно единствено като се смаже нейния ръководен център и едва след това се разбие остатъчната инфраструктура.), толкова повече нараства опасността от ирационално нанасяне на последен удар - защо не и ядрен?Така че първата война на американците в Афганистан е най-истинската, но и най трудната - физическото ликвидиране на Осама Бин Ладен. Малка е вероятността, той да бъде заловен жив, а и самите американци едва ли се стремят към това. Възможно е с гордост ще ни бъде показано нечие овъглено тяло и човешки остатъци, също како някога с Хитлер.
За да постигнат тази първостепенна цел, американците вече бяха принудени да се забъркат в още една афганистанска война, която трудно може да бъде определена дори и като гражданска, по-скоро е племенна. В името на тази цел те бяха принудени да заемат страна в конфликта. Да въоръжат таджикската и узбекската опозиция, да подкупят пащунските вождове и кланове и ги оставят да свършат черната работа срещу талибанския халифат. Американската въздушна поддръжка се оказа достатъчна за постигането на наземна победа, защото на терена се сражаваха истински, потомствени бойци (не като албанските наркотрафиканти от АОК, демонстрирали пълна безпомощност дори и срещу сръбските запасняци). Още повече, че нещастният опит за американски десант при Кандахар или за създаването на американска база в южния, пащунски Афганистан се превърна в катастрофа. За пореден път американските, а и всички западни, сили за бързо реагиране се оказаха "книжни тигри”, достойни за някой холивудски сценарий, но не и за реални бойни действия. Така че, американците постъпиха разумно, развързвайки кесиите и връщайки се към изпитаните методи в стил Лоурънс Арабски.
Разбира се, едва ли край Потомак, някой сериозно мисли да се намесва в афганистанската гражданска война, или не дай си Боже, да се бори срещу производството на хероин. Днес не е ХІХ век и опиумните войни не се водят срещу китайски аборигени. Днес с наркотика е “зарибен” самия Запад и ако демократичните му спец-служби и кланове си вземат законния процент от стоката, “шоуто трябва да продължи”. Интересно,
коя западна сила в тези условия би изпратила свои войници да умиротворяват Афганистан? Ако отговора не е трагичен, въпросът би звучал по-скоро комично. Защото натовските държави не могат да умиротворят дори шепата косовски наркотрафиканти, та какво остава да се насадят насред Азия.Лошото е друго, че след приключването (някак си) на поредната афганистанска война отново се връщаме на балканския театър на военните действия. Отново
Предстои поредното албанско въстание
в Македония и поредния “цивилизационен избор” за България.
Някога германският канцлер Бисмарк обичал да повтаря, че “Русия никога не е толкова силна и никога не е толкова слаба, колкото изглежда”.
Разбира се, същото бихме могли да кажем сега и за НАТО и САЩ. Но съществува и друг аспект на последната афганистанска война, които остава някак си скрит за публиката. В последното си интервю за пакистанския вестник “Доун” Осама бин Ладен се опита да заеме позата на държавник, заплашвайки, че ако САЩ използват “ядрено оръжие” и той щял да използва неконвенционални такива. Всъщност, трагичната равносметка от отминалия ХХ век е именно, че великите сили-членки на “ядрения клуб” изпуснаха духа от бутилката и той вече може да служи на всеки самозван шейх. Бе допуснато пълзящото разпространение на ядреното оръжие сред регионални и неотговорни сили, което представлява една от главните заплахи в предстоящия век.
Представете си например в новия ред един командир Ходжа или Шамил Басаев с ядрена бомба в ръцете си!
[СЪДЪРЖАНИЕ]