Модерната геополитика

В зората на Третото Хилядолетие, човечеството е изправено пред нови реалности, нямащи нищо общо с наивните социал-либерални утопии. В тази ситуация бумът на интереса към геополитиката изглежда съвсем закономерен.

Тодор НИКОЛОВ

Съвсем наскоро издателство “Кама” пусна на книжния пазар великолепната монография на Ерик Костел “Съвременната геополитика”. Въпреки неголемия си обем, тази книга за първи път представя по наистина убедителен начин на българския читател геополитиката, като фундаментална, хуманитарна наука, изучаваща не само практическите сфери на международната политика и стратегия, но и дълбоките социологически и философски аспекти на човешкото битие.

Напоследък, дори за безнадеждните скептици става все по-очевидно, че геополитическият метод постепенно се налага сред най-широки слоеве на обществото, като незаменим и изключително важен инструмент за ориентация в онази безкрайно сложна ситуация, в която се намира светът днес.

Доскоро господстващият доктринерски подход

основаващ се изключително върху оценката на икономическия характер на обществата и държавите, и използван с еднакъв ентусиазъм както от марксистите, така и от крайните либерали, днес изглежда безнадеждно остарял. Вече ги няма двата идеологически противостоящи си блока, реализиращи радикално противоположни икономически модели, но кървавите конфликти продължават да раздират Азия, Африка и дори Европа. На пръв поглед религията отдавна не играе роля, подобна на онази от времената на Кръстоносните походи или османската експанзия, но под знамето на религиозния фанатизъм и днес продължават да се извършват революции, въстания и сепаратистки акции.

Отказвайки се от схемата, установена в края на Втората световна война, човечеството на прага на Третото Хилядолетие се сблъсква с една нова реалност, която въобще не прилича на наивните утопии, изповядвани от мнозина съвременни либерали. Глобализацията поражда далеч повече нови въпроси и проблеми, вместо да даде отговор на вече съществуващите. Старите интерпретационни схеми и традиционният политически анализ вече не вършат работа. В тази ситуация бумът на интереса към геополитиката, изглежда повече от закономерен.

Геополитиката синтезира различни традиционни методи на изследване – от теорията на правото до културологията, от социологията до военната стратегия, от религиозния до икономическия анализ, от етнологията до психологията. И тъкмо в условията на нарастващ дефицит на глобални теории, в епохата на “края на идеологиите”, които дълги столетия служеха на човечеството като незаменим инструмент за обяснение на света, подобна синтетична наука е просто обречена на успех. В същото време геополитиката не е догма, тя не претендира да съдържа някакви вечни истини. Напротив – привлекателността и се обяснява и с това, че е открита и подлежаща на творческо развитие наука.

В епохата след края на идеологическото противостояние

между “социализма” и “капитализма”, след “обединението” на Европа и въвеждането на “еврото” и след разпускането на Варшавския пакт, планетата за съжаление, не е станала по-мирна. Агресивността съвсем не е намаляла, нито пък светът е станал поне малко по-справедлив. Впрочем, геополитиците гледат на света именно по този начин, според тях неговите модификации, трансформации и спиралите на развитието и еволюцията му, засягат само повърхността на нещата. Същността им на практика си остава неизменна. Техническият прогрес съвсем не се съпътства и от морален, а спецификата на човешката душа не изчезва, напук на всички сътресения на модернизма. В този смисъл геополитиката е присъща на човека и човечеството на всички етапи от неговата история, в която под различни форми и на различни нива продължава безкрайната битка между отделните системи, цивилизации и култури.

Така, макар че през последните десетилетия пазарната икономика и демокрацията се утвърдиха и на Изток, противоречията между него и Запада не само не изчезват, но и се задълбочават и изострят. В крайна сметка, дори водещите идеолози и стратези на Запада признават, че на практика днес той се ръководи не от някакъв абстрактен хуманизъм или от определени икономически догми, а единствено от собствените си цивилизационни и макростратегически интереси, т.е. от чисто геополитически мотиви.

Впрочем, монографията на Ерик Костел не просто представя азбучните истини на модерната геополитика. В нея българският читател, вероятно с изненада ще открие, че национализмът, който днешната либерална пропаганда натрапчиво се опитва да представи като “последното убежище” на негодници от всякакъв тип, е всъщност социална, политическа и културна норма, отклонението от която е лош признак и предпоставка за социален екстремизъм, нихилизъм и духовна деградация. Дори и само заради това си струва да насочим вниманието му към тази книга.