Страната може да разчита на достойно бъдеще само ако съумее органично да съчетае универсалните принципи на пазарната икономика и демокрацията с руските реалности

Владимир ПУТИН

Публикува се със значителни съкращения и с любезното съдействие на пресслужбата на Правителството на Руската Федерация

Настъпването на новото хилядолетие, хронологично съвпада с дълбоките и бързо извършващи се промени в начина на живот на човечеството, свързани с формирането на онова, което определяме като “постиндустриално общество”. Сред основните му черти бих искал да подчертая изменението на икономическата структура, където делът на материалното производство намалява за сметка на вторичния и третичния сектори; постоянното обновяване и бързото внедряване на високите технологии; бързото развитие на информатиката и телекомуникациите; първостепенното значение на мениджмънта и накрая – фактът, че високото образователно равнище, професионалната подготовка, деловата и обществена активност на човека, се превръщат в главна движеща сила на общественото развитие.

Бих искал обаче да отбележа два момента от този процес, които не могат да не предизвикват тревога. Единият е свързан с това, че промените носят не само нови възможности за подобряване живота на хората, но и нови опасности. Най-отчетливо те се забелязват в екологичната сфера, но не само там. И най-развитите икономически държави страдат от ръст на организираната престъпност, на жестокостта и насилието, на наркоманията и в същото време – от ерозията на традиционната роля на семейството. Вторият тревожен момент касае печалния факт, че от благата на съвременното икономическо развитие се ползват далеч не от всички страни, а само от тези, в които живее така нареченият “златен милиард”.

Днешната ситуация в Русия

За съжаление нашата страна не е сред държавите с водещи позиции в областта на икономическото и социално развитие в съвременния свят. През 90-те години обемът на брутния национален продукт на Русия намаля почти два пъти и днес по този показател отстъпваме на САЩ десет пъти, а на Китай – пет пъти. Измени се структурата на националната икономика, в която напоследък преобладават нефто и газодобивът, електроенергетиката, черната и цветната металургия. Изключително ниска е производителността на труда в реалния сектор. Това е резултат от непрекъснато намаляващите отечествени инвестиции и липсата на достатъчно външни инвеститори. На световния пазар най-чувствително бяхме изместени от чуждестранните конкуренти в областта на наукоемките производства.

Сегашното трудно стопанско и социално положение в страната, до голяма степен е резултат от наследената икономика от съветски тип. Въпреки това, днес Русия завършва първия, преходен етап на икономически и политически реформи. Независимо от трудностите, излизаме на магистралата, по която се движи и останалото човечество. Сега пред нас стои въпросът, как да включим на пълна мощност новите пазарни механизми и как да преодолеем дълбокия идеен и политически разкол в обществото?

Струва ми се, че следва да извлечем няколко важни урока от отминаващия век. Почти три-четвърти от него Русия живя, опитвайки се да реализира комунистическата доктрина и заплащайки огромна цена за този социален експеримент. Основният извод от него е, че съветската власт не направи страната ни процъфтяваща, обществото – динамично развиващо се, а човека – свободен. Почти седем десетилетия ние вървяхме по път, водещ встрани от основната цивилизационна магистрала.

Русия изчерпа лимита от политически и социално-икономически сътресения, катаклизми и радикални преобразования. Днес само фанатици или безразлични към съдбата на Отечеството политически сили могат да призовават към поредната революция. Независимо под какви лозунги – комунистически, шовинистични или радикално-либерални, се реализира тя, народът и държавата просто не са в състояние да я понесат. Затова отговорните обществено-политически сили трябва да предложат на нацията стратегия за възраждането и просперитета на Русия, опираща се върху всичко положително, постигнато в хода на пазарно-демократичните реформи и реализираща се изключително с еволюционни методи. В същото време, можем да разчитаме на достойно бъдеще, само ако успеем органично да съчетаем универсалните принципи на пазарната икономика и демокрацията, с руските реалности.

Руската идея

Убеден съм, че постигането на необходимата динамика на икономическия растеж, а оттам и създаването на предпоставки за бързо и устойчиво икономическо и социално развитие на страната, не е чисто икономически, но и политически, а и (в определен смисъл) идеологически проблем. Плодотворната съзидателна работа, толкова необходима на Отечеството ни, е невъзможна в едно общество, вътрешно разделено и раздирано от противоречия. Общество, в което основните социални слоеве и политически сили се придържат към различни фундаментални ценности и основополагащи идеологически ориентири.

В същото време, аз съм против възстановяването в Русия на каквато и да било официална, държавна идеология. В демократична Русия националното съгласие не може да се постигне принудително. То може да бъде само доброволно. Има няколко опорни точки за консолидацията на обществото. Едната е възприемането от нашия народ на онези наднационални, общочовешки ценности, стоящи над социалните, групови или етнически интереси. Другата са исконните руски национални ценности. Ще започна с патриотизма – дума, която нерядко се използва в ироничен или дори отрицателен смисъл. Но за мнозинството руснаци, тя е запазила първоначалното си, изцяло положително, значение. Ако се лишим от патриотизма и свързаните с него национална гордост и достойнство, ние сме загубени като нация. На второ място, бих посочил чувството за държавност. Русия е била и е велика държава. Днес обаче това означава, че нейната мощ трябва да се проявява преди всичко в способността да бъде лидер в създаването и използването на високите технологии, във високото равнище на благосъстояние и обезпечаване на националната сигурност и интереси на международната арена.

Русия едва ли скоро ще стане такъв тип държава, какъвто са САЩ или Англия, където либералните ценности имат дълбоки исторически традиции. За нас държавата и нейните институции винаги са играли изключително важна роля. Силната държава не е аномалия за руснака, а напротив – източник и гарант на реда. Разбира се, ние не отъждествяваме силната и ефективна държава с тоталитаризма.

Факт е също така, че в Русия стремежът към колективните форми на дейност винаги е доминирал над индивидуализма. Навикът да се разчита на помощта на държавата отмира твърде бавно. И това следва да се има предвид в социалната политика.

Мисля, че новата руска идея ще се роди като органична сплав между универсалните общочовешки и традиционните руски ценности, издържали изпитанията на времето. Важно е този процес да не се форсира, но и да не се прекъсва или руши.

Силната държава

Намираме се на етап, когато дори най-правилната икономическа или социална политика може да се провали заради слабостта на държавната власт, която я провежда. Ключът към възраждането и подема на Русия е именно в държавно политическата власт. Русия се нуждае от силна държавна власт. Не го разбирайте като призив към установяването на тоталитарна система. Силната държавна власт в Русия е възможна в рамките на демократичната, правова и дееспособна федерална държава. Основните направления в изграждането на такава държава са следните: рационализация на структурите на държавните органи, повишаване на дисциплината, професионализмът и отговорността, усилване на борбата с корупцията; преразглеждане на държавната политика по отношение на кадрите, създаване на условия за формиране на пълнокръвно гражданско общество; повишаване ролята и авторитета на съдебната власт, активна и настъпателна борба с престъпността.

В същото време аз не виждам основания за промяна на действащата Конституция, истинският проблем е по-скоро в необходимостта строго да се следи за изпълнението на приетите въз основа на нея закони. Друг проблем е свързан с изпълнителната власт и възможността тя да се превърне в потенциална заплаха за правата и свободата на индивида, или за демокрацията като цяло. Ето защо лично аз придавам първостепенно значение на създаването на партньорски отношения между изпълнителната власт и гражданското общество и на активната война с корупцията

Ефективната икономика

Въпреки сложната ситуация в икономиката, да се отписва Русия като велика държава е, меко казано, преждевременно. Ние обаче сме длъжни да извлечем необходимите поуки от преобразованията, извършени през 90-те години.

На първо място не бива да повтаряме грешката да провеждаме реформи без наличието на перспективна (поне за 15-20 години) стратегия на развитие. Затова правителството е твърдо решено да постави бъдещите си действия върху принципа за единство между стратегия и тактика. Русия се нуждае от дългосрочна национална стратегия за развитие.

На второ място, Русия се нуждае от формирането на цялостна система за държавно регулиране на икономиката и социалната сфера, което не означава, разбира се, връщане към системата на директивно планиране. Това излиза извън популярната формула, свеждаща ролята на държавата в икономиката само до изработване “правилата на играта” и контрол над спазването им. С течение на времето сигурно ще стигнем и до нея, но сегашната ситуация изисква много по-сериозно държавно въздействие върху икономическите и социални процеси.

Не трето място, необходим е преход към такава стратегия на реформи, която да е оптимална за нашите условия. Бих посочил следните конкретни мерки: