В рамките на сегашната ни проевропейска ориентация съществуват поне няколко различни икономически модела за развитие на национатата икономика.

Никола НИКОЛОВ

Проевропейската ориентация на българското т.н пазарно стопанство, не е и не би трябвало да бъде изразена само в един единствен модел за развитие на икономиката, приложим към нашите условия. Нещо повече, не е изключено ориентацията ни изключително към западноевропейския икономически модел, граден при съвършено различни условия и в коренно различна обстановка, да доведе по-скоро до задълбочаването на днешните ни проблеми, вместо до тяхното решаване.

Прието е , че България е

Страна в преход

По-правилно обаче, би било определянето и като “развиваща се страна”, подобно на новоосвободените колонии в Азия и Африка през 50-те и 60-те години. И тъкмо това ни отличава днес от държави като Чехия или Словения, при които европейския икономически модел е наистина приложим. Впрочем, известна е рецептата за преход от капитализъм към социализъм, но досега никой не е успял да даде универсална рецепна за обратния преход. Има обаче, достатъчни примери за ефективно и (сравнително)безболезнено преминаване от “изостанала” към “догонваща”, а оттам и към развита капиталистическа държава. Сред тях са всички така наречени “малки азиатски тигри” – Южна Корея, Хонгконг, Тайван, Сингапур или вървящите по този път Малайзия, Индонезия и Тайланд.

Характерно за тях е, че с малки изключения те започват с оскъдни материални и естествени ресурси, ограничени или липсващи инвестиции и необучени работна ръка. Това обаче се компенсира от огромното желание за успех, пълната подкрепа на държавата за частния бизнес и осигуряването максимално благоприятни, законови, съдебни и данъчни стимули и облекчения за местните предприемачи и чуждите инвеститори.

Схемата започва да се реализира с инвестирането на минимални (вътрешни или външни) средства за създаване на лека индустрия, предимно за производство на пластмасови продукти, т.е. всичко онова, което се продава масово в развитите страни и е предназначено за краткокрайно употреба, но дава възможност на производителите да бъдат конкурентноспособни, предимно поради евтината работна ръка. Тези инвестиции са много бързо възвръщаеми и печеливши. Така се създават и условия за увеличено производство и пласмент, въвеждане на по-разнообразен и сложен асортимент, и накрая: пристъпване към втората фаза на растежа. Стопанската конюнктура се стабилизира – макар че държавата обикновено не облага с големи данъци инвеститорите, тя компенсира това с приходите от данъците върху доходите на работниците и с тях създава необходимата база за социална и здравно осигуряване.

Вторият етап следва по принцип и подход първия. Държавата все още налага минимални данъци на инвеститорите, създавайки възможност за ръст на капиталовложенията и разкриване на нови работни места. Така се решават не само стопански, но и социални и политически проблеми, включително успокояване потенциалните огнища на етническо напрежение. Създават се нови отрасли, обикновено пак в леката индустрия, но на по-високо ниво и изискващи по-големи инвестиции. Новите продукти се изработват по поръчка (на ишлеме) от известни компании или пък представляват добри имитации на популярни марки. Произвеждат се и основни артикули, за които има пазар вече не само в развитите държави. Така започва да се реализира скромна, но бързо ускоряваща се и в скоро време значителна по мащабите си икономическа експанзия. В края на този втори етап, съответната страна е вече стопански фактор, поне по отношение на съседите си. Пак през същия етап окончателно се оформят големите национални корпорации, на които предстои (на следващата фаза) да се превърнат и в транснационални.

Идва времето за третия етап, представляващ

Качествен скок

в развитието на местната индустрия. Без да изоставя основните до този момент производства, страната се съсредоточава върху реализацията на амбициозна програма за усвояване на високите технологии. Отново се разчита и на чужди инвеститори – обикновено сериозни и стабилни компании, разполагащи с готов пазар и търсещи външни производители за основните си и вече проверени продукти. С успеха на третия етап стопанското израстване на страната в общи линии е завършено. Оттук нататък, развитието на икономиката може спокойно да се остави в ръцете на местните и чужди компании, убедили се в течение на годините в преимуществата на този икономически модел. Страната е стабилна, финансите и са на добро ниво, търговският баланс е положителен, жизненият стандарт се увеличава, потреблението се доближава до онова на развитие страни, политическата, социална и етническа картина е мното по-различна от тази в миналото, обществото живее в хармония. Едва достигайки до подобен етап в своето развитие България ще може реално да се надява и на интеграция в Европейския съюз. И нещо, повече – сама да определя условията, при които ще стане това.