Реквием за последния бял африканец

В недалечното минало Южноафриканската република бе стандартният пример за общество, основано върху расовото разделение. Сегашният марксистки режим в тази страна е на път да възроди старата и репутация на “расистка държава”.

Весела БУЮКЛИЙСКА

През 1855 френският социолог Жозеф Гобино поставя основите на съвременния расизъм – смахната и опасна теория, според която съществува биологична и психическа неравноценност между различните човешки раси. Дълги години тъкмо расизмът определяше отношенията между хората, принадлежащи към различни раси. Странно е, че дори днес, когато говорим за модерно демократично общество и “обединени нации”, изглежда още не сме преодолели непоносимостта си към хора, с различен от нашия цвят на кожата. Много е говорено и писано за расизма, предимно в аспекта му, свързан с омразата на белите към чернокожите. В днешна Южна Африка обаче

Расизмът е с обратен знак

Откакто властта в тази страна бе поета от изповядващата марксизма партия Африкански национален конгрес, един милион бели южноафриканци са я напуснали окончателно. От май 1994, когато историческият водач на Конгреса Мандела зае президентския пост (наскоро го замени съпартиецът му Табо Мбеки), са регистрирани 2421 въоръжени нападения срещу бели фермери, 570 от които са били убити. Според полицейските доклади за 1999, през януари са убити 59, през февруари – 73, а през март – 96. Повечето от нях са дребни земевладелци, с малък брой наемни работници. Убийствата са изключително брутални и жестоки: палачите идват вечер и остават до сутринта с единственото желание да измъчват жертвите си. Изнасилват жените, осакатяват добитъка, палят оборите и къщите и накрая, след зверски изтезания, убиват собственика. Обикновено задигат само оръжието, а понякога видеото или музикалната уредба. Малкото заловени извършители са по правило наемни убийци от Йоханесбург. Поръчителите остават неразкрити.

Според президента на Южноафриканското обединение на фермерите (SAAU)Греъм Макинтош: “Правителството е неспособно да спре престъпленията. Не убийците, а фермерите се чувстват застрашени и заставени да живеят в постоянен страх”. Впрочем, от 65-те убийства, извършващи се всеки ден в ЮАР, се разкриват едва няколко. А само в една от провинциите са регистрирани средно по 500 убийства на месец!

Според SAAU, убийствата са част от грижливо планирана акция, която трябва да всее паника сред цялото бяло население в страната. Всекидневното разписание на фермерските семейства се знае предварително – времето за пазаруване, часовете, когато децата са на училище, когато семейството ходи на църква, или когато повечето работници са на полето. Нерядко жените и децата са отвличани непосредствено преди нападението срещу фермата. Активистите на SAAU са убедени, че терорът срещу фермерите се покровителства от “много високо място”.

Естествено е, че много хора искат да емигрират, като предпочитаните страни са Австралия, Нова Зеландия и Канада. Поради съществуващите ограничения обаче, само адвокатите, лекарите и собствениците на импресарски агенции са в състояние да напуснат страната. За емигриране са необходими по 25 хиляди долара на човек, плюс транспортните разходи, което е непосилно за голяма част от белите южноафриканци.

В резултат от прокарваната от режима линия, че “само чернокожите са истински африканци”, белите граждани на ЮАР се чувстват все по-изолирани и застрашени. За главния редактор на най-големия вестник в Йоханесбург “Стар”, Макс Дюпрес: “фактът, че моята кожа е по-слабо пигментирана, от тази на един зулус например, съвсем не означава, че съм по-малко африканец от него”. Според активистката на АНК Тобека Мда обаче, това е точно така. В статия озаглавена

“Могат ли белите да бъдат африканци?”

Мда развива тезата, че те винаги са били и продължават да бъдат пришълци. Тя смята, че “белите се правят на африканци, само за да оправдаят собствеността си върху нашата земя”.

Според самия Нелсън Мандела, следва да има “регулиране” на процентния дял на отделните раси във всички обществени институции. Практическото прилагане на този принцип означава например освобождаването на почти всички бели офицери от армията и заменянето им с чернокожи – съобразно с тяхната “демографска” квота. Прилагането му и в други сфери обрича на безработица един милион квалифицирани южноафриканци. Последиците от подобна “расова” политика за икономиката на ЮАР са отчайващи. Местната валута – “рандът” се обезцени с над 80%. Дълговете на страната скочиха от 194 на 404 милиарда ранда. Очакваните инвестиции в икономиката, така и не се появиха. Представителите на “Мерцедес” и БМВ откровено обясниха, че ЮАР се нуждае от разумен закон за работните места и намаляване на престъпността. Повечето процъфтяващи южноафрикански фирми преместиха централите си в чужбина. Междувременно, общините на стоте най-големи града в страната официално обявиха банкрут. Някога престижните местни университети, макар и претъпкани с новоназначени чернокожи професори, бавно се свличат до типичното за африканските висши учебни заведения равнище.