Сава ДИНЕВ

На завръщането на България в обществото на нормалните европейски държави, не следва да се гледа със същия нихилизъм, с който се отнасяхме някога към натрапения ни интегритет, в рамките на тогавашния комунистически блок. Разликата е огромна. И все пак не бива да храним излишни илюзии. Защото, макар че е и политическо, Европейският съюз е преди всичко икономическо обединение. Там всичко опира до основния стопански принцип – интересът. На теория, и у нас би трябвало да е така. На практика обаче, структурата на българския бизнес е доста различна от тази на европейския. У нас има известен брой едри предприемачи, но липсва средният бизнес, а малкият на практика е тотално демотивиран.

Защо е така? Един от отговорите гласи –

Няма го първоначалния капитал

Парите, с които в началото на “демократичния преход” стартираха едрите индустриалци” са непостижима мечта за опитващите се днес да започнат собствен почтен бизнес. Вярно е, че част от “едрите” са вече в затвора, или в предварителния арест, но никак не са малко и онези, които спокойно си пият уискито в елитните софийски заведения или пък в екзотични държави – рай за парите с неясен произход. Методично, с упоритостта на психичноболни, управляващите до 1997 не просто лично обираха държавата, или покровителстваха източването на националния капитал, но и правеха всичко възможно за да добавят поредната нула към лева. Накрая, след хилядократното обезценяване на валутата ни, помогнало на крупните длъжници да девалвират борчовети си, червените управници просто оставиха държавният кораб да потъне. Техните сини наследници пък, очевидно не се оказаха способни да го издигнат поне малко обратно към повърхността.

Акцентът в приоритетите на сегашното правителство - евроатлантическата интеграция, отмести на заден план не по-малко важната задача да бъде стимулиран българския среден и дребен бизнес. Макар че в края на миналата година бе приет Законът за малките и средни предприятия (ЗМСП), заложената в него необходимост от държавна политика, насърчаваща създаването и развитието на малки и средни предприятия, си остава само пожелание.

В същото време, макар че до този момент практически са лишени от възможността да ползват кредити при преференциални условия, родните дребни и средни предприемачи не стоят със скръстени ръце. Така, докато през 1996 в България е имало 179 хиляди малки и средни предприятия (от тях 167 хиляди частни), през 1998 броят им нараства до 190 хиляди (175 частни). За три години (1995-98) броят на работещите в малки фирми се утроява, като достига 900 хиляди души – т.е.40% от трудоспособното население. Тук следва да уточним, че съгласно ЗМСП фирмите биват “микропредприятия” – с не повече от 10 работника, малки фирми – до 50 човека и годишен оборот до 1 млн.лв., средните предприятия са с персонал до 100 души и годишен оборот до 3 млн. Интересно е, че в средата на 90-те България е била на първо място в Източна Европа по брой на фамилните фирми, макар че през следващите години се забелязва нарастване броя на холдингите у нас.

Вече стана дума за отчайващата липса на средства за стартирането на собствен бизнес. Всички дребни и средни предприемачи посочват този факт като най-важна пречка пред инициативността си. Наистина, съгласно ЗМСП се създава Насърчителна банка с държавна първоначална вноска от 10 млн.лв, която ще подпомага с кредити именно средния и малкия бизнес. Друга възможност за стартирането на фамилна фирма са различните действащи у нас фондове и кредитни линии. Сред тях са Българо-американския инвестиционен форум, помогнал за появата на кокетните нови хотели в Банско, или пак американският “Care’s back”. Фондовете са акционери в одобрените от тях проекти, като след известно време се оттеглят, оставяйки ги изцяло в ръцете на българските си партньори. Друга кредитна линия е т.н. “Микрокредитна схема”, която отпуста до 50 хиляди марки чрез Евробанк и с участието на банка “Кредитанщалт”, и от която вече са се възползвали немалко родни предприемачи.

Следва да отбележим обаче, че държавата не просто бави подкрепата си за малкия бизнес. В тази сфера продължава да виси подозрението, че привилегиите и

Кредитите се раздават по политическа съобразност

Впрочем властта дължи още нещо на родния предприемач – достатъчно информация за възможностите, които все пак му се предоставят. Агенцията за малки и средни предприятия е спечелила един конкурс за предоставяне на средство по Програмата ФАР в размер на 2,8 млн.евро, с които ще подпомогне финансово регионалните си агенции, работещи тъкмо в тази област. В самата Агенция са убедени, че държавата следва да се оттегли от редица несвойствени за нея дейности. Като лицензирането например. Експертите смятат, че то следва да се извършва от браншови камари, познаващи собствения си бизнес, които да упълномощават фирмите, занимаващи се с отраслово лицензиране.

Селското стопанство е сред отраслите, в които се трудят най-много средни и дребни частни предприемачи. Специалистите са единодушни, че липсата на дотации в тази сфера, поставя хората, работещи в него, в крайно неравностойно положение спрямо европейските им колеги. Не е чудно че в селата продължават масово да се колят животни, като броят им се свежда до необходимия за изхранването на собственото семейство. Вдигането на чисто символичните мита за внос на месо и месни произведения от ЕС, което бе направено след протестите, организирани от Асоциацията на месопреработвателите, очевидно не е достатъчно радикална мярка за стимулиране на животновъдството. Неслучайно в икономиката се използват и косвени

Протекционистични мерки

Холандия например, поставя изисквания за точно определени размери на внасяните в страната банани. У нас обаче, подобни лостове за защита на родната продукция въобще не се използват. На моменти дори възниква усещането, че по горните етажи на властта съзнателно не желаят да предприемат такива мерки.

Разбира се, да се разчита на сериозни дотации, при сегашното състояние на държавата е нереално. Държавата обаче, не следва да се оттегля напълно от ролята си на покровител на националната икономика.

Засега не се забелязва и особен наплив на чуждестранни инвеститори към България. Все пак интересът към нея, след решението да бъдат стартирани преговорите ни с ЕС, малко се повиши. Трябва да сме наясно обаче, че с навлизането на чуждестранните инвестиции в България, ще се наложи да станем доста по-взискателни към качеството на собственото си производство. Родната продукция рядко отговаря на европейските стандарти, много далеч от тях са и повечето доморасли български бизнесмени. Нашенските “хаджигенчовци” трябва да престанат да се държат като чорбаджии и да гледат на бизнеса си като на непоклатима бащиния. Защото добре отработеният мениджърски механизъм на западните предприемачи, решили да инвестират в България, моментални ще привлече към тях всички кадърни местни кадри и лесно би могъл да превърне родния производител с неговата нискокачествена и скъпоструваща продукция в маргинал. Последното със сигурност ще повиши процента на безработицата.

Българските бизнесмени, постоянно и не без основание, упрекват управляващите за високите данъци и липсата на конкретни преференции за малкия и среден бизнес. Много специалисти обаче, са убедени, че данъчните преференции нерядко се използват не от онези, за които са предназначени. Затова и загрижеността за средния и дребен предприемач следва да се реализира не толкова с данъчни, колкото с други механизми. Така (макар и огромно закъснение и съвсем не навсякоде) при разглеждането на проекти в определен отрасъл вече започват да се разглеждат първо предложенията на малките и средни частни фирми и само, ако нито една от тях не отговаря на изискванията, се предпочитат едри предприемачи. И в този случай обаче, със страшна сила виси съмнението за субективност в оценките.

И, като стана дума за субективността, нека споменем, че според статистическите данни, бизнесмените на средно и по-ниско ниво, не смятат корупцията за най-сериозния си проблем. Вероятно, защото у нас

Подкупът

вече е приет като част от правилата на играта.

Експертите сочат като особено сериозен и труден за решаване проблем, привличането в България като инвеститори на дребни западни фирми. Големите и средните (според западните стандарти) вече имат свои подизпълнители у нас или пък лесно биха ги намерили, ако тепърва решат да инвестират. Очакваната поява на малки чуждестранни форми обаче, ще се окаже ново предизвикателство именно за средния и дребен български предприемач. Логично е да очакваме, че в редица сфери, като млекопреработването например, ще се наложи сливането на малките български фирми, които само по този начин биха могли да постигнат някаква конкурентноспособност по отношение на чуждите в отрасъла.

Държавните институции и браншовите организации като че ли са по-оптимистично настроени за бъдещето на родния среден и малък бизнес, отколкото самите предприемачи. Последните определено са скептици. Те открито говорят за “убийството” на малкия бизнес у нас. И все пак не са склонни да се предадат.

Впрочем, ако държавата наистина ги подкрепи, те със сигурност ще оцелеят, дори нещо повече – биха могли значително да разширят производството си.

Ако навремето премиерът Костов бе поставил пред отговарящия за икономическото развитие свой заместник ясната задача да извърши промените, които едва сега започват да се очертават, нещата сигурно биха изглеждали другояче. При сегашното състояние на нещата обаче, избирателите, представляващи дребния и среден български бизнес със сигурност ще се отдръпнат от управляващите, което не означава, разбира се, че ще предпочетат добре познаните им демагози отляво.

Жалко, защото днес освен “европоканени”, можехме вече да сме и икономически “евроадекватни”.