От другата страна на огледалото

Според критиката, дългоочакваният четвърти поред албум на “Енигма” е ключов етап от електронната революция в музиката

Милена СТОЯНОВА

Музиката е моята страст. Какво бих правил без нея по цял ден. Макар че, може би, ще дойде време, когато ще бъда вече прекалено стар за нея. Впрочем, струва ми се този момент е все още твърде далеч. Когато бях на трийсет, мислех, че вече не мога да създам нищо ново. Но само след две години се появи “Енигма”…

Често ме питат, какво е посланието на този проект, а невинаги ми се иска да обяснявам всичко. Хората би трябвало да могат да четат и между редовете. На пръв поглед “Screen Behind the Mirror” не съдържа някакви ясни послания, но в него има много скрити намеци, съдържащи ключа, към онова, което съм искал да кажа. В крайна сметка, всеки сам трябва да реши тази малка загадка, точно заради това и моят проект се нарича “Енигма”, а не например просто “Инструкция за ползване”. Трябва обаче да призная, че никога не съм се чувствал толкова свободен и въдхновен, както, когато правех този албум. Известно е, че мога да правя и комерсиална музика. Но да продуцираш един албум на Елтън Джон например, не е никакво предизвикателство. Истинското предизвикателство е да започнеш от нищото и сам да създадеш, онова, което си мечтал.”

Промоцията на дългоочаквания четвърти поред албум на “Енигма” в началото на януари предизвика истински фурор сред фенове и критика. Според авторитетното списание “Билборд”: “с него създателят на проекта “Енигма” Майкъл Криту окончателно се утвърждава като един от онези, които определят насоките на извършващата се през последните години електронна революция в музиката”.

42-годишният Михаел (Майкъл) Криту е роден в Букурещ, където през 1966 започва да учи пиано в прочутия столичен Лицей №2, предназначен за млади музикални таланти. По-късно следва във франкфуртската Музикална академия, където привлича вниманието на професор Филип Мьолер. Завършвайки образованието си през 1978, Криту започва работа в Германия като студиен музикант и продуцент. През 80-те е известен като автор на някои от най-големите хитове на диско-звездата Сандра. Пак тогава издава и първия си самостоятелен албум “Легионерът”. В края на десетилетието работи с Майкъл Олдфийлд и продуцира албума на Силви Вартан “C’est Fatale”, поставил началото на нов етап в кариерата на певицата. Независимо от успехите обаче, Криту се чувства неудовлетворен от работата си и отчаяно се опитва да намери “своята музика”. Както признава самият той: “Един прекрасен ден разбрах, че трябва да се откажа, от всичко, което бях правил до този момент и да се опитам да създам нещо ново”. Така през 1990 се ражда проектът “Енигма”. Невероятното съчетание между грегорианските песнопения и диско-ритъма, характерно за първия албум “MCMXC AD” смайва не само публиката, но и музикалната критика, която моментално обявява Криту за “създател на ново направление в съвременната поп-музика”. Суперхитът “Sadness, Part1”, моментално се изкачва на върха на британските класации, а албумът стои там цели 57 седмици и е обявен за “платинен” или “златен” в 25 страни.

Веднага след това известният филмов режисьор Робърт Евънс моли Криту да композира водещата песен към филма “Sliver”. Така се ражда хитът “Carly’s Song”, по-късно поставен в основата на изключително успешния втори албум на “Енигма”, издаден през 1995 и озаглавен “Return To Innocence”. На следващата година Криту издава “Le Roi Est Mort, Vive Le Roi”, след което настъпва продължително мълчание, дало повод за най-различни слухове относно бъдещето на един от най-успешните проекти в модерната поп-музика.

Междувременно

Стилът на “Енигма”

се превръща в извор на вдъхновение за много нови групи, опитващи се да съчетаят средновековната музика с “ню ейдж” и диско. Започва да се говори за “Енигма”-мания, дори излизат няколко сборни албума под това заглавие. Феновете обаче продължават да очакват изявите на истинската “Енигма”. Истерията, породена от четиригодишното мълчание на Криту води до появата през 1999 на диска “Methamorphosis” обявен като “Enigma-4”, в който са записани парчета на малко известни групи, до съвършенство наподобяващи стила на оригинала.

Януарската промоция на “Screen Behind the Mirror” обаче, най-после слага край на всички спекулации. Критиците са единодушни, че материалът в албума е не просто великолепен, но и “издига до качествено ново равнище музикалното развитие на “Енигма””. Парчета като ритмично-мечтателното “Gate” или изпълненото с много чувство “Push The Limits” едва ли ще оставят някой от слушателите равнодушен. Струва си специално да се отбележи и “Gravity of Love”, повлияно от стила “хип-хоп”, в което изпъква блестащия вокал на Рут-Ан от британската група “Olive”. Органично втъканите в музиката на албума елементи от “Carmina Burana” на Карл Орф пък му придават внушителността, толкова характерна и за дебютния диск от проекта на Криту. И така, експериментът “Енигма” продължава….и е все така завладяващ