През десетгодишното развитие на България след 10 ноември 1989 политическото пространство на страната бе поделено между две основни формации, определяни условно като “лява” и “дясна” и олицетворяващи така наречения двуполюсен модел. Тази практика бе затвърдена с няколко поредни вота на избирателите и налага впечатлението за тотален контрол над политическото пространство от страна на двата големи политически “мастодонта” – БСП и СДС. Дали обаче описаният модел е съвършен и има ли въобще бъдеще?

Както е известно, българският избирател бе манипулиран през “годините на прехода“ главно по няколко основни показателя, касаещи неговото ежедневие и социалното му положение. Именно в обстановка на постоянно напрежение и насигурност, на постоянни страхове и надежди, двете основни политически сили си разменяха инициативата в управлението на страната вече няколко пъти поред. През всички тези години не спря да се говори за контрол и надзор над работата на правителството от страна на опозицията, но в крайна сметка, бяхме свидетели не толкова на градивна критика, колкото на тотално отричане на политическата действителност от изгубилите властта. Една от многото причини за това бе срастването на партия и държавата (без значение цвета на управляващата политическа формация). Това срастване би могло да се избегне по много начини, като един от най-сигурните е тъкмо разчупването на двуполюсния модел и навлизането на повече партии, получили съответната легитимност, в политическата действителност на страната.

Партията ”Движение Гергьовден” е създадена като продължител и приемник на единствената забранена (до днес) политическа формация в Република България – партия ”Народно движение Ку-Ку”. Официалното и учредяване е през 1996. На проведените през следващата година предсрочни парламентарни избори ръководителите й се отказват от политическо участие, обосновавайки решението си с невъзможността да излъчат подходящите за онова време личности в Парламента. Политическата заявка на Движението бе направена на “местни избори ’99”, на които “Гергьовден” издигна в 40 общини 355 кандидатури за общински съветници, от които 129 жени и 226 мъже. Понастоящем Движение “Гергьовден” е представено в органите на местната власт в 23 общини, като има общо 38 общински съветника, от които 8 жени и 30 мъже (по данни получени от централата на партията).

Все пак, кои са “Гергьовден” и как спечелиха те доверието на избирателя? На този въпрос е трудно да се даде еднозначен отговор. Разбира се, можем да отбележим, че партията разчита на специфичния си “начин на изразяване” както и, най-общо казано, на “новия тип политика”, към които те твърдят, че се стремят.”Новият тип политика “ се изразява отчасти в отношението към опонентите и към избирателите. Става дума за обединение на интересите на хората в една партия на “различните”, партия престъпваща създадените рамки за правене, водене и мислене на политиката. Как? “Гергьовден” са първите и единствените, които не обещаваха.Те само казаха, че ще контролират властта и се борят за това.Във фразата “ние не искаме властта, ние искаме контрола над властта” се крие и

Тайната за успеха

на Движението. “Гергьовден” приемат себе си като коректив на всяко управление, а единственият път за постигането на това е политическия. Разочарованието на българския избирател от политиката на всички управляващи до момента партии, фактът, че той се умори от празни предизборни обещания, беше използвано твърде умело от лидерите на Движението – без обещания и предизборни платформи; провокативно и сякаш импровизирано. Гласовете в полза на партия “Гергьовден” бяха наказателен вот за всички други формации, участващи на тези избори. Партия “Гергьовден” акцентира не върху конкретни наболели проблеми (цената на хляба, повишаването на пенсиите и т.н.), а върху онова, което реално липсва като процес в политиката – насърчаване на гражданското общество, граждански натиск върху държавата и политическия елит. Движение “Гергьовден” обръща реда на разрешаване на проблемите – от общозначимото към ежедневното. Партията залага изключително на нови лица в политиката, имащи праг на познаваемост в общественото съзнание, хора без негативен образ в спомените на избирателя. Формацията придобива облика на нова партия, отхвърляща стереотипите и ограниченията на наложената от другите рамка, отричаща нуждата от предварително самоопределяне в политическото пространство. Те твърдят, че не виждат нужда от точно формулирана програма, защото са отворени към всякаква политика, подходяща и благоразумна за бъдещето на България.Проблемите на обществото, които обхващат достатъчно широк спектър, са полето на тяхното проявление. И все пак,

Различна партия ли е “Гергьовден”?

Всяка партия, за да съществува, се нуждае от структури, финансиране, законова регистрация, минимален брои членове и други фактори, определящи легализацията и в обществото. И, колкото и да си “различен”, не можеш да избягаш от така наложената рамка. Всъщност, бягството на “Гергьовден” е в начина на получаване на легитимност пред избирателя и, по-точно, в начина на изразяване. Въвеждането на нови символи и нов политически език, като преименуването на местните структори в “чобански съвет”, като издигането на лозунги от рода на “Нека ни управляват жените, те владеят къщата добре, значи ще управляват и общината добре“, печели одобрението и положителната нагласа на избирателя. Умореният гласоподавател търси не толкова тоталното отрицание на съществуващата политическа система (защото иначе бихме нарекли всички тези хора анархисти), колкото различна визия за “своя” политик , като човек борещ се за неговия начин на живот, за неговите мечти, предлагайки различни средства за успех на един разбираем език.

Както е известно, такива опити за разчупване на статуквото вече са правени (най-пресният пример е БББ) и те пожънаха успех на два поредни парламентарни вота. Жорж Ганчев действително е емблематичен за “друго” политическо поведение. Лидерът на БББ спечели електорат с едно различно обръщение, съчетаващо традиция, национално чувство и прагматична гледна точка. Какво обаче, е различното в изявата на Жорж Ганчев? Той налага американския модел на политически дебат на Балканите – определени ценности, мотивация, дори личния си пример за различен стереотип на живот. На практика обаче, той по-скоро се опитва да наложи смесването на една политическа култура с друга. Но непознаванеето и противопоставянето на различните типове политическа култура обикновено води до превръщането на такъв тип поведение в чист популизъм в общественото съзнание.

Печелившата стратегия на “Гергьовден” е, че, за разлика от Жорж, те не излизат от рамките на политическата култура на Балканите и дори се обръщат към българската традиция - тема печеливша,макар и опасна. Защото не бива да се забравя, че тъкмо тук е

Границата между сериозната политика и популизма

В умението да продължиш романтичното увлечение на народа към традициите в посоката на една сериозна политика се намира разликата между партиите. Интересно е, дали привличането на недоволни и отворената към различни мнения и проблеми позиция на партията ще се запазят. Един от проблемите, които стоят пред българския избирател е, дали една такава отворена политика може да гарантира бъдещото проявление на партията. С други думи, появява се проблемът, доколко една качествено нова идея, лансирана от партията, би се харесала на конкретния избирател, подкрепил до този момент другите партийни инициативи. Така например, конкретният гласоподавател може да даде съгласието си за разширяване на облагите и предимствата пред инвалидите в България, но да е против свалянето на Шиляшки от поста му.

Бъдещето ще покаже, доколко “Гергьовден” ще съумеят да запазят интереса на общественноста и дали ще успеят да превърнат този интерес в парламентарно предсавителство. С това е свързан и въпросът, ще успее ли партията да запази различния си начин на изразяване, или сериозното политическо представителство ще превърне Гергьовден в редова парламентарна (извънпарламентарна) партия.