Чудовището от водопада Хоуик

В различни части на света се разказват легенди за странни същества, оцелели от времето, преди появата на първите хора. Сред тях е и историята за “инканямба” – гигантската змия, която древните бушмени почитали като “богиня на дъжда”.

Стоян ПЕТРОВ

Водопадът Хоуик, или както го наричат местните зулуси “Ква-ногаца”, е загадъчно и мрачно място. Разположен в южноафриканската провинция Натал, той се смята от тукашните “сангома” (зулуски шамани) за свещен и излъчващ особена енергия. Според тях, в голямото езеро под 30-метровия водопад обитават едновременно великият бог Инкулункулу, духовете на предците на местните жители и, разбира се,

Чудовището “Инканямба”

Дълго време езерото е било място за жертвоприношения, а и до днес мнозина са убедени, че единствено местните магьосници могат да се доближат до него, без да рискуват отмъщението на странното създание, плуващо във водите му. Впрочем, водопадът се ползва с лоша слава не само сред чернокожите, но и сред малцината бели обитатели на градчето Хоуик, разположено недалеч от него. Вероятно защото през последните няколко десетилетия в бурните води на езерото са загинали повече от 40 души, много от тях при твърде странни обстоятелства. Обикновено труповете на удавниците изплуват едва след няколко дни, често разчленени, сякаш от челюстите на огромно животно. Според полицията, причината са многобройните змиорки и крабове обитаващи езерото под водопада, според местните жители обаче това е свързано с тайнственото същество живеещо от незапомнени времена в неговите води.

Старите легенди за гигантската змия от водопада Хоуик, внезапно придобиха ново измерение преди няколко години, когато ирландецът Боб Тийни, собственик на един от местните ресторанти, заяви, че лично е видял чудовището. През един мъглив септемврийски ден на 1995 Тийни се изкачил върху платформата за наблюдение на водопада за да постави там рекламно пано на ресторанта си. Внезапно от кипящите води на езерото под него се показала дълга люспеста шия, увенчана с огромна змиеобразна глава. Според ирландеца, дължината на шията на чудовището била поне десет метра. “Инканямба” се задържала около половин минута над повърхността, след което се потопила обратно във водата. Истерията, породена от съобщението, докарва на брега на езерото десетки търсачи на силни усещания от различни страни. Двама от тях дори успяват да запечатат на фотографска лента очертанията на тайнствения звяр, а снимките им обикалят цялата световна преса. Според някои учени, на тях ясно се вижда същество, много наподобяващо живелия преди милиони години гигантски диплодок, според други обаче, става въпрос, за създание, напълно неизвестно до този момент на науката.

Впрочем, местните хора смятат, че “инканямба” обитава не само езерото на водопада Хоуик, но и съседния язовир Мидмар (с площ около 150 кв.км.), както и река Мкомази, на около 70 км южно от Хоуик. Те го описват като месоядно и

Много злобно създание

плуващо лениво от единия до другия бряг на съответния водоем и изчезващо за дълги периоди от време, обикновено през зимата. Чудовището ставало особено агресивно, когато се налага да брани територията си от друго, подобно на него, когато нивото на водата в езерото спадне особено драстично, поради силна суша, или….когато си търси женска. Оттам нататък обаче, разказите за нрава на “инканямба” преминават окончателно в сферата на фантазията. Според зулуските магьосници например, тайнственото създание можело да лети в небето и, нещо повече, било способно да предизвиква дъжд или дори урагани. За това, доколко подобни вярвания са дълбоко вкоренени в съзнанието на местното население, говори и фактът, че торнадото, поразило района около водопада, през 1998 и лишило от покрив повече от 4000 души, моментално бе обявено от зулусите за отмъщение на “инканямба” срещу дръзналите да нарушат покоя му.

Именно подобни фантастични истории караха доскоро повечето сериозни учени да гледат с недоверие на съобщенията за чудовището от водопада Хоуик. През миналата година обаче, откритията на няколко експедиции, изследващи пещерите на древните бушмени – коренното население на Южна Африка, обитавало тези земи още по време на Каменната ера, доказаха, че легендата за “инканямба” не само е много стара, но и че появата и съвпада със заселването на първите хора в южната част на Черния континент.

Носителят на дъжда

Рисунките на бушмените – коренното население на Южна Африка, днес почти изтребено от дошлите значително по-късно зулуси, могат да се открият по стените на стотици пещери в планините на днешната провинция Натал. Точно там бе заснето и изображението на странно животно с огромни размери, змийско тяло и глава на кон. Очевидно е, че древните бушмени са го свързвали по някакъв начин с дъжда. Наскалните изображения на този “Бог на дъжда” обаче, силно наподобяват описанията на “инканямба”, която днешните зулуси обитаващи земите около водопада Хоуик, също смятат за способно да предизвика дъжд или урагани. Учените все още се затрудняват да определят що за същество е било изобразено преди хилядолетия върху стените на южноафриканските пещери. Ясно е, във всеки случай, че легендата за “инканямба” е съществувала от незапомнени времена сред местното население. Доколко обаче може да се смята, че тя е породена от реално съществуващо създание, а не е просто спомен за древен религиозен култ?

Впрочем за хората, живеещи и днес край водопада Хоуик, място за съмнение в съществуването на “инканямба” очевидно няма. Не на последно място, защото много от тях неведнъж са имали възможност да зърнат странното създание във водите на езерото под водопада. Така, според пазача на местния къмпинг Йоханес Хлонгване, на два пъти – през 1974 и 1981, той успял да види чудовището, което изплувало недалеч от брега. Въпреки, че и в двата случая времето било мъгливо, Хлонгване ясно различил дългата над десет метра змийска шия и характерната “конска” глава на “инканямба”, която според него била увенчана “с нещо като грива от блестящи люспи”. Почти идентично е описанието, дадено от рейнджъра на Службата за охрана на природните резервати на ЮАР Бутелези, който се сблъскал с подобно чудовище, докато плувал по река Умгени, недалеч от водопада Хоуик.

Господарят на Изгубения свят

Южноафриканските учени съвсем не са единодушни в мнението си за тайнственото същество, известно като “инканямба”. Макар повечето от тях да приемат, че в езерото, около водопада Хоуик, както вероятно и в околните водоеми действително обитава някакво странно животно, малцина разполагат с ясна хипотеза за, това, какво би могло да бъде то.Според някои, става въпрос за гигантска змиорка, други обаче смятат, че макар и добре известно на местното население, “инканямба” е съвършено непознат на науката животински тип. Трети пък са убедени, че чудовището от водопада е оцелял от друга геологична епоха представител на фауната, който постепенно е еволюирал и поради това трудно може да бъде идентифициран от учените.

Впрочем, самият факт, че легенди, подобни на тази за “инканямба” се разказват в най-различни райони на планетата вече столетия наред, навеждат на мисълта, че в основата им все пак се крие нещо реално. Както и че историята за “Изгубения свят” не е просто красива измислица родена от романите на Конан-Дойл или филмите на Стивън Спилбълг.