Клубът на богатите западни нации

ще се опита да изгради така наречената “обединена Европа”. Баварският премиер Едмунд Щойбер, представящ се за главен застъпник на европейското единение, предупреждава обаче за негативните последици от прибързаното приемане на страни, които не покриват напълно критериите на Съюза. Според него: “Старанието трябва да предхожда скоростта. Поставеното понастоящем от Европейската комисия темпо е много неподходящо, защото твърде бързото разширяване поставя под съмнение интеграцията на Европа и би могло да завърши с неуспех”. Щойбер счита, че нито България и Румъния , нито ред други държави от Източна и Средна Европа, са готови да бъдат приети в обозримо бъдеще за членки на ЕС. Брутният национален продукт на глава от населението в тези страни обикновено не достига и половината от регламентираната от ЕС средна стойност. “Приемането на тези държави би променило фундаментално характера на ЕС и ще изисква астрономически разходи по тяхната интеграция” - предупреждава Щойбер. Сега се смята, че сумата необходима за разширяването на Съюза на изток ще възлезе на около 140 млрд. марки. Според изчисленията на баварския лидер обаче, само при присъединяването на Полша , Унгария , Чехия и Словакия, те ще надминат 100 млрд. марки годишно.

На свой ред членът на Европарламента Бернд Поселт предупреждава за вероятността от значително забавяне реалното интегриране на източните ни съседи в ЕС. Той смята за невъзможно първите източноевропейски страни-членки да бъдат приети преди 2005, макар че по политически съображения се произнася за по-енергично разширяване. “При разширението става въпрос за стабилизиране на пространствотно, намиращо се в непосредствено съседство с Германия. Трябва да сме сигурни, че зоната на хаоса и произвола няма отново да стигне до Бохемия, т.е. до Бавария или пък на 50 километра от Берлин. Средният път между неприемането и приемането като пълноправни членки е в едно “споразумение за приобщаване”, което да приближи средно и източноевропейските страни до Европа”.

Известно е, че тъкмо Германия и Австрия са най–тясно свързани със Средна и Източна Европа. От допълнителната стопанска стабилизация на региона и двете извличат полза, и обратно - биха били силно засегнати от евентуалната му дестабилизация. Щефан Байр, дългогодишен сътрудник на европейския депутат Ото фон Хабсбург отбелязва в книгата си “Разширението на Изток - най–голямото предизвикателство за Европа”, че само с присъединяването на Чехия, Унгария, Словения и Словакия към ЕС, Австрия ще престане да се чувства като преден пост на Запада и най–несигурните днес източни граници на ЕС най-после ще станат по-безопасни. “Днес Средна Европа се нуждае от повече стабилност, което би могло да се реализира само чрез модела за обединена Европа” – смята той. Когато се говори за “обезопасяване на границите на ЕС” обаче, очевидно се визира Русия. Мнозина на Запад продължават да гледат на тази страна като на “фактор на нестабилност” и смятат, че интегрирането на Средна и Източна Европа в ЕС, ще означава преди всичко отдалечаването на “опасността от Изток” от границите на сегашните страни-членки на Съюза.

Бременският учен Михаел Крайм обаче твърди, че разширяването на ЕС със сигурност ще доведе и до “прекаленоголям приток от работна ръка в Западна Европа.

Емиграционният потенциал

на петте страни от Централноевропейската свободна зона се оценява от 340 000 до 680 000 човека годишно, а след включването и на останалите пет асоциирани членки - от 590000 до почти 1,2 милиона”. Като възможно решение на проблема, Крайм препоръчва ограничения в свободното преминаване на хора за определен преходен период.

Има и още един, вероятно най-важния въпрос, свързан с разширяването на ЕС. И той е, дали ако това разширяване се осъществи и интеграцията на новите страни-членки все пак премине успешно, Съюзът ще е способен да демонстрира ново отношение към американската доминация (която е факт и за днешна Европа)? Дали ЕС ще успее да се превърне в наистина равноправен партньор на САЩ в Трансатлантическия съюз?. Днес е трудно да се даде еднозначен отговор. Затова нека се върнем към другите проблеми.

Не ще и дума, че стабилното и изпълнено със смисъл разширение ЕС на Изток може бъде застрашено от съзнателното нарушаване на критериите за различните страни-кандидатки. Всяка нация, желаеща да се присъедини към ЕС, трябва да осигури “институционална стабилност като гаранция за демократичния и правов държавен ред, спазване на човешките права, както и защита на малцинствата” Освен това, като ключов критерий се отчита добре функциониращата пазарна икономика, както и способността да се удържи на натиска на конкуренцията и пазарните сили в ЕС. За трети критерий пък се счита способността на отделните кандидатки да поемат възникналите от членството им задължения и да могат да “усвоят целите на политическия съюз както и икономиката и политиката на Съюза”.Тук вече се налагат и

Първите различия

които по пътя на разширението могат да доведат до конфликт.

Така, изискването за по-голяма самостоятелност за националните малцинства, особено за тези, населяващи граничните райони на съответните национални държави, много лесно би могло да стимулира сред тях сепаратистки настроения. А такива малцинства съставляват почти 23 % от населението в Словакия например. Така че проблемът действително е много сериозен..

Не по-малко сериозен е и този за бъдещите отношения между ЕС и Русия. Москва не крие, че вижда в разширяването на НАТО на Изток ревизия на следвоенния ред в Европа. Руснаците обаче все още не реагират на експанзията на ЕС в същата посока. Вероятно защото изчакват да видят, дали Съюзът все пак ще се превърне в наистина самостоятелен икономически, политически и военен фактор, или ще си остане в сянката на Съединените щати. Тук, отново много неща ще зависят от Германия.

Откакто, с рухването на желязната завеса, търговските потоци от Запад отново достигат до Средна и Източна Европа, Германия осъществява половината от търговските операции на ЕС със Средна и Източна Европа.Според пресмятанията на Немския институт за икономическо проучване, страната разполага с достатъчен потенциал за по–нататъшното разрастване на търговията в Средна и Източна Европа, когато и страните от региона, на свой ред, станат готови за това. В една по-далечна перспектива, разширяването на ЕС може да доведе до засилване позициите на европейските (германските) концерни на световния пазар.Чрез концентрирането на производството на източно–европейските страни в области като текстил, облекло, обувки и металургия, тяхната икономика естествено ще допълва икономиката на Западна Европа, в която определяща роля все повече играят високите технологии и услугите. От разширяването на Съюза обаче, ще бъде застрашено и без това спадащото западноевропейско селскостопанско производство, което ще попадне под силния натиск на конкуренцията от Изток.

Впрочем, разширението на ЕС е предизвикателство не само за икономиките на досегашните и бъдещите страни-членки. Държавите от Средна и Източна Европа, стремящи се към Съюза, ще могат успешно да се противопоставят на господстващият днес на Запад потребителски-ориентиран материализъм, само ако си припомнят собствените традиции, историята и културата си. Или, както справедливо отбеляза наскоро полският премиер Йежи Бузек: “За нас е много важно да запазим и в ЕС основните ценности на нашата идентичност които са изградени върху християнските ни традиции.”

Не ще и дума, че разширението на Съюза на Изток, ще изисква коренна реформа на сегашния тромав е неефективен апарат на ЕС в Брюксел. Тази реформа е отдавна чакана от всички, желаещи една по-демократична и по-малко бюрократична Европа. И тя трябва да се проведе, защото без нея съществуването на Европейския съюз е невъзможно. Не е реално да мислим например, че Съюзът би могъл да запази регионалния, социалния, или аграрния си фондове в сега съществуващата им форма, без същевременно да промени правилата за разпределянето им. А според изчисленията на Михаел Даудерщедт от Фондация “Фридрих Еберт” само за страните, включени в първия етап от разширяването на ЕС, ще са необходими 58,1 милиарда евро от тези фондове. Да не забравяме и, че Европарламентът тогава би имал около 200 нови члена, в Съвета на Европа ще има 47 допълнителни гласове, а съставът на Еврокомисията би нараснал с най – малко 10 членове.

Немският федерализъм като пример за Европа

Какво влияние има днес действащото право на вето на отделните страни-членки на ЕС е ясно.Много пъти досега бяха приемани разводнени и нереализуеми решения, поради съпротивата дори само на една страна, както в случая с Англия, отказваща да се присъедини към единната валутна система на Съюза. Ето защо възниква въпросът за модела, към който следва да се ориентира бъдеща обединена Европа. Мненията отново са различни, като не са малко привържениците на идеята, че за такъв модел може да послужи Федерална република Германия.