Гробницата на Завоевателя на миражите

Вече стотици години мастити учени и безброй авантюристи търсят в развалините на древната Александрия или в оазисите на египетската пустиня останките на Александър Македонски

Стоян ПЕТРОВ

През 1995 гръцки археологически екип, извършващ разкопки в оазиса Сива (Западен Египет), смая научните среди със сензационното съобщение, че е открил гробницата на Александър Македонски, една от най-легендарните фигури в човешката история. “Няма никакви съмнения, че това е гробът на великия Александър – заяви тогава ръководителката на групата Лиана Сувалцис, според която въпросното съоръжение е построено в “типично македонски стил”, а вътре са намерени няколко надписа, потвърждаващи, кой е положен там. В единия, оставен от пълководеца на македонския владетел Птолемей І, се твърдяло, че Александър бил отровен, а другият пък свидетелствал за поклонението на римския император Траян пред останките на “завоевателя на света”. По-късно се оказа, че онова, което гърците са открили, въобще не е гробница, още по-малко пък в нея са положени останките на Александър. Това обаче, въобще не се отрази на ентусиазма на стотиците археолози, историци или просто авантюристи, посветили живота на разкриването на

Една от най-големите загадки в историята

Известно е, че внезапната смърт на Александър през 323 г.пр.н.е. слага край и на империята му, обединила за първи път Европа и Азия под знака на елинизма. Няколко месеца по-късно великолепният саркофаг от бял мрамор с тялото на императора, охраняван от цяла армия изпратена по нареждане на имперския регент Пердика, се отправя от Вавилон към семейната гробница на македонските царе в Еге. Недалеч от финикийското пристанище Сидон обаче, процесията е пресрещната от войските на пълководеца на Александър Птолемей Лаг, контролиращ Египет. След кърваво сражение, мумифицираното в пчелен мед тяло преминава в ръцете на египтяните, които с невероятни почести го пренасят първоначално в Мемфис (там за него е построена внушителна гробница в древноегипетски стил), а после в основаното от самия император пристанище Александрия. Битката всъщност слага и началото на разпада на империята, а непосредствена причина за нея е предсказанието на оракула на Амон от оазиса Сива, че онзи от пълководците на владетеля, който държи тялото му, ще доминира над останалите.

Според Страбон, новата гробница на Александър в града носещ името му, била великолепна постройка в аристократичния квартал, като в нея са погребвани и повечето владетели от династията на Птолемеите, управлявали Египет цели триста години. Гробницата била известна като “Сома” (или “Сема”). Тялото на императора първоначално е положено в саркофаг от чисто злато, но (както твърди Диодор Сицийлски) през І в.пр.н.е. Птолемей Х, при чието управление страната изпаднала в тежка финансова криза, наредил то да бъде преместено в прозрачен стъклен ковчег, уж за да бъде “по-достъпно” за многобройните поклоници. По-късно Йосиф Флавий съобщава, че последната владетелка на Египет Клеопатра VІІ конфискувала всички съкровища от гробницата на Александър за да посрещне разходите си във войната с Рим.

Известно е, че идвайки в Египет великият Цезар посещава и гробницата на Александър. По-късно край тялото на императора се усамотява Октавиан Август, известен като възторжен негов почитател. Според Светоний, преди да си тръгне, Август поставил на челото на Александър златна диадема и го целунал, повреждайки неволно носа на мумията. Сред римските императори посетили специално Александрия за да се поклонят пред останките на великия македонски владетел, са Траян и Септимий Север, който както твърди живелия по онова време историк Дион Касиус, наредил да скрият в мазвзолея му всички “тайни книги” и забранил достъпа на поклоници до гробницата. Последните императори, видели останките на Александър, са Каракала през 215 и Диоклециан през 296. Известно е, че макар и двамата да разграбват града, наказвайки жителите му за неподчинение към Рим, те изрично нареждат на войниците си да не докосват

Мавзолея на великия македонец

Оттам нататък обаче, става изключително трудно да се проследи неговата съдба. Към жестоките опустошения, нанесени на Александрия от императорите Клавдий ІІ (269), Аврелиан (273) и Диоклециан (296), се добавят и последиците от разрушителното земетресение през ІV от н.е., когато цели квартали, включително някогашните резиденции на Птолемеите и кралските гробници, били сравнени със земята. Неслучайно, вече по времето на Теодосий Велики, когато християнството е държавна религия, епископът на Константинопол Йоан Хрисостом, споменава така наречената “Сома” (т.е. гробницата на Александър), като нещо митично и отдавна несъществуващо. Още тогава впрочем, започват и търсенията на изчезналия мавзолей. Известно е например, че в началото на V век, изграждайки по заповед на патриарх Теофил поредната църква в старата част на Александрия, строителни работници попадат на развалини от гробницата на императора. За това, че предполагаемото и място е било добре известно, говори и хрониката на Прокопий, живял по времето на византийския император Юстиниян Велики.

После идват арабите. По заповед на техния пълководец Омар, през 642, Александрия за пореден път е напълно разрушена и разграбена. И все пак, през Х-ти век арабският автор Масуди споменава за скромна постройка, почитана от местните мюсюлмани като “гроба на пророка и краля Искендер (т.е. Александър)”. Истинското търсене на изчезналия мавзолей обаче започва едва през ХVІ век, когато първите европейски пътешественици, сред които са британецът Сандис и полският княз Радзивил, твърдят, че местни жители им показали руините на

“Гробницата на Искендер”

През 1731 френският пътешественик Бонами, посещава Александрия и прави първия (отчайващо неточен) план на развалините на някогашната столица на Египет, опитвайки да локализира и мястото, където според него би трябвало да се намира “Сома”, т.е. гробът на Александър. В продължение на почти столетие, местните араби със завидна упоритост твърдят пред любопитните европейци, посетили Александрия, че ковчегът на императора се намира във вътрешния двор на някогашната църква “Св.Атанасий”, превърната по-късно в джамия. Впрочем, там действително се намирал гранитен саркофаг, покрит с йероглифни надписи. Едва когато, през 1803, той бил пренесен в Британския музей, учените установяват, че е принадлежал на един от последните египетски фараони Нектанаб ІІ. Странно е обаче, че според древноримския историк Псевдо-Калистен, Александър бил син не на Филип ІІ Македонски, а тъкмо на този, малко известен египетски владетел!

Много местни легенди свързват “Сома” с една джамия, недалеч от църквата “Св.Атанасий”. Тя е известна като “Наби Даниал” и в сегашния си вид е изградена в края на ХVІІІ век и реконструирана през 1823 от хедива Мохамед Али. Под нея обаче има остатъци от много по-древни постройки. За първи път внимание на подземията на “Наби Даниал” обръща през ХVІІІ век руският монах Василий Барски. Пак по онова време датчанинът Нордън и шотландецът Джеймс Брюс търсят гробницата на Александър тъкмо в основите на джамията. Истанската сензация обаче предизвиква местният грък Скилицис, преводач в руското консулства в Александрия, който през 1850 заявява, че е открил точното местоположение на легендарната гробница. Според него, когато за пореден път развеждал неколцина европейски туристи из джамията “Наби Даниел”, той попаднал на тесен и тъмен коридор, водещ дълбоко под земята. Промъквайки се по него, Скилицис стигнал до проядена от времето дървена врата. На светлината на факлата, през един от процепите и, видял нещо невероятно – стъклен саркофаг, мумифицираното тяло в който било увенчано със златна диадема. Според него, навсякъде около ковчега били пръснати папируси и свитъци. Опитвайки се да отвори вратата, Скилицис бил заловен от стражата на джамията, която го изхвърлила навън. Разбира се, историята му, подробно описана в писма до руския консул и константинополския патриарх, звучи невероятно. Тя обаче косвено се потвърждава няколко десетилетия по-късно, когато високопоставеният чиновник на египетския хедив Махмуд бей Фалаки, комуто било възложено да направи план на древната Александрия, попаднал на странно подземно съоръжение, изградено от “великолепни мраморни плочи” и състоящо се от многобройни коридори, водещи далеч под земята. Също както и Скилицис, Махмуд бей получава категорична забрана да продължи проучванията си.

В края на ХІХ век в Александрия се появява и великия Шлиман, който по време на разкопки в крайбрежния район Рамлех, попада на некропол от времето на Птолемеите. Веднага след това той иска разрешение да направи разкопки и в основите на джамията “Наби Даниал”, където според него, се е намирала “Сома”, но така и не го получава. По-късно в Александрия работят италианските археолози Бреша, Адриани и Боти, които стигат до извода, че гробницата на Александър вероятно се е намирала на стотина метра от джамията “Наби Даниал”, непосредствено под основите на древната християнска църква край Ком ел Дик, известна някога като “църквата на Александър”. На същото мнение са и участниците в полската археологическа експедиции, работила в Александрия между 1960 и 1990.

Поредната “бомба”

обаче избухна през лятото на 2000-та, когато професорът от Университета в Палермо Никола Бонаказа обяви, че в резултат от многогодишни проучвания е установил, че гробницата на Александър е разположена под сегашното Латинско гробище в Александрия и е била изградена от розов алабастър. Според него, правоъгълният алабастров саркофаг, който някога е съдържал златния ковчег с тялото на императора , е бил открит по време на разкопки още през 1907, но никой не му е обърнал сериозно внимание. Бонаказа подчертава, че тъкмо на това място са се пресичали двата основни булеварда на някогашната Александрия, където според древните историци е бил построен и мавзолеят на Александър. Остава да видим, дали експедицията, която професорът усилено подготвя, ще докаже, че това наистина е така.

[НОВИЯТ БРОЙ] [БР.2/2001 - СЪДЪРЖАНИЕ]