Един от най-великите мъдреци, родени от човешкия род – Орфей, е казал преди много векове “Познай себе си и ще познаеш Вселената”. Ако перефразираме тази максима, пренасяйки я в наше време, тя би звучала така: “Опознай себе си и ще опознаеш другите и всичко около теб. Ще опознаеш природата и нейните закони, ще опознаеш своите и чуждите радости, своите и чуждите болки”. Познанието, в частност, и знанието, като цяло, са нормалния и исконен стремеж на човек към съвършенство. Такива са и мечтателността, фантазията, идеализма и романтиката. Днешният цивилизован и модерен свят е изхвърлил тези красиви категории на бунището. И въпреки че отговорни световни фактори, при публичните си изяви, разкрасяват фасадата си с тях, на практика те целенасочено се унищожават. Защото така диктуват нечии интереси. Иска ми се, разбира се, да бъда по-конкретен, но не мога. Просто носителите на тези интереси не са се идентифицирали ясно. На пък се изживяват като “новите богове”, променяйкие света “по свой образ и подобие”. Прикриват действията си зад различни световни форуми и международни организации. А експериментите им са насочени изключително към малките и слабите. Което ми дава пълно основание да твърдя, че

В Светото писание (Библията) се казва: “И Бог създаде човека по свой образ и подобие”. Създателят настанява Адам и Ева в просторен и слънчев дом, наречен Рай. Там живеят в приказно спокойствие, безветрие и безвремие. Но извършват “страшен грях” – посягат към дървото на познанието. И разбират, че освен материя, човекът притежава и дух. Че има чувства, че може да мисли, да твори и да се усъвършенства. Е, научават и някои неприятни неща - като лъжата, завистта, омразата и смъртта. Но научават и най-важното – че човек има право на избор, по кой път да поеме. Адам и Ева правят своя избор. Поставят началото на човешкия род, създават различни етноси, езици и култури. Днес обаче, “новите богове” се опитват да заличат всичко това в обратен ред.

Но дали човечеството е съгласно с това? И, дали ние, българите сме съгласни?

За да защитя тезата си, ще се позова на историята ни през последните стотина години. На 28.ІІ.1870 турският султан, под чиято власт се намира тогава българският народ, издава ферман, с който провъзгласява независимостта на българската църква, начело с екзарх. Диоцезът на Българската екзархия обхващал приблизително територията, населена предимно с българи в Мизия, Тракия и Македония. Това се оказва изключително важен аргумент при по-късното определяне и на етническите български граници. Какво се случва обаче? При освобождението, през 1878, две трети от българската територия е бандитски разграбена. Защо? Дали, защото някой се е страхувал от България?

През 1912-13, когато страната ни се опитва да си възстанови откраднатото, е обявена за “агресор”, което е последвано от ново разграбване на земите и. Защо? Защото някой се е страхувал от България?

На 27.ХІ.1919 министър-председателят Стамболийски подписва в Париж Ньойския договор, с който за нас приключва Първата световна война. В тази война кракът на българския войник не стъпва в земи, където няма българско население. Не отнема нито сантиметър от чужди територии, а си възвръща само част от своите. Накрая, България не е сред инициаторите на войната, но въпреки това върху нея са стоварени най-тежките икономически санкции, в сравнение с всички останали победени държави – контрибуции и репарации за 2,25 млрд. златни франка. Но и това не е всичко. На 8.І.1918 американският президент Удроу Уилсън обявява прословутите си “14 точки”, според които основният принцип за определянето на границите при подписването на бъдещите мирни договори, следва да бъде самоопределението на населението. “Силните на деня” обаче не се вслушват в това и от страната ни отново са отрязани големи територии, населени с българи. Защо? Защото някой се е страхувал от България?

Същото се повтаря и след края на Втората световна война. България отново е обявена за “престъпник” и върху нея отново са стоварени непосилни икономически санкции. И, като капак, я провождат в сферата на съветското влиняие. А “боговете” си измиват ръцете и сякаш “измиват” и съвестта си: “направихме, каквото можахме”. Така

Ако приемем, че непосредствено след Освобождението, страната ни се намира в състоянието на тежко болен, който след дълго и мъчително страдание се опитва да се изправи от леглото, а “божественият консилиум” решава да го подложи на радикално лечение – ампутация на ръцете и краката му, то през “комунистическия период” се посяга и върху неговата душа. На това се казва “лечение чрез унищожение”! И, след всичките тези “хирургически” намеси, пак оцеляхме. Лекуваха ни чужди, лекуваха ни и свои. А резултатът е, че днешните “здрави” българи и българки са загубили мечтите си, живеят с разбити илюзии, откриват романтиката само в пошлите телевизионни сериали, попивайки модерната световна безличност. Надеждите им са изпепелени, идеалите – подменени, знанията – изгубени, а вярата в справедливостта – изкоренена.

Уважаеми “богове”, знам, че тонът ми не е дипломатичен, но и животът ни не е такъв. Това е тонът на кървящата българска душа, която от многото удари все не може да заздравее. Българските патриоти и родолюбци никога не са били враждебно настроени срещу други страни и народи. Неслучайно смятат страната ни за “стабилизиращ фактор” на Балканите. Ние сме толерантен, търпелив и жилав (витален) народ. Оцелявали сме в много тежки ситуации, ще оцелеем и сега. Варно, че, за съжаление, се спасяваме поединично, но ще намерим и начин да се обединим. Само не посягайте на достойнството ни! Условията за приемането ни тук или там трябва да бъдат поставени на принципна основа. Не виждам нищо принципно обаче в натиска да затворим нашата АЕЦ за да получим покана за ЕС. Няма да се спирам на оценките за централата на най-големите експерти в областта на атомната енергетика. Вие ги знаете по-добре от мен. Ще ви попитам само едно: твърдите, че четирите блока на АЕЦ “Козлодуй” трябва да бъдат затворени, защото са опасни за живота на европейските народи. Да приемем, условно, че това е така. Но да предположим, пак условно, че ние, българите откажем да сторим това. Какво става тогава. България не е членка на ЕС и нейната АЕЦ продължава да работи с пълна мощност. Тогава по-малка ли ще е опасността за европейските народи? И какво ще направят те, ще се преселят някъде другаде ли? Това е несериозно, разбира се. Не са такива страховете на европейците. От България и нейната мощ се страхуват “новите богове”.

В дипломацията има едно правило: “показвай уважение към другите и не накърнявай достойнството им”. Как ще постъпи българското правителство и парламент не знам, но знам, какво бих предпочел аз: