Всяка мащабна структурна реформа в икономиката се предшества от политическо преструктуриране на обществото и на тази основа – от възприемането на водещ политически модел и съответното му мислене и тактическо поведение. Така, с отхвърлянето на социалистическия модел (в чиято основа бе ликвидирането на частната собственост чрез нейната национализация и централизираното планово ръководство, даващо възможност за силови методи на управление) и замяната му с пазарния икономически модел, реформирането на икономиката ни от тоталитарно към демократично управление и гражданско общество, стана безспорна необходимост.

Тук е мястото да припомним, че още преди 1989, управляващата тогава номенклатура стартира процес на

(наричано тогава “социалистическо”). Появиха се първите милионери, чиито брой бързо нарастна. Обособи се тъй наречената “червена буржоазия”, практикуващи принципи и методи на действия (разграбване на държавата), които очевидно не съответстваха на официалната идеология. Това доведе и до неравностоен икономически старт (т.е. до икономическо неравенство) по пътя към пазарната икономика у нас, което пък породи трудно преодолими обществени деформации. Разполагайки с огромни, незаконно придобити капитали, в условията на прехода “номенклатурата” отново се оказа в привилегирова положение. Това, от своя страна опорочи в зародиш провеждането на структурната реформа в България. Да не говорим, че бе възприет деформиран пазарен модел, отдавна изоставен от цивилизования свят. В основата на този модел, довел до разграбването на страната, стоеше прословутият “Доклад за икономически растеж и преход към пазарна икономика на България”, подготвен от Фондацията на Националната камара на САЩ през 1990, с автори Ричард Ран и Роналд Ът, и приет безалтернативно от тогавашното правителство на Луканов. Поставен в основата на “българския пазарен модел”, въпросният доклад директно целеше ликвидирането на националната ни икономика. Което и стана. Виновниците, разбира се, не са наказани, а възприетият преход към пазарна икономика вече повече от дванайсет години дава отчайващи резултати. Сърцевината на стоящият в основата му модел е т.нар. “структурна реформа” в икономиката. Обхватът и е твърде спорен и всъщност не води до бърз икономически растеж. А това определя и съдържателната страна на структурната политика в България.

Най-често като водещо направление в тази политика се приема отрасловото преструктуриране. В стратегически аспект, въпросът опира до определяне на отрасловите приоритети. Обикновено те са свързани със задоволяване на пазарните потребности и ресурсната база. Предишният модел на приоритетно развитие на тежката промишленост обрече българската икономика на трудно решими суровинни, пазарни и териториални проблеми. Ясно изразена междуотраслова структурна стратегия обаче и днес няма. Това поражда и онези непреодолими последици, на които сега сме свидетели. Липсата на глобална национална икономическа стратегия, подкрепена от всички политически сили, създава сериозни затруднения в извършването на структурната реформа (особено в това водещо направление).

На второ място стои вътрешноотрасловото и вътрешнобраншовото преструктуриране. Става въпрос, преди всичко, за икономисващ ресурсите модел на развитие и политика на закриване на ресурсоемките и неефективни производство и дейности.

На трето място, структурната реформа обхваща организационните връзки и зависимости между отделните фирми, т.е. осъществяването на т.нар. организационно преструктуриране. Силен старт в това отношение бе даден още с прословутия Указ №56 на Държавния съвет от началото на 1989, сложил началото на съвременни пазарни и демократични организационни форми като акционерните дружества, ООД и т.н., както и на фирмите на граждани. С Търговския закон от 1991 то получи подкрепа и ново развитие. Това бе и една от най-решителните стъпки на структурната политика в страната, разкрила възможност за възраждане на предприемаческия дух и частната инициатива.

На четвърто място, особено значение в структурната политика у нас се отделя на преструктурирането на собствеността ( или т.нар “приватизация”), процес свързан с раздържавяването на предприятията и приоритетното развитие на частната собственост. Ако приемем, че това е сърцевината на структурната реформа, обяснимо е, защо именно тук бяха насочени усилията на управляващите през последните години (както и днес). Известни са ни обаче и резултатите, довели до разграбването на предприятията, небивала корупция и, като особено тежки рецидиви, до увеличаване на безработицата, прогресивно обедняване на населението, висока и ненаказана престъпност. Обособи се една, разполагаща със огромни средства, икономическа прослойка в обществото, която бихме могли да квалифицираме като

Именно тук се виждат най-добре отрицателните последици от провежданата у нас структурна политика, следваща сякаш мафиотското правило “богатите да стават все по-богати, а бедните – все по-бедни”. Така избуяха нечистоплътни стремежи към ограбване и бързо забогатяване чрез тъмни приватизационни сделкии процедури. Всички вече са наясно, че българската икономика бе разграбена (безспорно, за сметка на обикновените хора). И едва ли някой още вярва, че преразглеждането на приватизационните сделки ще доведе до добри резултати. Защото и самата съдебна системе е корумпирана.

На пето място, структурната политика е насочена към изменения в структурата на ресурсите – материални, енергийни, кадрови, финансови, информационни, технологични и пр. Става въпрос за нова политика, ориентирана предимно към местните ресурси и пестеливото им изразходване.

Приоритетно място в структурната реформа има и пазарната стратегия, която е водещ и системообразуващ фактор на реформата. Пазарното преструктуриране следва да се ориентира към нови пазари и възстановяването на някои загубени (например тези в Русия), според интересите на държавата ни. Тук трябва да припомним, че сегашното ни търговско салдо е отрицателно, надхвърляйки милиард долара годишно. За българската икономика това има пагубно отражение и е резултат от очевидно деформирания пазарен модел.

На седмо място, особено значение има продуктовата структура на фирмите. Сега тя е силно обременена – от една страна произвежданата продукция е нискокачествена, от друга – лапсват важни за пазара продукти, което силно нарушава пазарното равновесие. Тясно свързани с това са и

в технологичната структура и технологичното преструктуриране. Изоставането тук е изключително тревожно. Това е свързано пряко с инвестиционната и иновационна стратегия на фирмите. Тези сложни проблеми са трудно преодолими, особено сега, в условията на нарастващ недостиг на финансови средства за технологичното преструктуриране. Очакваните външни инвестиции пък са все още празна надежда.

Накрая, от нови виждания се нуждае и териториалното преструктуриране, тъй като сегашната структура е плод предимно на тоталитарната система, която често неефективно и произволно извършваше териториалното разпределение на производствените мощности. Този произвол доведе до трудно преодолими демографски, екологични, социални и други проблеми.

Със специфични особености и трудности са извършва структурната реформа в селското стопанство. Основно, това е свързано с възстановяване собствеността върху земята в реални граници. Това се оказа изключително мъчителен процес, свързан с множество деформации и несъвършена законодателна уредба. Отчуждаването на земята е вече трудно преодолимо. Тревожно е нарастването на пустеещите земи. Животновъдството бавно се възстановява, загубите тук са огромни. Селскостопанската техника е разграбена, сградите – разрушени и изоставени.

Структурната реформа в транспорта, която неоправдано се забави, е свързана предимно с модернизацията на транспортните средства и въвеждането на нови организационни структури, целящи премахването на държавния монопол в транспорта. Тази реформа обаче продължава необосновано да фаворизира едни видове транспорт, дискриминирайки други.

Очакват се сериозни промени в националната енергийна политика, свързана с енергийните ни ресурси, мощности и пазари. Във връзка с тях обаче има видима опасност от възникване на енергийна криза и съществен ръст на цените на енергията, което пък ще доведе до още по-значим спад на жизнения ни стандарт.

Своя специфика има всяко от направленията на структурната политика в извънпроизводствената сфера. Това са над петнайсет самостоятелни направления в реформата, всяко от които изисква отделни проучвания и има свои особености на развитие. Щ е се опитам само да маркирам някои от тях.

Започна се с преструктурирането на банковата система и застрахователното дело. Бързо се нароиха множество търговски (частни) банки с недоказан произход на капитала, част от които се оказаха просто мафиотски финансови “пирамиди”. Голяма част от населението бе ограбена, а съдебната система се оказа неефективна и спрямо този вид престъпления. Приблизително същото се получи и със застрахователните дружества и компании.

Почти безрезултатна е структурната реформа в образованието, науката и културата. Направеното досега доводе до влошаване на качеството, принизени изисквания и корупция. Деформациите в образователната сфера дойдоха от изопаченото прилагане на Закона за академичната автономия на ВУЗ (1991) и безразборното откриване на нови висши училища, факултети и специалности, изнесено обучение и т.н. В сферата на науката са необходими радикални промени –организационни, финансови, кадрови и др. Тук изцяло следва да се прилагат пазарните правила, като постепенно се изостави бюджетното финансиране. Мъчителни са промените в културата, нещата там са не просто тревожни – те са фатални за по-нататъшното и успешно развитие.

Извършените промени в съдебната система очевидно не доведоха до очакваните резултати. Хората останаха излъгани, а престъпниците – ненаказани. Мафията се оказа прекалено силна, а корупцията е проникнала дълбоко в цялата система.

С мълчалива съпротива се посрещат измененията в пенсионното дело, чиито последици са неясни. Тук преструктурирането е мъчително, състоянието – тревожно, перспективата – неясна.

Най-сетне (но не на последно място по значение) са предприетите преобразувания в държавните структури за сигурност – отбрана, полиция и др. Тук резултатите са противоречиви, тъй като истинската структурна реформа започна сравнително отскоро. Ясно е обаче, че в тази деликатна сфера са необходими мъжество, мъдрост и последователност с ясно формулирани цели.

В заключение, трябва да се изтъкне следното: в момент, когато сме се ориентирали към членство в ЕС и НАТО, когато изживяваме изключително тежко прехода към истинска пазарна и социално ориентирана икономика, повече от всякога ни е необходима цялостно обоснована и завършена

съдържаща комплексно обосновани цели и пътища за постигането им. В нея трябва да бъдат обхванати всички компоненти на структурната политика на страната, приета с консенсус от политическите сили. А това означава, че в дългосрочен план промените в държавното управление не бива да водят до съществени изменения в насоките на развитието ни. Широкообхватните национални икономическа, социална, демографска, екологична и т.н. стратегии следва да се провеждат еднопосочно, в съзвучие със стремежа към по-добър и сигурен живот за българските граждани. А политическите програми на отделните партии и движения трябва просто да изразяват тези тенденции, съдействайки за практическата реализация на глобалните стратегически цели на българското общество.