Ромската интеграция - отвъд стереотипите

Недостатъчните усилия за приобщаването на ромското население към националните и европейските ценности, води до по-нататъшното им отчуждаване от обществото

Д-р Мария СИМЕОНОВА

Ангел СТОЯНОВ

Безспорен факт е, че ромите у нас, заедно с останалите български граждани, са изправени пред социално-икономически образователни и здравни проблеми.

Безработицата е истински бич за ромите. В районите с концентрирано ромско население, без работа са почти 100% от тях. В останалите региони този процент се движи между 70 и 85%. Причините за

Драматичните мащаби на безработицата

сред ромите са преди всичко: масовото закриване на промишлени предприятия и дълбоката криза, обхванала селското стопанство, както и загубата на пазари за селскостопанска продукция.

Наред с това, ниската степен на образование и професионална квалификация също допринесоха за оставането на ромите отвъд борда. От работещите близо 20% от трудоспособното ромско население, по-малко от една пета работят по трудови договори, три пъти повече се трудят без всякакъв договор (т.е. без социални и здравни застраховки), а около една пета имат собствен бизнес”, който в общи линии е или полузаконен или направо незаконен.

Разбира се, не са редки случаите на проява на предубеждения (последните съвсем не възникват случайно) спрямо ромите от страна на служители в Бюрата на труда, на общините, както и от работодалени, поставящи всевъзможни, а нерядко и ненужни изисквания за притежаван ценз или други формални условия, непозволяващи на ромите да заемат определени вакантни длъжности или пък да повишат квалификацията си.

Голяма част от ромските махали в градовете и в някои села имат типичния вид на гето. Много от жилищата са паянтови, ниски и влажни, наподобяващи повече на складове или на обори за животни. В около 20% от тези жилища няма никакви мебели, радиопарати, телевизори, дори легла и маси. Често явление в една стая е да живеят по две, три семейства с численост десет-дванайсет човека.

Напоследък, с обезбългаряването на една част от селата се забелязва тенденцията роми да изкупуват на безценица опустелите жилища, или пък просто да ги заграбват, настанявайки се в тях без всякакво правно основание. Изменяйки по този начин структурата на населението във въпросните селища (явлението е най-масово в Северозападна България) и извършвайки редица кражби, побоища и дори убийства, те създават предпоставки за етническо напрежение и конфликти с местнота българско население.

Социалното осигуряване на ромите в общините все повече се превръща във фактор, който заплашва да взриви етническия мир в тях. Сред причините за това са:

В условията на извършващата се здравна реформа, съвсем незначителна част от ромите са обхванати от системата на здравното осигуряване и здравеопазване. Огромната част от ромите нямат личен лекар или зъболекар, нито пък могат да си купуват лекарства. Повечето от тях предпочитат да се лекуват сами, което носи огромни рискове за здравето им.

Налице е ясна

Тенденция към влошаване на образователното равнище

на ромите. Според редица проучвания, образователната структура на ромското население в България през 2000-та изглежда по следния начин:

Увеличаването на неграмотността сред ромите залага опасна бомба със закъснител за цели поколения, принадлежащи към тази етническа група. Което застрашава не само тях, но и цялото българско общество, а също и успешното присъединяване на страната ни към обединена Европа, която трудно ще отвори границите си за хора, лишени от образование и квалификация.

Твърде високо е нивото на престъпността сред българските роми. По неофициални данни, над 70% от осъдените и излежаващите присъди в затворите са роми. Приблизително такъв е и процентът на осъдените роми в Поправителното училище в Бойчиновци, както и в Женския затвор в Сливен.

Най-много са осъдените роми за кражби. Разбира се, подобен род престъпления са в нарушение на обществените норми и предизвикват справедливото възмущение на обществото. Все пак, трябва да се има предвид, че кражбите при ромите са (до известна степен) социално и икономически обусловени. Което не може да бъде оправдание, макар че в някои случаи става въпрос за кражби за оцеляване, за разлика от кражбите на милиони левове, извършени от хора, които най-често така и остават ненаказани.

В тази ситуация, закономерно възниква въпросът,

Кой и как трябва да се грижи за ромите в България

да ги приобщава и интегрира към основните ценности на българското общество, към ценностите на обединена Европа?

Тази задача, преди всичко, би следвало да е приоритет на парламента и правителството. Не може да се твърди, че тези две институции напълно нехаят за реалните проблеми на ромите. Ясно е обаче, че направеното от тах в тази област е твърде малко.

Представителството на ромите в Народното събрание, като депутати на различни политически партии, е повече от слабо през 1997 в Парламента влязоха само двама роми: Цветелин Кънчев и Асен Христов, като и двамата станаха герои на бурни обществени скандали.

На 22 април 1999 правителството прие специална Програма за работа с ромите, в която е прадвидено решаването на такива значими въпроси като: защита на ромите от дискриминация, трудова заетост и социално подпомагане, оземляване, решаване на въпросите на образованието и т.н. Звучи наистина добре, само дето въпросната програма въобще не бе финансово осигурена. Средства за нея липсват както в бюджета на страната за 2000-та, така и в този за 2001 година.

Наистина, с наближаването на изборите, управляващите усилено започнаха да назначават роми в различни министерства, ведомства и агенции. Такива има вече в Министерския съвет двама експерти, по един в Министерството на културата и Министерството на образованието, общо трима в областните управи, както и 23 координатори в общините, което обаче по-скоро говори за чисто пропагандна акция.

Извън контрола на обществото остават проектите на чуждестранните организации и фондации за целево подпомагане на ромите. Затова и по-голямата част от въпросните помощи (храни, пари или лекарства) много трудно достигат до тези, за които всъщност са предназначени.

Според нас, вече е назрял въпросът за приемането на закон за закрила на етническите общности у нас, в който ясно и точно да се формулират норми за спазване на индивидуалните права на българските граждани от турски, ромски и друг произход, както и за предпазването им от прояви на етническа или расова дискриминация. Норми, които в същото време да гарантират единството и еднонационалния характер на българската държава, както и невъзможността да се използват искания за някакви колективни права на общностите в противовес на държавата и обществото.

Проблемът с

Приобщаването на ромите

от гледна точка на Европейската рамкова конвенция за защита на националните малцинства, според нас, следва да се разбира по следния начин: от една страна да се поощрява спецификата на ромите като бит, култура и начин на живот, без да се робува на унификацията, но от друга страна тези хора трябва да бъдат всячески поощрявани да се отворят” и възприемат ценностната система на българското общество, както и на Европейската общност, т.е. да се доближат максимално до европейския тип ценностна система.

Истинската реализация на ромите в политическата и обществена сфери не може да се осъществи (както някои се опитват да наложат днес) чрез пръкналите се повече от 23 ромски” политически партии, десетките организации с неясен характер или над 400-те ромски фондации, в които прозират най-различни групови или лични интереси. Да не говорим, че дейността на повечето от въпросните партии” е в очевидно нарушение на чл.11 на Българската конституция.

Истинската перспектива за ромите, действително желаещи да развиват политическа дейност, защитавайки и интересите на своята етническа общност, е във включването им в една или друга българска политическа партия, всяко от които е записала в програмата си, че ще защитава интересите на всички граждани на страната, независимо от тяхната раса, етнически произход или пък социален статус и възможности.

[НОВИЯТ БРОЙ] [БР.3/2001 - СЪДЪРЖАНИЕ]