Преди около двеста години един англичанин въвежда понятието “хомо икономикус” (икономическият човек), поставяйки го в основата на цялото пазарно стопанство. Прави го във време, сходно донякъде с днешното в тъй наречения “пост-социалистически свят” - време на преход от нерационалния, изчерпан, свръхцентрализиран и несправедлив феодален модел към модерния за времето си капитализъм.

Най-общо казано, човек, ръководещ се в живота и работата си единствено от своя (и ничий друг) интерес. Следвайки го и взаимодействайки си с останалия свят, той движи прогреса. Забележително е, че човекът задължително трябва да следва своя интерес, за да работи системата. Но, още по-забележително е, че той е длъжен и сам да носи отговорност за себе си.

А, какво е днешният “хомо булгарикус”? Лице, на което през последните 50 години е било забранено да мисли и се грижи за себе си. Което сега очаква друг да се грижи за него, което не работи, защото нищо не му влизало в джоба и което непрекъснато страда по някакъв повод. И поради страданието си непрекъснато се оставя да го лъжат местни и вносни утописти и тарикати, които нерядко го манипулират като деструктивна сила в борбите помежду си.

Дошло е обаче времето да се премине от “булгарикус” към “економикус”. По принцип, самото преминаване съдържа в себе си началното условие да се тръгва от лош старт. Средностатистическият селянин или занаятчия в някогашна Англия, също не е бил подготвен да направа този преход в началото на ХІХ век. Но е успял, може би защото не е имал и друг избор.

Българинът трябва да направи своята ментална реформа, защото иначе е изправен пред опасността все по-освирепяващата международна среда да се разправи брутално и с него, и с мисленето му, което за броени години стана архаично. Той трябва да излезе от състоянието на тотален “мисловен комунизъм”, да започне лично да брани интересите си, поемайки най-после отговорността за себе си и обществото.

Трагично е за България в зората на ХХІ век огромни маси от хора да се държат по-скоро като добитък, за който някой трябва да се грижи. Не може в днешно време някой да не си плаща тока, директно заявявайки: “друг трябва да ми го плати” (нямам предвид само циганите). Не може стотици хиляди да са безработни и да висят на шията на обществото, а в същото време земята да пустее и улиците да са потънали в мръсотия. Но всички казват – друг да почисти, да разоре, или да внесе повече пари в бюджета, та да са по-големи социалните помощи. Не може всеки да очаква друг да му плаща данъците, да му обезпечава сигурност и образование.

Не може обаче и насреща да стоят демагози и лъжци, обещаващи точно това, което “хомо булгарикус” иска да чуе, само за да се докопат до властта, при това пак за да уредят себе си за сметка на други. Не можеш да обещаваш на хората, че ще им плащаш тока, че ще им вдигнеш помощите, или че ще намериш работа на всички, които я искат (и каквато я искат). Не можеш да оставяш големи групи хора да действат криминално, да крадат и просят и да свикнат така да си изкарват прехраната, защото иначе “нямало как”. Това е било възможно в ХІХ век, но не и днес.

Българинът трябва да стане “хомо икономикус” или ще загине. В някогашна Англия не всички са успели да се преориентират и тия, които не са успели, са били изхвърлени от системата (това е описано великолепно в романите на Дикенс). Нито Англия е имала избор тогава, въпреки огромните си колонии, още по-малко го има днешна България. В този жесток свят няма начин друг да се грижи за теб и да висиш на нечия шия. Тая утопия приключи заедно със соц-експеримента.

за живота си в свои ръце, колкото и тежка да е тя. Алтернативата е, никой да не я поеме, никой да не я носи и тя да продължи да си ни дърпа надолу. И разни външни емисари да си я подритват. Вярно, животът е труден, защото изисква изкачване нагоре, но такъв е той, другото е Раят. Който съвсем не е на Земята.

Българинът трябва първо да прочисти собствената си глава от илюзиите, а след това да прочисти от тях и създадените на тази база институции. Трябва да престане да гледа на държавата като на майка, защото нито тя е такава, нито пък той дете за отглеждане.

Тя, тая статия май взе та става от типа “писна ми”…

Можем да станем първият пример за това, как едно общество и държава могат да се разпаднат от това, че на хората им е “писнало”. Наскоро Слави Трифонов каза, че броят на емигриралите българи е 900 хиляди. А, междувременно, процесите си текат, и както е тръгнало скоро можем да прескочим едно забележително кръгло число.

Не знам, какви са конкретните причини за емиграция на всеки от тези стотици хиляди, но съм сигурен, че за болшинството това, че им е “писнало”, също е било аргумент. Писнало от мизерия, от простотии и глупости, от лъжи, от нагла престъпност, от бесперспективност, изобщо - от всичко. Впрочем и на мен вече ми е писнало, мисля че и на мнозина други. Писна ми да живея в измислен свят, с измислени ценности, ръководен от измислени политици, вървящ в измислена посока и постигащ измислени резултати. Това е пълно безумие. И, ако сме 900 хиляди тия, дето ни е писнало, малко ли сме за да променим нещата?

Може и да сме малко, а може и дотолкова да ни е писнало, че вече да не ни се занимава. Давайки по този начин и своя принос в уникалното историческо събитие - разпадането на една древна държава, поради това, че на жителите и им е “писнало”. На един народ му писва да има свое общество и своя държава, затова се разбягва, включвайки се (кой както може) към различни други общества, докато собственото му се умъртвява по изключително бавен и мъчителен начин.

Но, ако “хомо икономикус” действително е алтернатива на очертаната по-горе безрадостна картина, нека видим, как би изглеждал нормалният му български представител.

би бил човек, който ако си загуби работата ще мисли, как да си намери нова, вместо да протестира за да му увеличат помощите. И няма само да вика: “те са виновни за лошия ми живот”, независимо, кого точно разбира под безличното ТЕ, което ни оправдава за всичко.

“БГ икономикус” би бил човек, адмириращ и подкрепящ онези свои управници, които се опитват да въведат ред. И би свалил с бунт всеки, който примерно каже “ще опростя тока на циганите” или предложи “увеличаване на енергийните помощи” или каквито и да било косвени методи за преразпределение. Защото енергийните помощи са за сираците, инвалидите и старците, а не за млади хора в разцвета на силите си, мислещи само как да направят поредното, п-то подред, бебе и как да изпият и изядат всичко, което изпросят или откраднат.

“БГ икономикус” не би бягал от селскостопанската работа, ако няма друга. И не би се оправдавал с незавършената поземлена реформа. Той би обработвал земята и при неясна собственост, само и само да изкара пари от нея.

“БГ икономикус” би бил човек, който ще мисли, преди да избира и решава. И няма да реши да си закрие АЕЦ-а, да си обезоръжи армията и да съсипе икономиката, само за да се хареса на някакви чуждоземни сладкодумци, обещаващи му светло бъдеще. Нима сме толкова смотани, че спирайки да вярваме на подобни обещания, идващи от Изток, моментално повярвахме на тези от Запад? “БГ икономикус” ще си гледа интереса и ще разбере, че е по-добре сам да се храниш и си осигуряваш електричество, отколкото да потрошиш всичко, заради това, че някой отвън ти казал, че ще те храни и ще ти свети. Но, кой е този, дето ще те направи бедняк и после ще те изхранва? На този свят никой не храни никого. И не охранява никого. И, ако някой ни каже “много дълъг срок сте сложили, за да си нарежете ракетите”, знач мисли за това, как да ги нарежете по-бързо, а не за това, какво ще направи той за твоята сигурност после. Може би защото знае, че нищо няма да направи и тъкмо затова бърза да постигне своето, преди да сме го разбрали?

На обществено и държавно ниво, “БТ икономикус” би бил управник, който не използва утопии и илюзии за да се докопа да властта. И не дрънка на т.нар. “социална струна” за да събира гласове. Защото този тип социални обещания вълнуват единствено роби, мързеливци и готованковци, а не модерни хора с мислене и амбиции. И за “БГ икономикус” би трябвало да са важни не само текущите избори, а възможността да бъде достатъчно време във властта за да реализира всички необходими промени.

Има безброй други случаи, в които “хомо икономикус” би постъпил различно от начина, по който постъпва днес българинът. Най-нормалното нещо е човек да защитава собствените си интереси и да го прави именно той, а не да оставя това на други, повечето от които са му (много или малко) конкуренти. Вече дори и най-слабият и презрян народец е осъзнал, че е по-добре открито и ясно да брани интересите си, отколкото да преклони глава, та да не я отсече “острата сабя”. В последния случай тя наистина не я сече, но това глава ли е, или волска мутра? “Хомо икономикус” си върши сам работата и преуспява без да разчита на месии. Независимо дали последните се наричат ЕС, НАТО, Москва, Ваше Величество или Другарю. Защото идеята да бъдеш свободен човек не е съвместима с никакви “бащици” или “Големи братя”.

освен към новото си, икономически обосновано, мислене. Ако не се промени тук, в България, ще му се наложи пак да се промени, но вече не като българин, а като американски, канадски или австралийски гражданин. А страната ни ще стане гето на някоя от съседните нации, които вече са се променили. Ще станем тяхното “Факултето”.

И за да не завършвам съвсем песимистично, нека кажа и нещо добро – ВМРО успя да събере над 300 хиляди подписа срещу закриването на АЕЦ “Козлодуй”. И тъй като подписката бе в България, а не в чужбина, значи и тук са останали още доста хора, на които им е “писнало”, но не са се отказали да се борят. Може би все пак има надежда. В крайна сметка, положението на обикновените хора в Англия, по времето на Адам Смит (бащицата на “хомо икономикус”), едва ли е било по-розово от нашето днес.