Завръщане към многополюсния свят

Крахът на комунизма показа, че капиталистическата система няма алтернатива. Въпреки това, капитализмът на ХХІ век се нуждае от дълбока метаморфоза за да оцелее в новите условия, преодолявайки реалната опасност от стагнация

Тодор НИКОЛОВ

Благодарение на издателство “Весела Люцканова”, българският читател вече може да се запознае с оригинала на предизвикалото безброй коментари през последните няколко години изследване на американския професор Лестър Търоу “Бъдещето на капитализма”. В книгата, основаваща се лекциите му в Йейлския университет, Търоу не просто изследва основните сили, определящи икономическото равновесие на планетата, но и слага край на много от съвременните либерални митове, които за съжаление са твърде популярни и сред значителна част от българския политически елит.

Опитвайки се анализира “ерата след края на студената война”, ползвайки за тази цел термини, присъщи по-скоро на еволюционната биология и сеизмологията, американският професор, твърди, че подобно на бавно плъзгащите се континентални плочи на земната повърхност, световните промени оказват влияние върху икономическата “игра” с почти неуловимите си движения, които обаче, в крайна сметка, имат огромни последствия.

Така, Търоу смята, че днешната

Икономическа и политическа нестабилност

в света, е естествена последица от едновременното движение на пет основни “тектонични” плочи: приобщаването на комунистическия свят към капитализма, появата на индустрии, основани на изкуствения интелект, фундаменталните демографски промени, глобализацията на бизнеса и търговията и …постепенното преминаване на днешния еднополюсен свят в многополюсен.

Резултат от това, според него, ще бъде появата на “нов вид капитализъм”, при който ключовият стратегически актив е вече не физическия капитал, а преди всичко уменията за развиване на индустрии, основаващи се на изкуствения интелект, които при това няма да бъдат обвързани с определени държави или региони, а ще бъдат “географски свободни”. Тоест, занапред икономическият успех все повече ще зависи от готовността на обществото и неговия елит да прави социални инвестиции преди всичко в инфраструктурата, уменията, образованието и знанията.

В същото време, измененията в технологиите, транспорта и комуникациите, създават един свят, в който буквално всичко може да бъде произведено, в която и да било точка от земното кълбо, както и да бъде продадено навсякъде другаде. В тази ситуация, между “глобално ориентираните” транснационални корпорации и националните правителства, които по традиция съсредоточават усилията си предимно върху благосъстоянието на “собствените” си гласоподаватели, се появава дълбок разрив. В книгата си Търоу отделя доста внимание на този “разлом”, макар че от един либерално ориентиран учен трудно може да се очаква да види в него фундаменталното противоречия на настъпващата нова епоха. За сметка на това обаче, авторът на “Бъдещето на капитализма”, прави няколко наистина твърде важни изводи, които биха били полезни и за днешните управляващи у нас, ако те действително се стремят да изработят българска национална стратегия.

Така например, с основание подчертавайки, че правилата в световната търговска система винаги са били “писани” и задействани от доминиращите в един или друг етап от историята икономики (от Британия през ХІХ и от САЩ – през ХХ век), Търоу прогнозира, че през ХХІ век вече

Няма да има доминираща сила

способна да проектира, организира и налага правилата на икономическата “игра”. Идва краят на еднополюсния икономически свят, доминиран от Америка, и човечеството отново се изправя пред един, повече или по-малко познат му, многополюсен модел. Според Търоу: “В средата на 90-те години САЩ се намират в положението на Обединеното кралство в края на Първата световна война. Те вече не желаят, или може би просто не са способни, да правят онова, което някога са правили”. Този път обаче, “зад кулисите” очевидно няма сила, която да е в състояние да поеме водачеството от Вашингтон, стига да прояви желание за това. Това, както твърди американският професор, с пълна сила се отнася и за така наречената “обединена Европа”, която не може да бъде световен лидер, тъй като “през следващия половин век ще трябва да се съсредоточи върху консумирането на собственото си обединение, включващо интеграцията на Средна и Източна Европа, което, заедно с проблемите в задния и двор (т.е. на Балканите), ще отнемат всичките и средства и време”.

От друга страна, според Търоу, липсата на реални военни предизвикателства към САЩ, ще доведе до това, че “независимо от заклинанията, че подобно нещо няма да стане, НАТО ще изчезне като важен военен съюз, предвождан от американците”.

В крайна сметка, опасността пред капитализма не е, че може да претърпи крах в собствените си граници, както това се случи с комунизма. Не крахът, а стагнацията е истинската заплаха. За да я избегне обаче, капитализмът следва да се трансформира. И именно на проблемите, породени от този факт, е посветена “Бъдещето на капитализма”.