Липсата на ясни геополитически цели, характеризираща американската намеса на Балканите по времето на бившия президент Клинтън, доведе през последните няколко месеца до изключително опасен взрив на насилие в Република Македония. Днес администрацията на Буш е изправена пред необходимостта да действа бързо и решително за да предотврати избухването на поредната балканска война, като в същото време избегне прякото военно ангажиране на САЩ в конфликта. Последното е задължително, ако не искаме окончателно да затънем в

След въздушната война на НАТО срещу Сърбия в южната част на страната бе създадена три-милна буферна зона около управляваната от ООН провинция Косово. И макар че формално тя си остана част от Сърбия, под натиска на населяващите я етнически албанци, НАТО наложи на местната сръбска полиция да оперира в нея само с леко оръжие. Тъкмо това обаче позволи на косовските албански сепаратисти да окупират значителна част от зоната през ноември 2000, превръщайки я в своя тренировъчна база и плацдарм за атаки първоначално срещу местните сърби, а след това и за нападение срещу останалата до този момент встрани от пост-югославските конфликти Македония.

Няма никакво съмнение, че ядрото на терористичните албански групи в Македония се състои от косовски албанци. Според правителството в Скопие между 60 и 75% от бунтовниците са косовари, а военните им умения ясно показват, че става въпрос за ветерани от косовската война. Между 500 и 2000 добре екипирани и подготвени сепаратисти се сражаваха в планините край Тетово, град, който де-факто е столица на албанското малцинство (над 30% от населението) в Македония. Допреди няколко месеца, въпреки взривоопасната етническа смес, представляваща населението и, Македония изглеждаше като регионален бастион на мултиетническа стабилност. Терористичните атаки, както и погромите срещу албанците в Битоля и на други места обаче, са на път да сложат край на идилията.

Най-голямата местна албанска етническа формация – Демократичната партия на албанците участва в управляващата коалиция. Този факт облекчи достъпа на албанците до държавна работа и банкови заеми, даде им представителство в местните полицейски части, частен албаноезичен университет и т.н. Тоест, независимо от лозунгите на въоръжените сепаратисти, албанците в Македония просто нямаше от кого да бъдат “освобождавани”.

Официална цел на бунтовниците е още по-голямата децентрализация на властта в страната, а на практика обезпечаване на застрашените трансгранични връзки на могъщата местна албанска мафия и, което е най-опасно, създаването на “Голямо Косово”, чрез обединяването на косовските албанци с тези от Южна Сърбия и Западна Македония в независима политическа общност. Но, ако целите на ръководената от Ахмети Национална освободителна армия са неясни, тактиката и изцяло копира онази на уж разпуснатата Армия за освобождение на Косово (АОК) – стартиране на партизанска война с надеждата, че властите ще реагират прекалено брутално, което, на свой ред, ще създаде силно етническо напрежение, давайки повод да бъде поискана външна намеса.

тепърва ще набира скорост. А, намесвайки се преди две години в подкрепа на АОК, Америка се обвърза с организация, чиито геополитически интереси (извоюване на независимост и създаване на Велика Албания) са съвършено различни от тези на САЩ. Все повече американци започват да го осъзнават. Ето защо администрацията на Буш следва да ограничи американската роля на Балканите, особено ако военният сблъсък не може да бъде избегнат. Онова, което трябва да направи Вашингтон, е:

1. Да промени досегашната си визия за Балканите, формулирайки една работеща политика за региона. Да се сложи край на демонизацията на сърбите и се погледне сериозно на заплахата от албанския сепаратизъм. Регионалната стабилност може да се постигне чрез по-тесни връзки с демократичните правителства там, включително със сръбските лидери Кощуница и Джинджич. Вероятно ще ни е трудно да обърнем гръб на курса, провеждан от Клинтън на Балканите, но трябва да сме наясно, че ролята на Америка в региона трябва да бъде ограничена;
2. Да се разреши на сърбите да заемат цялата буферна зона. Това ще лиши албанските бунтовници от досегашната им база. Впрочем, сръбските части вече започнаха да навлизат в зоната, под наблюдението на представители на ООН и ЕС. Връщането на цялата зона като суверенна територия на Сърбия ще укрепи позициите на демократичните сили в Белград и, едновременно, ще позволи ограничаването на пряката американска военна ангажираност в региона, което трябва да остане главната ни задача;
3. САЩ на всяка цена следва да избягват пряка военна намеса в македонския конфликт. Ключова роля в разрешаването му трябва да играят правителството в Скопие и ЕС, а не НАТО. Но Вашингтон твърдо трябва да подкрепи македонците срещу всеки опит за създаване на “Голямо Косово”. От друга страна, прегрупирайки частите си в Косово, САЩ и съюзниците ни от НАТО ще могат по-ефективно да охраняват границата с Македония, прекъсвайки пътищата за снабдяване на сепаратистите с хора и оръжие. За тази цел ще е необходимо споразумение със съседните държави за използване на техни летища за американски разузнавателни самолети.

Възприемайки по-реалистична геополитическа визия за региона, отказвайки се от пряка военна намеса и подкрепяйки македонското правителство, Вашингтон може да помогне за избягването на най-голямата заплаха за регионалната стабилност – създаването на Велика Албания. От друга старан, отказът от курса на Клинтън, пряко ангажиращ ни в балканските конфликти, би стимулирал местните демократични правителства, сами да се заемат с тяхното решаване.