Люти чушки и червено вино
Поглед към родната политическа сергия
Димитър ИЛИЕВ
Ех, че хубаво нещо е демокрацията!
Един народ и добре да живее, един ден опира до избори. Още повече пък, ако живее зле. Тогава му остава да се надява, че на поредните избори все пак ще успее да поправи лошото и да се уповава на бъдещето. В такава ситуация днес е и нашият достоен, но изтормозен народ. Който отново застава пред политическата сергия, за да открие там своята си стока. Но понеже няма да е коректно да говоря от името на целия народ, ще се задълбоча в собствения си избор. Така че, ето ме пред сергията.
Най-отляво, пред нея за застанали неколцина възрастни хора. Надничам през раменете им и що да видя – домати, хубави на вид и много червени.
В този момент една чанта ме удря по главата. Обръщам се и чувам:
Замаян, спирам чак пред продавача:
Плащам домата, вземам го и какво да ви кажа – той мек. Отвътре пък – кух.
Сетих се за “дамите” и “господата” отзад, почесах се по цицината на главата и …го разбрах.
Малко по-вдясно, но все така в лявото пространство на сергията, фиксирам един пъпеш. Приближавам се и гледам ….много пъпеши. От удара по главата ще да е, мисля си. Гледам пъпешите и нещо не ми се връзва. Уж пъпеши като пъпеши, но нещо не е така.
Замълчавам. Какво и да кажа, ще прозвучи обидно.
Още малко по-вдясно, близо до центъра, попадам на нов вид стока.
Продавачът вади мобифон и набира някакъв номер.
Учудването ми расте.
Пак се обаждат на Командира, а аз през това време си мисля. Какви са тези плодове. Да са сини сливи? Че са сини, сини са, но не са сливи – прекалено големи са. Май по ми приличат на тикви. Ама, защо са сини? Може би са пръскани със син камък?
Използвам заетостта на продавача, отрязвам си едно парченце, и що да видя – отвътре плодът е червен. Ега ти плодовете, отвън сини, отвътре – червени! И тъкмо да попитам, защо е така, се спрях. Дожаля ми за Командира. Ще го съсипят човека с подобни въпроси.
Отмествам се още две крачки вдясно, точно в центъра на сергията, а там народ, народ. Блъскат ме отпред, отзад. Падам на земята, прегазен от няколко чифта обувки и галоши. Успявам да стана, изтупвам се от праха, и се нареждам до последния галош.
В този момент, дочувам отдясно:
Отправям се натам.
- Заповядай, аркадаш. Тук са най-благите неща…
Замаях се от толкова много шербет!
Шум и врява отдясно привличат вниманието ми. Едни млади хора спорят за нещо.
Вземам една, отхапвам мъничко и се вцепенявам, очите ми изскачат, целият плувам в пот. Страшно люти! И докато на лицето ми се сменят цветовете на дъгата, собственикът спокойно ми обяснява, че технологията ми на отхапване била неправилна. И други неща ми обяснява, но ни чувам, нито мога да запомня. Опомням се чак, когато някой ми пъха в ръката пълна чаша. Отпивам глътка и ми олеква.
Пред мен се изправя здравеняк с калпак на главата. На пояса запасал сабя и чифте пищови. Прилича ми на Войвода. Долива ми чашата и казва:
Оглеждам се и за други стоки, но всичките са някъде далеч назад. Зарзават за туршии продават, но до зимата време бол. И, след толкова, перипетии, со кротце и со благо, се прибирам в къщи.
А виното, наистина беше елексир!
Надявам се, ще реагирате на намигването ми с усмивка, защото е добронамерено.
В предизборна обстановка, най-важното е партиите и коалициите да покажат своята идентичност и отправят ясни послания към обществото. Именно от обществото съм взел и тези гротескни примери.
На война, като на война – на избори, като на избори. И едното и другото се водят по точни и ясни правила. Излизането от тях в единия случай се определя като “военно пресъпление”, в другия пък носи наказателен вот.
Това разбира се не е проблем за Българското национално движение, олицетворявано от ВМРО, вярвам и на коалиционния му партньор “Гергьовден”. Самото определение “национално” значи грижа и отговорност пред нацията и историята. Опитът, знаията и енергията са факторите, които ще превърнат България в достойна, силна и богата държава.
“Да” на честта, “да” – на идеалите, “да” – на разума!
“Не” на конфронтацията, “не” на омразата, “не” на лумпенизацията и болшевизма!
Защото един ден войната свършва и победители и победени сядат на масата за преговори. Но там не допускат (военно)престъпниците!