Другото измерение на българския преход
Досегашната система на прехода чертае перспективата да станем треторазредна бедна страна, без перспективи в съвременния свят
Аделина КИРИЛОВА
Неравновесието "богат - беден" има хилядолетна давност. То бележи както напреженията между групите в едно общество, така и отношенията между държавите. Това неравновесие продължава съществуването си и днес, независимо от напредъка на световната цивилизация и възможностите, които човечеството е развило за подобряване на съществуването си. Нещо повече – според редица футуролози бездната между богати и бедни страни не само няма да изчезне, но и ще се разраства.
След края на Втората световна война светът беше разделен на Север и Юг (индустриален - аграрен свят), на комунизъм и капитализъм. Днес тези разделения все повече избледняват, измествани от едно ново:
"Бързи" - "бавни" икономики
Като "бързи" се определят постиндустриалните общества. Темпото на техните икономики се определя от скоростта на трансакциите, от времето, необходимо за вземане на решения, от бързината на възникване на нови идеи в лабораториите и довеждането им до пазара и т.н. Накратко - от скоростта, с която данни, информация и знание се "въртят" в икономическата система. Тези икономики се определят като "свръхбързи", "символни", основани на информационните технологии. Тяхна стратегическа суровина е тъй нареченият "фактор - З" (т.е.новите знания). Без произвеждането и обмена на
данни, информация и знания няма печалба, няма богатство. Това определя един основен принцип на високотехнологичното общество - огромното значение на теоретичното знание и ролята му на направляваща сила в социалната промяна. Всяко общество е основано на знание, но едва през втората половина на XX век науката се сля с инженерията, което измени същността на технологията. Заговори се за "интелектуална технология". Кодираното теоретично знание стана база за реорганизация на производството и за вземане на социални решения. Такава е "бързата" икономика на високотехнологичните страни. Тази ускорителна машина за създаване на блага е източникът на икономическия напредък и високия жизнен стандарт в днешния свят. Да се изолираш от нея, да не следваш модела и, означава да бъдеш изключен от бъдещето, да си беден и да обедняваш още повече. Такава е съдбата на днешните по-слабо развити държави.За съжаление България се нарежда тъкмо в тази незавидна група. През втората половина на XX век страната ни направи ключов за бъдещето и преход - от аграрно към индустриално общество. Въпреки множеството негативни тенденции и резултати, повлияни от комунистическите идеологеми, тя се превърна в развита индустриална страна. Това измени статуса и в международен план, а във вътрешен - преобрази стандарта и начина на живот на населението в сравнение с времето до Втората световна война.
Падането на комунизма беше неообходимо и оправдано, защото системата стана бариера пред по-нататъшното модернизиране на страната и прехода от индустриален към постиндустриален
стадий на развитие на икономиката и обществото. Което единствено би гарантирало запазване на спечелените по силата на досегашното идеологическо противопоставяне позиции в света, статуса на развита страна и видимото изражение на всичко това - високия жизнен стандарт на българското население. За съжаление обаче изминалите 11 години съвсем не бяха преход към информационно общество и "свръхбърза" икономика, а в обратна посока. Благодарение разбиването и съсипването на индустриалната база на страната се очерта тенденция към ретрадиционализация - все по-голяям брой трудоспособни хора, до вчера ангажирани в индустриалния сектор, днес се занимават с примитивно земеделие, като последно средство за физическото им оцеляване. Така България загуби позицията на страна ако не от Първия, то поне от Втория свят, придвижвайки се бързо към равнището на Третия свят. А понеже последният е ниско технологичен, бъдещата му съдба (тоест, и нашата) е да изостава все по-катастрофално и в резултат - да става все по-беден. Следователно нашият днешен проблем не е идеологически или партиен. Да се запълва българското публично пространство с безкрайни тиради за достойнствата на синия или червен политически цвят означава просто да се измества от общественото внимание действителният социален проблем.
Досегашната "система на преход"
чертае перспективата България да стане треторазрядна, бедна страна, без позиции в съвременния свят. Очевидно това не е бъдеще. Очевидно това не е "система на преход", без значение как ще я боядисваме - в синьо или червено. Защото боята не изменя същността.
Коя е алтернативата? Ако съдим по последните социологически проучвания, за 37% от българските избиратели, това е Цар Симеон II. Вотът за Царя обаче е, по-скоро, негативен – т.е. вот против досегашната система на управление и доведения от нея до прогресивен спад стандарт на българина. Той е и вот на надежда за "нещо по-добро". Кое обаче е "нещото", как да стане то? Това не се артикулира от масовото мнение. Което е обяснимо. Както е обяснимо и, че ако
обещаните 800 дни не доведат до това "нещо по-добро", вотът ще бъде загубен. Следователно, алтернативата ще бъде персонална, ако реализира обществената потребност: да се спре ретрадиционализирането на страната и икономиката се задвижи в точно определена посока - преход към "бърза и символна" икономика. Разбира се, това е мащабна социална задача, която не може да се реши в кратко време, например за 800 дни. Но може да сеположи началото. За да се осигури приемственост на промените обаче, този начален период трябва да е успешен от гледна точка на масовия българин, което ще рече поне частично да бъде подобрен жизнения му стандарт. Което предполага наличие на премислена програма за смегчаване проблема с безработицата чрез предлагане възможности за масова заетост. Например, облекчаване условията за реализиране на малък и среден бизнес както чрез финансово подпомагане от държавата, така и чрез максимално възможно отпадане или облекчаване на бюрократичното опосредяване. Което да премахне поне бюрократичните спънки пред бизнеса и намали корупцията. От друга страна, стоят възможностите за технологично обновяване и съживяване на индустрриалните предприятия. Това предполага на първо място окончателно решаване на проблема с тяхната собственост, което да прекрати сегашната катастрофална за съдбата им ситуация на неустановеност, насочена към умишленото им фалиране, за да бъдат после изкупувани на безценица.
Едно националноотговорно управление
би трябвало да реши и друга задача с ключово обществено значение - изграждането на електронна инфраструктура на страната. Икономиката на високотехнологичните страни затова е "бърза" и "свръхсимволна", защото е базирана на системите за комуникация, изградени върху основата на съвременните информационни технологии. Компютърните информационни мрежи, мобилните телефонни (и изобщо сателитните) връзки, факсимилето и т.н., дават огромни възможности за обмен и обработка на информацията, което вече е на глобално ниво. Без такъв обмен никоя съвременна икономика, а още повече - никоя развита икономика, не е възможна. Нито една съвременна държава няма шанс за развитие, ако не изгради съвременна комуникационна инфраструктура. Безспорно това също е мащабна обществена задача, но в
днешно време тя е частично облекчена за страните, които сега трябва да я осъществяват. Защото например за базирането на телефонните връзки на сателитни системи не е необходимо България да разполага със собствен сателит. Затова пък е нужно друго -да бъде ликвидирано на практика, а не на теория, монополното положение на българския GSM-оператор, за да може цените на тези услуги да поевтинеят и мобилните телефонни връзки да станат достъпни и за бедния българин. Електронната инфраструктура ще позволи реалното включване на българската икономика в глобалния информационен обмен и глобалния пазар, без което нейното прогресиращо развитие няма да бъде възможно.
Беше подчертано огромното значение на теоретичното знание за иновацията във високотехнологичните общества. Ако искаме да се присъединим към тях, е належаща една дългосрочна за дача: трайно инвестиране в наука и технологии. Предусловие за това е инвестиране в образованието. Острата необходимост и зависимост на развитите страни от нови идеи и открития във всички области на науката и най-вече в областта на информационните технологии, обуславя държавната подкрепа в тях за разнородните научни центрове. Силиконовата долина в САЩ не е каприз на богатите, а необходимост. Германия усилено набира компютърни специалисти от други страни, Канада - също. Да не говорим за САЩ. Икономиките на тези страни изпитват остра необходимост от "сиво вещество", което да създава иновация, като предпоставка за просперитет и богатство.
А ние? Ние сме "донор" на мозъци, култивирани тук, но изтичащи там, за да захранват тамошните икономики, а не нашата. Очевидна е безсмислицата на тази ситуация от гледище на националния интерес. Инвестициите в образованието и науката, насърчаването и максималното облекчаване на изобретателството и създаването на нови технологии и участието в пазара на патенти би донесло в дългосрочна перспектива огромни печалби за България. Патентният пазар днес се диктува изцяло от развитите страни, защото носи огромни печалби. Но страната ни разполага с ключовия в днешния свят ресурс (дори без "вноса" му отвън), способен да ни осигури пробив на този пазар. Качеството на българските специалисти вече е признато.
Изпълнението на тази
Мащабна модернизационна програма
е зависимо от огромни капиталовложения. Експертни екипи от икономисти биха могли да консултират управлението по този въпрос. Възможни решения в това отношение трябва да се търсят в следните посоки.
- Много страни по света използват стратегическото си местоположение (военно или икономическо) като източник на дивиде нти. Балканският полуостров и в частност - територията на България - е пресечна точка на няколко транснационални коридора от огромно за Европа икономическо значение. Ако тези коридори бъдат изградени през България това ще гарантира наци оналната й сигурност и ще се бъде източник на огромни приходи, които биха могли да бъдат инвестирани за модерниза ция на страната
- Друг финансов източник би могло да бъде използването по местоназначение на европейските програми за регионално развитие. Този източник и сега се използва, но 70 - 90% от сумите постъпват в личните сметки на хората, посредничещи при сделките. Би трябвало да се отработи механизъм, гарантиращ прозрачност на изпълнението на проектите.
- България има облекчени митнически отношения със страните от ЕС. Това би могло да бъде много привлекателно условие за неевропейски инвеститори у нас, които чрез нашите предприятия биха получили по-изгоден достъп до европейския пазар.
- Днешния глобален пазар в значителна степен се диктува от големите транснационални корпорации. С власт и влияние както на глобалния пазар, така и в международните отношения, се ползват държавите, които са майки на такива корпорации. Българската държава би трябвало да насърчава нашите големи групировки чрез данъчни облекчения за тях при условие, че те държат капиталите си тук. Още повече, че само те, разтоварвайки държавнияя организъм от несвойнствени за него дейности, са в състояние да осигурят необходимата развойна дейност.
- Банковата ни система също би трябвало да заработи в интерес на българските предприятия чрез отпускане на облекчени кредити. И т.н. Възможно е да бъдат потърсени и намерени и други капиталови източници.
Необходимо е обаче едно: да бъде сложен край на досегаш ната "система на преход", насочена единствено към облагодетелстване на 2-5% от населението с цената на национално разорение. И да се тръгне към националноотговорно управление, предполагащо икономическо стабилизиране и просперитет на България и връщането й в групата на технологичнонапредналите и затова - богати, страни.
[СЪДЪРЖАНИЕ]