Епопеята с фамилията Зрънкови е поредната илюстрация за съществуващият в България “цигански проблем”. Да, такъв проблем има и той е точно “цигански”, а не някакъв друг. Има го и тормози обществото не по-малко от продължаващото ограбване на държавата и икономическата разруха. Дори може да се окаже по-опасен от тях, защото за преодоляването му нищо не се прави, нито пък въобще има визия за онова, което следва да се направи.

Истината е, че проблемът на циганите са най-вече самите цигани. Не са българите, нито правителството или пък медиите. Защото българските цигани са случили тук на всичко далеч по-добре, отколкото някъде другаде, включително и в “цивилизования свят”. Българите векове наред демонстрират изключителна толерантност към тях, докато на Запад ги е преследвал кой ли не – от Светата Инквизиция до нацисткия Фюрер. Впрочем, българите и сега проявяват похвална добронамереност към съгражданите си цигани. Правителството ни продължава да отделя огромни суми в помощ на “малцинството” (да не говорим какво бе по “татово време”). Грижи се за него, осигурява му същите възможности като на българите. А понякога и по-големи. Що се отнася до медиите, глупаво е да се твърди, че тъкмо те подклаждали “проблемите”, изнасяйки фактите за големия брой престъпления, извършвани от цигани. Те просто казват истината.

Всъщност,

е, че са неинтегрируеми. Те като че ли не могат да станат част от нормалното общество и да заживеят по неговите правила. И не защото нямат възможности, а защото не искат, като това нежелание, предавано чрез възпитанието от поколение на поколение, е станало почти генетично вродено у тях. И колкото държавата да се опитва да промени нещо, давайки им шанс, усилията и в повечето случаи отиват на вятъра, защото отсреща липсва желанието, мотивацията и съгласието да се прави нещо. Има само един вечен стремеж към консумация.

Обикновено на въпроса, защо нарушават закона, циганите отговарят: “Немаме работа, немаме пари”. И добавят: “Държавата да ни намери работа”. В днешно време е много удобно да се оправдаваш с безработицата. Само че, колко българи днес също са без работа? От друга страна, преди 15 години всички граждани задължително имаха работа. Но и тогава съществуваше “цигански въпрос”. Безработицата е болезнен проблем на цялото ни общество и да се използва той за да се изкарва една група за негова жертва и това да и позволява да се държи нагло към останалите, е просто гавра с ценностите ни. Не е работа на държавата да намира работа на когото и да било. Тя самата съществува за сметка на работещите и обществото, а не е нещо, което ги храни. Днес просто не може да съществува и да е конкурентна икономическа система, управлявана изцяло от държавата и подчинена на идеята за пълна трудова заетост. Имахме вече такава, тя не издържа на външната конкуренция и рухна. Държавата просто трябва да създаде необходимите условия, поощряващиа активността и инициативността на нейните граждани. Именно последната създава работни места. И това е единственият функциониращ модел.

Когато някой заговори за общественото безразличие към ромските проблеми, нека преди това се замисли за безразличието на самите роми към тях. Колцина от русенските роми, масово отправили се преди време към далечна Норвегия са откликнали на опитите на местната община да им предложи някаква работа? Не, те са предпочели социалните помощи… Само че тези социални помощи лягат като огромно бреме върху плещите на все по-малкото работещи българи. Същите онези, които със средни заплати от по сто долара, крепят държавата, плащайки добросъвестни и тока, и парното и все по-непосилните данъци.

Като поизчерпят темата за безработицата, ромите и легионът наемни правозащитници, обикновено се прехвърля на въпроса за образованието. Циганите не можели да си намерят работа, защото били неграмотни. И виновна за това пак е държавата. Да, циганите (с малки изключения) действително не се образоват. Макар че имат същия достъп да училищата като българите. Но не пращат децата си там. Оправданията с “дискриминационното отношение” и липсата на пари са пълни глупости. Защото българското средно образование е напълно достъпно за циганите. Липсата на пари също не е оправдание. По линия на различни програми се правят опити цялостната издръжка на децата да се поеме от разни фондации и спомоществуватели. Но тези пилотни програми се провалят с трясък. Защото циганчетата ходят само да си изядат закуските и после си тръгват. Впрочем, на всяко дете по света не му се учи особено. Но в нормалните общности, родителите им внушават, че трябва да го правят. А специално в българското общество просветата винаги е била издигната на пиедестал. Българските родители казват: “ще гладувам, но ще те изуча”. При ромите е наопъки: “няма да учиш за да не гладуваме, а аз ще те науча, как да изкарваш пари”. И действително ги учат – да крадат и да проституират.

Казват, че “циганският проблем” се задълбочавал и поради

в тази група. Разбира се, не можеш да кажеш на никого, че не е трябвало да се ражда. Факт е обаче и, че циганския начин на живот, който открай време върви ръка за ръка с мизерията, се “приумножава” с всяко следващо поколение, защото мизерията на бащата след това става още по-голяма мизерия на децата. Ромите не са особено податливи на семейно планиране. Макар че във време, когато светът все повече се пренаселва, и в което битката за ресурси става все по-жестока, да се поддържа висока раждаемост е престъпление. Както спрямо самия себе си, така и спрямо собствените деца, защото няма кой да ги храни.

Неконтролируемата раждаемост, в комбинация с фактора наречен “човешки права”, е в състояние да ликвидира всяко общество. Българското също не е застраховано. Добре е в хартите за правата да пише, кой какви права има и колко е добре да бъдеш човек, а не куче например. Само че там не пише, как става това. Все по-малко общества имат възможността да се грижат за всичките си членове. И наличието на огромни маси от хора, за които някой трябва да се грижи, повлича всички надолу. Точно затова цивилизованите народи издигат призови за контрол над раждаемостта в света. Само че това трудно ще стане без сътрудничеството на отделните общности.

Модерно е да се говори за

Нека обаче се замислим, кои всъщност са дискриминираните общности в днешното българско общество. Може ли например пенсионерите, нашите родители, които са изградили всичко, върху което живеем сега, да получават мизерни пенсии и да са принудени да плащат с тях ток, парно и всичко, което държавата поиска (ако разбира се, мождувременно не ги убие някой, заради същата тази пенсийка), а циганите години наред да получават всичко това без пари. Само защото са цигани и имали права. А нашите баби и дядовци нямат ли права?

Може ли по Нова телевизия с месеци да тече отчаяна кампания за набиране на пари за операция на три деца в чужбина на обща стойност около 500 хиляди долара, а само пловдивският квартал “Столипиново” да дължи на НЕК 6-7 милиона лева? И то при положение, че местните цигани получават “енергийни помощи”. Може ли да няма пари за децата, които са беззащитни и точно за тях трябва да се грижим, а в същото време безброй пари да изтичат за издръжката на млади и прави хора, които са длъжни да работят. Но не го правят, оправдавайки се с какво ли не.

Да, именно поведението на “малцинството” е това, което му вреди и го дискриминира, а не нещо друго. Циганите са тези, които сами си лепят “дамгата”. Правят го арогантно и с нахално поведение в едно общество, отчаяно борещо се за оцеляването си. Правят като отказват да си плащат тока и данъците в едно общество, в което на всеки му е трудно да ги плаща. Като крадат и упорстват да крадат и занапред, защото от това живеят, в едно общество, настръхнало срещу престъпността. Като постоянно се оплакват от “дискриминация” и настояват за “малцинствен имунитет”, докато в същото време демонстрират откровено дискриминационно (да не кажа расистко) отношение към другите групи в обществото. В ромските среди например, е широко разпространено мнението за българите като “хора втора ръка”. Нека само си спомним, с какви долни и мръсни методи бяха прогонени българите от “Столипиново”. Нека си спомним и за онези жертви, които са такива по всички правила на морала и закона, а не само по логиката на комплексирани превозащитници…

И най-сетне, в интерес на истината, нека ясно кажем, че

Мнозина измежду тях искрено се опитват да се променят и интегрират в обществото. И стават много стабилни и уважавани хора. Но, което е по-важното – правят го сами и без чужда помощ. Без да чакат държавата да им свърши работата. И са тръгнали точно оттам, където днес са повечето от събратята им. Тези хора доказват по великолепен начин, че циганинът не е роден престъпник, че може да бъде добър и полезен гражданин на своята държава. Стига да го иска. Но, ако значителна част от тези хора не го искат, това със сигурност не е проблем, породен от другите етноси, живеещи на същата територия.

Сегашното поведение на ромите е такова, че ако (не дай си Боже!) го възприемат и другите общности у нас, със сигурност ще загинем или, най-малкото, ще избухне гражданска война. Ако и българите започнат да не си плащат тока, излизайки с аргументи от типа “нема пари, нема да плащаме, ще крадем и ще се бунтуваме”, тогава България ще се разпадне. Като циганите ще се окажат сред първите пострадали от това.

Трябва ясно да се каже: “Така не може” и никой не бива да си го позволява, независимо от етническата си принадлежност, от международните харти и от малцинствените си “права”. Иначе, нещата могат да станат още по-лоши. Видяхме, как преди година Симеон без никаква партия и реална подготовка просто дойде и взе властта. Защото на хората им беше писнало от всичко. Така може да им писне и от циганиите и да гласуват за някой ненормален. И Хитлер е дошъл на власт с избори. И кмета на Галиче, дето лично раздава правосъдие, пак хората са го избрали. Процесите могат да излязат извън контрол, защото в момента обществото ни се бори за собственото си оцеляване. И така, както отчаянието избра Царя и кмета-бияч, така утре ще избере някой главорез. Кандидатите вече се очертават – някои (за късмет) са по-скоро водевилни фигури, но други очевидно не са. И няма да ги изберат самотни гласове като моя, опитващи се да посочат проблема днес, за да избегнем касапницата утре, а ще го вкарат във властта два-три милиона отвратени и изнервени до крайност наши съграждани, които никой няма да може да спре. Включително и приятелите ни от чужбина. Затова, нека се опитаме да не стигаме дотам.