Професор Александър ТИХОНОВ за българо-руските отношения и геополитическите перспективи пред славянския свят

Проф. Александър Тихонов е роден през 1939. Доктор е на социологическите науки. Работи в Санкт Петербург в Северозападната академия за подготовка на държавни чиновници при президента на Руската Федерация, чете лекции по “Обща социология”, “Методология и методика на социологическите изследвания” и “Социология на управлението”. През последните десет години е един от ръководителите на Петербургската асоциация на социолозите. Има над 100 научни труда по социология на труда, културата, управлението и политиката. През 1998 основава и оглавява неправителствения институт “Санкт Петербургски аналитичен център по геополитика”. Член на ръководството на застрахавателния концерн “Сфинкс”, един от ръководителите в Санкт Петербург на пропрезидентския блок “Единств”. С проф. Тихонов, специално за “Ние”, разговаря д-р Дияна Петкова

Проф. Тихонов, кои са основните задачи на ръководения от Вас Геополитически център?

Центърът провежда изследвания по геополитическите проблеми на устойчивото развитие на различни страни и региони, например Югославия, Беларусия, Украйна, Северозападна Русия. Центърът също така организира и международни семинари на тема: “Геополитически проблеми на славянската цивилизация”. Наша централна задача е изследването на геополитическото положение на славянския свят, доколкото Русия играе немаловажна роля в него. Считаме, че Русия, въпреки големите си размери, не може да решава своите проблеми, без да заяви себе си като социална и културна формация, участваща в световната политика заедно с другите страни от славянския свят.

Колко души работят във Вашия институт и какви проекти разработвате?

Съставът ни е малък, но изпълняваме и допълнителни поръчки за различни спомагателни изследвания. Наши сътрудници пишат обзори и ни предоставят важни статистически данни. В момента разработваме проекти за развитието на Северозападна Русия. Тази част на страната днес се оказва един особено бързоразвиващ се регион. Той се свързва със Запада чрез Финландия и Норвегия и перспективите му особено живо ни интересуват. Изследвали сме и регионите на Далечния изток. В този смисъл, не излизаме отвъд определени рамки, но въпреки това координираме изследванията си и с други центрове. Например геополитическите проблеми на Беларусия решаваме съвместно с белоруските колеги. Именно анализът на такива локални проблеми е в центъра на нашето внимание.

Какво място, според Вас, заема Русия в съвременния свят и възможно ли е тя да се интегрира в Европейския съюз?

Трябва да се отчете, че Европейският съюз и страните от Северноатлантическия съюз дълго време демонстрираха определена нерешителност по отношение на Русия. Струваше им се, че трябва да отслабят страната ни. Според тях, колкото Русия е по-слаба, толкова по-добре. Сега вече е очевидно, че подобна идея не е особено продуктивна, защото отслабването на Русия автоматически води до “архаизация” на страните, намиращи се близо до нейните граници. Няма да ги назовавам по име, но там се появяват авторитарни режими. Всичко това затруднява цивилизационното развитие. А, ако по границите ни с тези държави възникне напрежение или се демонстрира агресивност, не можем да изключи възможността Русия също да се върне към един по-авторитарен режим, за да се защити. А ние сме ядрена страна. Освен това, подобни конфликти не може да не ангажират и много други държави. Затова отслабването на Русия просто не е изгодно за Европа. Ето защо и приемането на страната ни в Европейския съюз и НАТО се явява нормалния цивилизационен път за Русия.

Смятате ли, че наистина е разумно Русия да влезе в НАТО? Ако това се случи, няма ли Алиансът да стане прекалено голям? И от кого би се отбранявал такъв съюз?

Истината е, че страните от Алианса и сега не знаят от кого се отбраняват. Съюзът отдавна не е онзи, който някога беше изграден срещу страните от Варшавския пакт. Сега това е една система, която фактически поддържа американската експанзия. Тя е един от елементите на хегемонизма в еднополярния свят, такъв какъвто е той в момента. Това обаче е вече отживелица. Ако успешно си сътрудничим с НАТО, това ще означава, че всички терористични заплахи ще могат много по-бързо да бъдат отстранявани. Доказателство за това са и събитията от 11 септември в Америка. Спомнете си бързата реакция на Русия. Без нейна помощ разгръщането на антитерористичната акция в Афганистан щеше да стане невъзможно. Какво направихме тогава? Улеснихме достъпа на Съединените Щати на една територия, до която те по-рано никога не са имали достъп. Което се оказа взаимно изгодно и особено полезно за стабилизацията на политическото положение в света.

Идеята за славянското единство съществува от векове. Не смятате ли обаче, че в новите геополитически условия тази идея се нуждае от много сериозно преосмисляне?

Политическата проблеми, дълго време тормозещи и Русия, и България и другите страни, засегнати от краха на СССР, нямат пряко отношение към славянската идея. В миналото режимите също са се сменяли, избухвали са и много сериозни конфликти. Като конфликта между Полша и Русия например. Въпреки това, когато се решават фундаментални въпроси, касаещи развитието на света и човечеството, славянството обикновено намира общ език. Във време, когато светът се глобализира, на преден план излизат не икономиката и дори не военната мощ, а културните традиции, бих казал онзи стереотип на културно поведение, който се явява действащ. Не държавата със своята полицейска сила е действаща в дадена социална общност, а гражданите в славянското общество се обединяват в определени съюзи и организации, способни да разрешават общите проблеми. Те не чакат някой друг да ги разреши, а сами правят това. В този смисъл за нас днес е дори по-лесно да разберем нуждата от обединение с останалите славянски народи. По-рано също трябваше да се обединим, но колкото и странно да звучи, някак си беше по-трудно отколкото е сега. Защото, фактът, че България или Полша са членки на НАТО, за нас днес няма особено значение. Ако България по този начин решава изгодно за себе си своите проблеми или пък задоволява потребностите на своя народ, това е неин избор. Може да има и други възможности, но тя така е решила. И ние приемаме този избор. Това обаче в никакъв случай не означава, че славянската идея търпи поражение.

За никого не е тайна, че през последните години българо-руското сътрудничество преживя криза. Какви перспективи виждате Вие за подобряване на българо-руските взаимоотношения?

Преди всичко трябва да се възстановят икономическите връзки. Стоките, които традиционно се изнасяха от България за Русия, може би не са нужни на запад. Те обаче се приемат традиционно добре в Русия. Ние просто познаваме тези стоки, което автоматично увеличава и тяхната конкурентноспособност на руския пазар. Освен това много от техниката, която по-рано се доставяше от Съветския съюз, отново може да се използва в България. Да не говорим за природните ресурси. Именно търговското сътрудничество трябва да бъде възродено на първо място. Важно е, че наскоро се състоя среща между нашия президент и вашия премиер. Това показва, че има преосмисляне на ситуацията… Не в смисъл, че България като страна е малка, а Русия е голяма, а по-скоро преосмисляне на факта, че в новите условия за нас е изгодно да бъдем икономически заедно. От гледна точка на миналото, историята вече, сама за себе си, е казала всичко. Всъщност нашата история е обща. Тук може би трябва да напомня, че именно Русия първа призна България като национална държава. До този момент никой друг не го беше направил. Това не се забравя, както не се забравят и всички други общи моменти от историята. В България винаги са се намирали хора, твърдящи, че за нас няма общи пътища. Считам обаче, че това не е разумно поведение и то не играе определяща роля.

Днес Русия има сериозни проблеми в Чечения. Как стана така, че Москва позволи да се стигне до военни действия? И какви, според Вас, са възможностите за преодоляване на конфликта?

Няма спор, че проблемът с Чечения много трудно се решаваше и се решава. За съжаление, този проблем е следствие от една голяма грешка на руската национална политика в период, когато старата система беше разрушена, а нова все още не бе създадена. Ние не успяхме да се договорим с представителите на чеченския народ за удовлетворяване на законните му интереси. Така Чечня беше превърната в източник на терористична заплаха. От това се възползваха някои чуждестранни държави, за да държат Русия в състояние на вътрешно напрежение, война и т.н. За съжаление се стигна дотам проблемите в Чечения да се решават по военен път, което още повече ги задълбочи. Защото днес съвременната война използва оръжия за масово поразяване и там където е армията, там е и народът. Така че, бе по-добре това да не се беше случвало. Днес стоим твърдо на позицията, че в социално и икономическо отношение силите на цяла Русия трябва да съдействат за постигането на мир в Чечения. Когато там се появи възможност за нормален живот, работа и образование, когато се изградят собствени органи на властта като прокуратура, съд и полиция, така че чеченският народ самостоятелно да решава собствените си проблеми, тогава именно може да се появи и един нормален субект, който да мисли за интересите на народа и с когото да е възможно да се води диалог за по-нататъшното развитие на страната. Сега ние трябва да създадем този субект със собствените си ръце.

Каква, според Вас, е геополитическата роля на Черноморския регион? Смятате ли, че като своеобразен мост между Изтока и Запада той би могъл да се превърне в арена на бъдещи конфликти?

Слава богу, Черноморският регион отдавна вече не се явява зона на конфликти. Взаимното разбирателство е голямо. Но бих казал, че има още какво да се направи. Така например, в Санкт Петербург се събират делегации от региона на Балтийско море. Всички тези страни са много различни, но ги обединява именно морето. И пред тях стоят множество общи въпроси за разрешаване – екологични, стратегически, икономически. Подобни контакти са възможни и между страните, които имат излаз на Черно море – България, Русия, Украйна, Румъния, Грузия и Турция. Има възможност дори да се договаряме в икономическо отношение. Това именно е онази локализация, появяваща се в условията на глобализация.

Кое е общото между всички славянски народи и смятате ли, че имаме основание да говорим за съществуването на славянска душа?

Можеш да усетиш славянската душа веднага щом попаднеш на територията на която и да е славянска държава. Славянската душа може да се почувства независимо от националността. Откъде се е появила тя, никой не знае. Но все пак съществува. И можем да кажем, че това е устойчиво явление. На теория почти нищо не може да се докаже, но практиката говори, че тя съществува.

И, накрая, Вашето пожелание към списание “Ние”?

На първо място пожелавам на списанието да съществува и да е популярно, но така също му пожелавам да го четат не само в България, но и в другите страни от славянския свят.

[[ СЪДЪРЖАНИЕ ]]