Културна експанзия и икономическа глобализация
Една неикономическа концепция за развитието на икономиката
Проф.д-р Иван НИКОЛОВ
Има един въпрос, който с развитието на глобализацията ще става все по-актуален, като е напълно възможно да еволюира в нетърпимо противоречие между Европа и Азия, между Северна и Южна Америка. Известно е, че в продължение на дълги векове (след краткотрайната доминация на арабската култура) световен образец на култура и ценности, налаган съзнателно и нерядко “с огън и меч”, е европейската култура в англо-саксонския и вариант. Тук имам предвид и днешните опити за налагане на американския тип култура, включително посредством мощното нахлуване на филми, телевизионни и шоу-програми, като доминираща в Европа, Латинска Америка и Азия. Макар че, от друга страна, все повече се налага мнението, че източната култура (като обобщаващо понятие) например, има доста предимства пред “техницизираното” и материализирано разбиране на обществото, типично за западната цивилизация. И, че конвергенцията между двете е неизбежна.
Във връзка с горните тенденции, бих искал да представя на читателите на НИЕ изключително интересната позиция по този въпрос на аржентинеца Клаудио Саломон, доктор по философия и икономика и преподавател в Католическия университет на Буенос Айрес. Който предлага една различна, но във всяко отношение издържана,
Логика на икономическото развитие
въобще, и на глобализацията, в частност.
Анализирайки разпространението на културата след епохата на Великите географски открития, д-р Саломон стига до заключението, че: “В основата на световното икономическо развитие стои западноевропейската култура, разпространила се в Америка, а впоследствие в Азия и Океания. Тази културна експанзия преминава през три исторически периода. Първият “протокултурен период” е между ІІІ и ХVІІІ век, вторият “период на културно-икономическа експанзия” е от края на ХVІІІ до средата на ХХ век, а третият “период на метакултурна икономическа експанзия” започва от края на 50-те години на миналото столетие като продължава и днес”. Той посочва, че първите осемнадесет века на (общо)човешката цивилизация се основават най-вече на религиозната идеология на католицизма и протестантството. Отбелязвайки, че през Средните векове богатството не е било сред идеалите на Католическата църква, Саломон напомня, че религиозните критерии на калвинисткото течение в протестантството например, са противоположни на католическите. След изобилие от цитати и приведени факти, той прилага следната таблица на “Религиозните критерии на икономическите протомодели”:
Католицизъм Протестанство
Дух Разум
Спасение чрез ритуали Спасение чрез вяра
Общност на вявращите Индивидуалност
Икономически критерии (културни елементи на икономическия протомодел)
Класификация и стратификация на житейските дейности, неравноценност на отделните и видове
Уравняване на житейските дейности и професии пред Бога. Лютеранското разбиране на понятието професия (като признание)
Съзерцателен живот. “Идеална” икономическа дейност, събиране на “даровете на природата” и екстензивно селско стопанство.
Активна икономическа дейност (трудът като път към спасението на душата)
Разточителството, като един от признаците за “душевно благородство”
Пестеливост и аскетичен начин на живот, подчинен на идеята за спасението на душата
Не се поощряват едрото производство и търговия
Поощряват се едрото производство и търговия (като въплъщение на трудолюбието)
Осъжда се лихварството
Разрешават се лихварството и банковите операции
Според Саломон, “тези културни противоречия са се запазили до днес между САЩ и Латинска Америка например”. Аржентинецът смята, че: “Културните критерии на калвинизма, формират британския културен модел през ХVІІІ век, играейки ролята на регулиращи елементи или алгоритми на икономическата дейност. Фундаменталните етико-културни критерии на протестанстката религия (труд-спестовност-полезност-стремеж към богатство), на свой ред са наложени като аксиоми в първите модели на либерализма на Адам Смит”. В крайна сметка, именно Смит най-напред излага религиозните критерии на повседневния живот в книгата си “Теория на моралните чувства”, както и по-нататъшното развитие на либералния модел в обществено-икономическите отношения, в разрив от религиозната етика.
Но най-важният идеологически елемент в модела на Смит е принципът на “невидимата ръка”, стихийно определящ отношенията между труда и капитала, цените и нормата на печалба. В съвременната теория на информацията той е известен като “принцип на отрицателната обратна връзка”, който през последните десетилетия се превърна в
Идеологическа основа на глобализацията
на икономическите отношения, разпространявайки по целия свят и концепцията за “невидимата ръка”. Тоест, моделът на Смит представлява синтез на идеалните (протестантски) етико-културни ценности със социалната и икономическа практика.
По-нататък, отбелязвайки промените от началото на 50-те години на ХХ век, свързани с кибернетизацията, автоматизацията и роботизацията, Клаудио Саломон се спира подробно на масовизирането на културните стереотипи чрез средствата за информация и комуникация, като стига до следния извод: “В същността си, глобалните информационни стереотипи “зомбират” (в културен план) съзнанието и дейността на широките маси почти във всички страни от Третия свят. Днес вече е възможно, с помощта на информацията, да се управлява социалното поведение на масите и, което е особено важно, статистически и вероятностно да се моделират (и проектират) резултатите от целенасочено подавана конкретна информация”. Тези културно-информационни стереотипи игнорират фундаменталните исторически корени и черти на икономическото развитие на отделните страни. Те не съвпадат нито с културните, нито с икономическите реалии на “развиващите се” страни, нито дори с алгоритмите на икономическия неолиберален (монетаристки) модел.
Така, повишената икономическа значимост на научните и информационни продукти генерира днешното асиметрично развитие между САЩ, Западна Европа и Япония (т.нар. “Триада”) от една страна и останалия свят – от друга. На базата на задълбочен анализ на тази асиметрия, Саломон стига до заключението, че посредством целенасоченото подаване на информация може да се доведе до банкрут конкретна банка (или дори цяла национална икономика) или пък да се спре нарастващата девалвация на конкретна национална валута. На тази основа, той прави няколко наистина фундаментални извода (самият Саломон ги формулира като “аксиоми”). На първо място, според него, в производствената функция на глобализирания неолиберален монетаристки икономически модел, се налага въвеждането на нова променлива величина, изразяваща количеството информация и постигнатият на тази основа (икономически) ефект. На второ място, Саломон подчертава наличието на обратни икономически показатели за страните, където доминира “рисковия капитал”, с което се обясняват и слабите инвестиции в тях, и намалената научна и иновационна информация, с която те разполагат. Третата “аксиома” на Саломон пък е свързана с влиянието на иновациите върху производството, като стойността на стоката започва да се повишава в пряка зависимост от подаваната за нея информация. Според него, “глобализацията на средствата за масова информация и масификацията на културните стереотипи създават икономическа добавена стойност, независеща нито от качеството, нито от производствената цена на стоките”. Този
Фундаментален извод
аргументиран и анализиран на базата на множество факти, съществено се различава както от постулатите на традиционната политическа икономия, така и от тези на “икономикс”.
Четвъртата “аксиома” на Саломон е изведена на базата на щателния анализ на макроикономическите фактори на азиатската криза от 1997. Използвайки като июстрация резултатите от иначе силната инвестиционна политика на Япония, той констатира наличието на “обратен икономически ефект от определени вложения”. Според него, последният е свързан с все по-краткосрочния ефект от новите иновации. Така например, в автомобилната промишленост това време е вече максимам една година, а в електрониката – максимум пет. Тоест, за да се поддържа необходимото иновационно ниво, разходите започват да нарастват по-бързо и повече отколкото тяхната възвръщаемост.
Аржентинският професор отделя специално внимание и на проблема с констатираното нарушаване на т.нар. “икономически цикли на Кондратиев” (вж.НИЕ-бр.6/02) като предлага една аргументирана и оригинална концепция, от която произтичат изключително интереси изводи за по-нататъшното развитие на глобализацията. Като започва с твърдението, че “динамиката на колебание на дългите вълни на Кондратиев през последните 25 години е нарушена в резултат от изменените структурни условия, поради метакултуризацията и глобализацията на световната икономика”, Саломон посочва, в частност, че през последните 35 години не се наблюдават характерните за началото на нова възходяща вълна значителни изменения в техниката, производството и търговията, а през последните 65 години не се наблюдава и депресия в селското стопанство.
Според него, в резултат от тези макроикономически структурни изменения, бъдещите кризи ще стават все по-дълбоки и всеобхватни. А, ако въпросните фактори продължат да се натрупват, те могат да генерират условия за световна депресия, която (при положение, че стагнацията възникне най-вече в резултат от кибернетизацията на производствените процеси и намаляване икономическото значение на селскостопанските и суровинни отрасли) може да стане неуправляема. Д-р Саломон твърди, че: “Освен структурните промени в икономиката през последните 50 години, основната причина за нарушаване на циклите на Кондратиев е нарушената симетрия между световните културно-икономически центрове (т.е. “Триадата” – САЩ, ЕС, Япония) и болшинството от останалите страни на планетата”. Подчертавайки, че тази асиметрия е придобила “пирамидални пропорции”, аржентинският професор изтъква, че това ускорява диспропорциите между фундаменталните основи на макро- и микроикономическата дейност и води до
Нарушаване на исторически формираните цикли
на световната икономика.
Възможността да се предава информация във всяка точка на света за около 3-5 секунди, разруши хилядолетната представа за географското пространство и време, влияеща върху симетрията на макро- и микроикономическите отношения в световната общност, и породи растяща асиметрия в икономическото развитие на напредналите и развиващите се страни. Последното се изразява във факта, че днес 80% от държавите се намират в “латентно ниво на ентропия” (което означава високо влияние на случайните фактори върху тяхната икономика), докато само 20% имат икономика, която слабо се влияе от различи случайни фактори, т.е. може да мине за устойчива. На тази база, д-р Саломон прави още един изключително интересен извод и той е, че приръстът на съвкупния продукт в развиващите се страни се постига за сметка на разходите на капитал и труд, като приръста на разходите от труд е по-висок от този на капитала, докато при развитите страни положението е точно обратното. Той свързва тази дисхармония между развити и развиващи се държави и с огромния военен потенциал на първите.
В крайна сметка, според Клаудио Саломон, вторичните икономически показатели на така очертаващата се асиметрия водят до това, че доходите на 350-те най-богати хора в света се равняват на тези на 45% от населението на планетата. Тоест, тя неминуемо тласка световното икономическото развитие към един, на практика, неуправляем и стихиен стадий. С всички последици от това за бъдещето на човечеството.
[[ СЪДЪРЖАНИЕ ]]