Драматична е съдбата на хората от Пиринския край, където песните, носещи в себе си и нерадостната участ на бежанците, и раздялата с дома на гурбетчиите, са сякаш изпятата история на цял един народ. В същото време от тях струи веселието, жизнеността и непокорството на хората от тази част на Отечеството. Повечето от носителите на това невероятно песенно богатство вече не са между нас, но имах редкия шанс, при срещите си с тях, да запиша повече от 5000 автентични народни песни, които днес са съкровищницата на нашия Неврокопски ансамбъл.

Това е първият в България ансамбъл за народни песни и танци. Създаден е през 1946 (в началото носи името “Яне Сандански”) от големия етнограф и фолклорист от Неврокопско Зефир Кънчев. Дълбок познавач на самобитната национална култура, в цялото и богатство и многообразие, сила и жизненост, той съумява да определи вярната посока за развитие на ансамбъла. И макар че днес

и автентичните песни се претворяват най-вече на сцената, докосването и съпреживяването им будят у всеки участник в ансамбъла спомена за едно непреживяно минало, което обаче времето е съхранило в кръвта им. И може би тъкмо това е белегът на истинското изкуство.

В музикално отношение, песните на ансамбъла са изключително разнообразни, отразяващи спецификата на селото, където са създадени. Обединява ги обаче уникалното “високо” доленско пеене. Повечето песни са свързани с конкретни народни обичаи и на тяхната основа, още в първите години след създаването на Неврокопския ансамбъл, се раждат постановки като “Дебренска сватба”, “На мегдана” или “Неграбната момина китка”, белязани от искрена неподправеност, караща хората да ги съпреживяват заедно с изпълнителите.

Неврокопският край винаги е бил истинска етнографска съкровищница. Всяко село има своите уникални народни костюми. Техните неповторими багри и цветови съчетания говорят за невероятен художествен вкус, предаван от поколение на поколение и съхраняващ Традицията.

Именно поради това, за мен бе особено важно, когато се създаваха

те да бъдат съвършени копия на онези, автентичните, които любов събирах и съхранявах в паметта си през годините. Днеси именно тези носии помагат най-много за специфичното излъчване на Неврокопския ансамбъл, давайки възможност всяка негова песен да бъде изпята със “своя” костюм, което пък, на свой ред, прави постановките ни толкова истински.

Неврокопският край е известне и със своите певци и музиканти. Много са и талантливите изпълнители в Неврокопския ансамбъл като Мария Самарджиева, Цветана Воденова, Елена Спириева, Ирина Паскалева, Стоян Джаджев, Николина Чакърдъкова и др. Участието в ансамбъла укрепи любовта им към националния фолклор, помогна им да опознаят и най-съкровените му особености. Гласовете им, толкова различни, но винаги вълнуващи, носят тръпката от съприкосновението с народната песен и остават трайно в паметта на публиката.

През миналата година Николина Чакърдъкова и Неврокопския ансамбъл представиха на три пъти своето изкуство в Национални дворец на културата, пред развълнуваната публика, изпълнила до краен предел неговата огромна Първа зала. Именно на тази голяма сцена Неврокопският ансамбъл отпразнува и 55-годишнината от създаването си, представяйки постановките “Неврокопски песни и игри”, “Гурбетчии”, “Тропанското”, “В Неврокопско ми се оди”, “Комитски игри” и др. Вярвам, че и през следващите десетилетия той ще продълги да омайва публиката в България и чужбина с онзи автентичен фолклор, който начинът на живот в вярата в традицията на хората от нашия край за запазили недокоснат.