Мондиализмът срещу традиционализма, или съвременната геополитическа структура на света
Доброто познаване на последната е от изключително значение за формулирането на верни ориентири за българската национална стратегия
Д-р Марин РУСЕВ
*Много от традиционните категории на сакралната география (вж.НИЕ-бр.4/02) се използват за нуждите на класическия геополитически анализ. Чрез тях например се "обясняват" причините за
Вечното противостоене между източните и западните цивилизации
като обикновено Западът се идентифицира с таласократичните общества, а Изтокът - с телурократичните. От едната страна е образът на на моряка, пирата или викинга, а от другата - този на конника, номада или монгола. Съпоставяйки двете главни геополитически тенденции на планетата Макиндер пише, че “съвременната сухоземна сила се различава от морската не само по източника на своите идеали, но и по материалните условия на своята подвижност”.
Исторически, морската геополитическа традиция води началото си от древните цивилизации на Финикия и Картаген, елинските колонии в Средиземноморието и нашествията на скандинавските викинги. Техните геополитически правоприемници през Средновековието са Португалия, Испания, Нидерландия, Великобритания и Франция. Днес геополитически лидер на таласократичния западен свят е САЩ.
Континенталната геополитическа традиция
пък възниква с великите цивилизации на Египет, Персия, Рим (Византия), Туран (Иран), Арабския Халифат. През Средновековието типични образци на телурократични общества са Свещената Римска (Германска) империя, Златната Орда, Османската империя, китайските династии. През ХІХ-ХХ век силни континентални държави в Евразия изграждат Австрия (Австро-Унгария), Германия, Русия (СССР), Китай.Планетарните геополитически трансформации са до голяма степен обусловени от продължителното съперничество между западните таласократии и източните телурократии. Такова е геополитическото (пространственото, а не чисто историческото или икономическото) обяснение на противоборството между Картаген и Рим, Елада и Персия, италианските градове-държави и Османската империя, Франция и Австрия, Великобритания и Германия, САЩ и СССР. Това съперничество се проявява в различни обществено-идеологически форми, но според геополитиката има пространствено обяснение. През ХХ век противостоенето между Запада и Изтока предизвиква два разрушителни глобални конфликта (Първата и Втората световни войни) и скъпоструваща за двата геополитически блока "студена война".
Мондиализмът е основна идеологическа формула на Запада за бъдещото развитие на човечеството. Според представителите на мондиализма, пред съвременната цивилизация възникват нови, непознати преди, препятствия и опасности. Те са следствие от увеличаващата се относителна тежест на т. нар. "периферни народи" (бедните страни), около т. нар. "високо организирани пространства" (богатите държави). Нарушеното демографско равновесие, екологичните проблеми, контрабандата с наркотици и оръжие, международния тероризъм и други съпътстващи модерната епоха явления изискват от Запада нова глобална политика. За да се предотвратят тези опасности, е необходимо да бъде установен твърд политически контрол на “мондиално”(т.е. “световно”)
1 равнище. Поради това е необходима целенасочена политика за изграждане на единен световен политически център, който обаче да е разположен в западния свят!Според западното тълкуване, мондиализмът изисква такива икономически приоритети, които да установят пълно господство на пазарната стопанска система и консумативния тип общество. Това трябва да се съчетава с непрекъснато расово-етническо смесване между народите и поощряване космополитизма на големите градове. В духовен план основа на мондиализма е създаването на единни религиозни и културно-политически ценности - обожествяването на нови месии, създаването на нови религии (Мормонство, Адвентистизъм, Баптизъм, Свидетели на Йехова, Свидетели на 7-мия ден, Свидетели на 40-тия ден и други), стимулирането на нетрадиционни стереотипи на социално, икономическо и политическо поведение. В геополитически план мондиализмът предлага да се наложи безусловен приоритет на интересите на западните държави.
Традиционализмът е пълна противоположност на мондиализма
.Вместо модерна икономика, в него значителен дял имат архаичните форми на производство от цехов тип. Вместо икономическа принуда, твърде разпространена в държавите от Изтока е “нравствената”, а понякога и физическата принуда. Обичайно явление е приоритетът върху социалната справедливост и защита в системата на производството и разпределението. Вместо към либерална демокрация и човешки права, Изтокът клони най-често към авторитаризъм, т. е. към различни типове социални режими, в центъра на които не стои индивидът със своите права, а обществото, нацията, народа, идеята, религията, културата, култът към вожда и пр. Пространствата, в които се проявяват традиционалистични идеологии, са Русия (народничество, евразийство), Индия (аскетизъм), Арабския свят (ислямските нравствени ценности) и др. Типични форми на традиционалистични общества са бившият СССР, Япония до 1945, комунистически Китай, Виетнам, Северна Корея, Либийската "джамахирия", фундаменталистки Иран, управлението на талибаните в Афганистан и др.
Изтокът е верен на расово-етническите традиции с особено предпочитание към “големия национализъм” от имперски тип пред “малкия национализъм” със сепаратистки акцент. Религиозно Изтокът демонстрира преданост към старите религии - православие, ислям, будизъм и други.
Мондиалистката доктрина не може да се класифицира, нито само като дясна, нито само като лява. Мондиализмът е радикално десен на икономическо ниво, т.е. предполага абсолютен приоритет на частната собственост, пълна свобода на пазара и тържество на индивидуалната инициатива в икономическата сфера. Едновременно с това, мондиализмът е радикално ляв в културно-политически план, тъй като идеологията на космополитизма, смесването на народите и нравственият либерализъм принадлежат към левите политически приоритети.
Традиционализмът също съчетава елементи на леви и десни приоритети, но леви в социално-икономически смисъл и десни в културно-политически.
Главен съвременен фактор
водещ до намаляване контрастите между таласократичните общества на Запада и телурократичните общества на Изтока, между мондиализма и традиционализма, е глобализацията. Научно-техническият прогрес, стопанската динамика, демографските тенденции и новите екологични предизвикателства изменят традиционните представи за отношенията между регионите и държавите в света. Усъвършенстването на производствените и комуникационните технологии предизвиква подобряване на транспортната и информационна достъпност между тях. Новите технологии вече не гарантират изцяло дори националната сигурност на големите държави. По силата на исторически обусловена традиция, националната, регионалната и глобалната сигурност се разглеждат предимно от военна гледна точка. Но в началото на ХХІ век гарантирането само на военната сигурност вече не е достатъчно. През последните десетилетия сигурността придобива нови измерения и включва противодействието на процеси и явления, с които армиите вече не са в състояние да се справят. Съвременните предизвикателства пред човечеството имат съвсем нов характер - суровинно-енергийна, продоволствена и екологична сигурност, борба със стихийни бедствия, противодействие на контрабандата с оръжие и наркотици, международния тероризъм и др
.Съвременнат геополитическа структура на света
Анализът на пространствените съотношения на силите през ХІХ-ХХ век и тяхната приемственост през ХХІ век изискват извеждането на съподчинен методологически алгоритъм, чрез който да се разкрият основните геополитически тенденции в глобален и регионален мащаб. Тяхното познаване е от особено значение за външнополитическата линия на поведение на България на Балканите и в Евразия. Разкриването на съвременната геополитическа структура на света и дефинирането на мястото на нашата страна в него трябва да следва следната пространствена логическа последователност:
-
Открояване на главните геополитически центрове, от които зависи развитието на съвременната цивилизация.-
Дефиниране на пространствения обхват и геополитическата значимост на т. нар. Големи пространства (панрегиони) - Русия (Евразия, Хартланд.), Северна Америка, Западна Европа, Централна Европа (Mitteleuropa), Арабски свят, Иран, Индия, Източна Азия (Азиатско-тихоокеански регион). Освен като геостратегически субекти, те играят и ролята на геополитически обекти в глобалното пространство.-
Разкриване същността на атлантическата геостратегия за изграждане на т. нар. Санитарни кордони, с цел предотвратяване възможността от формиране на мощен геополитически съюз между Големите пространства в Евразия. Като противовес на тази геостратегия трябва да се разглежда перманентната германска Геополитика на диагоналите в Европа. И двете доктрини засягат пространствата на Източна и Югоизточна Европа, Балканите и България.-
Анализ на на т. нар. Геополитически възли. Това са региони, отличаващи се с висок конфликтен потенциал, тъй като в тях се сблъскват интересите на Големите пространства. Те са с по-малък териториален, демографски, икономически и военен потенциал. Характерни техни черти са природното, етническото, религиозното и културно-политическото многообразие. Държавите в геополитическите възли са в непрекъснато противоборство и, за разлика от държавите в Големите пространства, нямат външнополитическа съгласуваност. В световното пространство се открояват следните геополитически възли - Балкани, Кавказ, Близък Изток, Средна Азия (известен е още като “Таджикски възел”, а Бжежински използва понятието “Азиатски Балкани”), Корея, Индокитай, Африкански рог (п-в Сомалия), Южна Африка, Карибски басейн.-
Структурни елементи с най-нисък геополитически ранг са Геополитическите ключови зони. Това са относително малки по пространствен обхват, но играят голяма роля за световните морски комуникации. Контролът над тях гарантира безпрепятственото осъществяване на търговските връзки и военните операции на едни Големи пространства и дава възможност за блокиране комуникациите на други. Типични геополитически ключови зони са Босфора, Дарданелите (често за тях се използва общото наименование Проливи), Гибралтар, Ла Манш, Скагерат, Категат, Берингов проток, Курилски острови, Малакски проток, Суец, Панама, проток Дрейк и др.В крайна сметка, единствено доброто познаване на съвременната геополитическа структура на света, Европа и Балканите дава възможност за реална оценка на съвременното геополитическо положение на България и формулиране на верни ориентири за нейната външна политика.
[[ СЪДЪРЖАНИЕ ]]