Hерядко величаят покойния Джон Дюи като "философът, най-добре схванал същността на американската цивилизация". Което е вярно, защото теориите му действително дават реална представа за мирогледа, определящ както "американизма", така и американския тип демокрация. Същността им е, че всеки би могъл да постигне всичко, което поиска, в рамките на "технологичните средства", с които разполага. Идеята за човека, сам реализирал себе си, която е поставена и в основата на американската идея за "чистата демокрация", естествено не приема наличието на естествени различия между хората, нито пък смята йерархията за нещо нормално. Така, на "органичната" концепция за живота, американците противопоставят своята чисто механистична. Впрочем, в общество без традиции е нормално всичко да изглежда като набързо фабрикувано.
Често хвалят американците за тяхната откритост и непредубеденост. Но те са само последица от недоизградеността на американската нация. Същото се отнася и за техния "индивидуализъм", защото "индивидуализъм" и "индивидуалност" са различни неща - първото принадлежи на недооформения "нов свят", където най-важното са количествените показатели, второто - на света, където се ценят качеството и йерархията.
Казват, че Съединените щати са "млада нация с голямо бъдеще пред себе си". Очевидните недостатъци на американския тип общество пък се смятат за "грешки на растежа". Т.е., в съответствие с либералните "прогресистки" идеи, всичко, което е ново, е добро, а Америка е обречена от съдбата да играе особена роля сред другите цивилизовани нации.
Структурата на историята обаче, е циклична, а не линейна. И съвсем не е задължително по-младите цивилизации да са и "по-висши". Напротив, съществува определена връзка между най-напредналия стадий на един исторически цикъл и най-примитивния в него. Америка е финалния стадий на модерна Европа. Онова, което в Европа съществува в "разводнена" форма, в Америка е концентрирано, трансформирайки се в ясни симптоми на дезинтеграция, културна и личностна регресия.
ДнесАмериканизацията на Европа
е всеобхватна и очевидна. Това е бързоразрастващ се феномен след края на Втората световна война. И повечето хора го възприемат, ако не с ентусиазъм, то като нещо нормално. Преди време написах, че следвоенна Европа е застрашена от две големи опасности - американизацията и комунизма. Но, докато комунизмът е опасен в случай на брутално и катастрофално по последиците си, завземане на властта от комунистите, американизацията печели терен по пътя на постепенната инфилтрация, промяната на манталитета и навиците, безобидно на пръв поглед, но водещо до фундаментална деградация и загуба на собствената културна и национална идентичност. Сегашното ни преклонение пред Америка няма нищо общо с нормалния интерес към американската култура и начин на живот. Защото произтича от погрешното схващане, че възприемането на този начин на живот е единственият път към постигане на американското жизнено равнище.
Има нещо, мното характерно за американската цивилизация, на което не обръщаме достатъчно внимание. То е свързано с задълбочаващото се раздалечаване между принципите на доминиращата политическа идеология и реалното структуриране на американската икономика. Изследванията на самите американски икономисти показват, че организацията на американския бизнес е много далеч от онзи тип, който би кореспондирал с демократичния идеал. Защото бизнесът в САЩ притежава ясна пирамидална структура, основаваща се на много строга йерархия. И вместо този "мениджърски елит" да става с течение на времето по-гъвкав в социален аспект, той - напротив, е по-авторитарен от всякога, което, между другото, се отразява и на американската външна политика, ставаща все по-агресивна.
От казаното дотук се налага един извод - американската демокрация е просто инструмент на местната олигархия, позволяваща по един индиректен начин съществуването на йерархия, каквато няма и в най-йерархизираните общества на планетата. И, струва ми се, тази двойнственост на американската демокрация тепърва ще доведе до много интересни развития. * Статията, която публикуваме със съкращения, е писана през 1945. За живота и идеите на големия италиански философ, виж НИЕ-5/97