Bкрая на миналия век духовете на вярващите християни във Франция, а и не само там, са разбунени от току що появилата се книга на руския пътешественик и изследовател на Изтока Николай Нотович "Неизвестният живот на Исус Христос". В нея авторът цитира препис на древен манускрипт, открит от него в будисткия манастир Хамис, край северноиндийския град Ладак, в който се говори за "Иса - далай-ламата, дошъл от Запад" - очевидно свещена фигура, чиято история обаче поразително напомня онази на Исус Христос. По същото време, в самата Индия, един високообразован и фанатично вярващ мюсюлманин - Гулам Ахмад, внезапно се отдръпва от ортодоксалния ислям, основава собствена секта "Ахмадия" (съществуваща и днес) и издава през 1899 фундаменталния труд

"Исус в Индия"
подкрепящ напълно историята на Нотович и, нещо повече - доказващ, че оцелелият след разпъването на кръста Пророк, заедно с майка си Мария, отново се отправил за Индия, където проповядвал дълги години и, където днес се намира неговият гроб. Известно е, че в Новия Завет подробно са описани детството и последните години от живота на Исус, но няма абсолютно нищо за периода между 12-тата и 30-тата му година, когато той се оформя като личност и стига до идеите, на които е съдено радикално да променят света. Точно за него се разказва в сензационния ръкопис, цитиран от Нотович. В края на 80-те години на миналия век, пътувайки из Индия, той стига до Кашмир, откъдето възнамерявал да се върне в Русия през Източен Туркестан. В един будистки манастир Нотович за първи път чува от местен монах странната история за "великия пророк Иса, дошъл от Запад, в който се вселил духа на Буда, и който по-късно, завръщайки се в родината си, бил разпънат на кръст от своите врагове". Според монаха, оригиналните ръкописи, разказващи за пребиваването на Иса, се съхранявали в тибетската столица Лхаса, но преписи от тях можели да бъдат открити и в по-големите манастири на Кашмир. Месец по-късно Нотович успява да се добере до манастира Хемис в Ладак, където вижда със собствените си очи един от въпросните преписи и прави копие от него, публикувайки го в сензационната си книга. В ръкописа се твърди, че дванайсегодишният Иса (т.е. Исус) напуска тайно Йерусалим и в компанията на неколцина търговци се отправя към Синд (днешен Пакистан), откъдето се прехвърля в Раджпутан. По-късно Иса прекарва шест години, изучавайки хиндуиската религия в свещените градове Джугарнаут и Бенарес, докато не влиза в конфликт с местните брамини, заявявайки им, че "Бог не приема деленето на хората на касти". Изгонен от тях, Иса се отправя на север към княжеството на раджата Гопадата, където пък се запознава с будисткото учение. Навършвайки 29 години решава да се върне обратно в Палестина. Ръкописът завършва с появата на Иса в Йерусалим и разговора му с неколцина граждани на града, в който той се нарича "син на Израел" и за първи път споменава, че евреите "са забравили истинския Бог".

Не е чудно, че киевският митрополит Платон и френският кардинал Рутели са съветвали Нотович да не публикува откритието си, а един италиански прелат, приближен на Светия престол, дори му предложил да компенсира всички разходи по индийската експедиция, ако се откаже от издаването на "Неизвестния живот на Исус". Големият френски историк и биограф на Христос Ернст Ренан пък открито изявил желание да стане съавтор на скандалния руснак.
Появата на книгата, разбира се, предизвиква сензация. Следва поток от гневни опровержения на основните и тези, макар че осъществените вече през 70-те години на нашия век проучвания на пакистанския професор Фида Хаснаин и немския изследовател Холгер Керстен, потвърждават повечето факти от разказа на Нотович. Нещата обаче, не приключват дотук. Десетки книги и научни изследвания, появили се през последните сто години, са посветени на една не по-малко фантастична хипотеза - възможността

Оцелелият от разпятието Исус
да се е отправил отново към Индия, където продължил да проповядва своето учение, чак до действителната си смърт. Впрочем тази версия съвсем не е нова. Следите и могат да се проследят чак до първите столетия след новата ера, при това в документи и предания свързани с най-различни култури, религии и етноси. Така например, живелият през ІІ век християнски богослов Иренеус, известен като твърд гонител на "еретиците", цитира в едно свое съчинение като нещо съвсем нормално убеждението на много тогавашни християни от Мала Азия, че "Исус не е умрял на кръста и е живял до 52-годишна възраст". През последните 200 години подобна хипотеза лансират и редица сериозни изследователи (от живелия в края на ХVІІІ век немски учен Карл Барнд до френския професор Дере, чиято книга бе издадена през 1982), според които на кръста Божият син е изпаднал в бесъзнание или кома, а ударът на римския войник с копие не е засегнал сърцето му. Те смятат, че в пещерата Исус постепенно дошъл на себе си и е бил измъкнат от нея от приятелите си, начело с Йосиф Ариматейски. Оттам нататък,
Пътят му може ясно да се проследи
в легендите на местните народности и в кратките съобщения на древни и средновековни летописци. Така, според средновековния персийски историк Мир Каванд и живелия в началото на миналия век негов сънародник Факир Мухамед, Исус, заедно с майка си Мария и някой си Тома, първоначално се отправил към Дамаск (една местност, недалеч от града и днес е известна като "мястото, където е живял Исус"), а после към района на днешния Урфа, в югоизточна Турция, където гостувал известно време в двора на тамошния владетел. Между другото, много кюрдски племена от тази част на Анадола, пазят легендата за посещението и проповедите на "еврейския пророк Иса". В повечето легенди и ръкописи Исус се споменава или с това име, или с името Юз Асаф, което вероятно означава "водачът на лечителите от проказа". Възможно е от Мала Азия Исус, Мария и Тома да са се отправили към Европа (някои твърдят че са стигнали дори до Британските острови). В полза на подобно предположение говори биографията на някой си Аполоний от Тиана, писана от живелия през ІІІ век гръцки философ Филострат, която поразително съвпада с тази на Божия син, и в която "индийската връзка" отново присъства. Много по-вероятно е обаче, вместо да рискува да остане на територията на Римската империя, чиито представител Пилат Понтийски веднъж вече го е осъдил на смърт, Исус да се е отправил по-добре познатия му път на Изток. За това свидетелства, в частност, иранският историк Ага Мустафа, според който в персийската народна традиция все още е жив споменът за "дошлият от Запад Юз Асаф" проповядващ идеи, съвпадащи почти напълно с тези на Исус.

През 70-те години на нашия век , британският изследовател на "суфизма" Бърк попада в Северозападен Афганистан на странна секта, чиито последователи почитат като бог израилтянския пророк Юз Асаф или Иса, син на Мириам, избягнал кръста в родината си и проповядвал по тези места, преди да продължи за Индия и Кашмир. Проследявайки историята на 60 поколения водачи на сектата, Бърк стига до извода, че Юз Асаф е минал оттук, следвайки Пътя на коприната, някъде в средата на І век. Още по-сериозни изглеждат доказателствата за присъствието на Исус на територията на днешните Пакистан и Индия. Така, в източен Пакистан, в малкото градче Мари, местните мюсюлмани почитат като свещено място гробница, наричана от тях "Последнато спирка на Мария", където според тях са положени останките на майката на Юз Асаф. Изследвайки гробницата, учените с изненада откриват, че тя е ориентирана в посока "изток-запад" (каквато е еврейската традиция), а не "север-юг" - т.е. според изискванията на Исляма. Оттук Юз Асаф, вече сам, е продължил за Кашмир. Доказателство е древният каменен паметник край Сринагар, известен като "Тронът на Соломон", върху който има четири надписа. Два от тях са заличени след завоюването на Кашмир от сикхите през 1819, но текстовете им се съдържат в хрониките на живелия четири столетия преди това местен историк Мулла Надир. В единия се казва: "Тук започна своите проповеди Юз Асаф в 54-тата година от управлението на раджата Гопадата", другият е още по-кратъk: "Той е Иса, пророкът на чедата на Израел".Според шефа на държавния архив в Кашмир професор Хаснаин, имайки предвид кога е управлявал Гопадата, надписът е бил поставен през 97 г.н.е.

Гробът на Божия син
Най-голямата загадка обаче, е така наречената гробница на Юз Асаф (Иса) в старинния квартал на Сринагар Ханжар. Въпросното място, над което е изградена малка постройка, е известно като "Рауза Бал", т.е. "Гробницата на Пророка". Според местната традиция именно тук е бил погребан легендарният Юз Асаф, като по-късно в съседство с него е погребан местен мюсюлмански светец. Но докато вторият гроб е ориентиран, съгласно изслямската традиция, в посока "север-юг", този на Юз Асаф е в посока "изток-запад". Преди няколко години, изследвайки гробницата, професор Хаснаин прави няколко наистина сензационни открития. Оказва се, че в долната част на надгробния камък на Юз Асаф е изобразен кръст, а върху самият камък ясно се виждат два отпечатъка от стъпала, със следи от рани върху тях, които според изследователите напълно съвпадат с тези от прочутата Торинска плащеница, в която е било увито тялото на Исус след свалянето му от кръста! Тукашните жители, които поколение след поколение поддържат гробницата, я наричат простичко "Хазрат Иса сахиб" - "Гроба на господаря Исус"

В Сринагар приключва и историята за "изгубените години на Исус". Дори да се окаже просто легенда, тя е едно от най-убедителните доказателства за мощта на идеите, изповядвани от Божия син и огромното им влияние върху хора и народи, принадлежащи към съвършено различна културни и религиозни общности.