Л явото правителство няма да допусне архитектът на единна Германия Хелмут Кол да присъства на честванията за десетата годишнина от обединението през октомври. От началото на септември отново заседава и парламентарната комисия за разследване партийните финанси на християндемократите. Шумейки около тези две събития, социалдемократите на канцлера Шрьодер се опитват отново да внушат на доверчивите германски избиратели, че именно ХДС е лошата партия, а СДПГ - добрата. Стремейки се, същевременно, да отклонят вниманието на обществеността от ред скандални за левицата разкрития. Така, появилите се информации за дългогодишни злоупотреби в управляваната от социалдемократите, провинция Северен Рейн-Вестфалия бяха набързо потулени, за да не дискредитират настоящия федерален президент Йоханес Рау.
Немските медии първоначално се подведоха по

Общата еуфория срещу Кол
но напоследък прехвърлят вниманието си върху управляващата левица. Най-далеч отива списание "Фокус", публикувало серия от разкрития, основаващи се на оригинални документи, които сочат недекларирани пари, течащи към социалдемократически политици по времето на канцлера Хелмут Шмидт, управлявал до 1982. Както и в "аферата Кол", финансови донори отново са били оръжейният концерн "Тисен", търговецът Карлхайнц Шрайбер и арабски бизнесмени.

Очаква се разкритията да бъдат допълнени от самия Шрайбер в подготвената за печат книга за корените на скандала с партийните дарения. "Най-после наяве ще излизе истината за действителните взаимовръзки" - заявява скандалният оръжеен лобист, за когото е издадена международна заповед за задържане, и чиито процес ще започне догодина в Аугсбург. Според собствените му изявления и документи, разкрити и публикувани от "Фокус", Шрайбер от 1984 е доверено лице на "Тисен" АД, по проекта "Меча глава" (Bear-Head) за изграждане на фабрика за танкове в канадската провинция Нова Скотия. Тя е щяла да помогне на "Тисен" АД да заобиколи рестриктивните немски наредби за износ на военна продукция. От Канада скъпото и търсено оръжие би могло да се достави безпрепятствено в кризисни райони като Близкия Изток например. Старанието на Шрайбер излиза скъпичко на гиганта от Рур: общата сума на комисионите по този "проект" надхвърлят 15 млн. марки.

"Фокус" обаче, разполага и с документи, доказващи, че немският концерн е искал първоначално да построи оръжейната си фабрика не в Канада, а във Франция и то още по времето на управляващата социал-либерална коалиция начело със социалдемократа Хелмут Шмидт. От пролетта на 1981 (т.е. повече от година преди Кол да дойде на власт) водещи политици от СДПГ са запознати с плановете за строеж на танков завод, недалеч от Марсилия (тогава градът е управляван от френските социалисти). Амбициозният проект, оценяван на милиарди, се разклаща едва през ранното лято на 1982, поради наложеното от президента Митеран вето.

След като арабските държави прекъсват нефтеното кранче за Запада в средата на 70-те, Германия се старае да подържа добри отношения с най-важната нефтодобивна държава Саудитска Арабия, без обаче да застрашава чувствителната си връзка с Израел. Саудитците пък винаги са искали от Бон най-вече танкове made in Germany, макар че ръцете на производителите им са вързани (за да не се превърне немската територия в център на международния оръжеен трафик, през 1978 Бундестагът за пореден път затяга износния режим).

Междувременно, в реализацията на проекта за оръжейната фабрика край Марсилия се включва още един влиятелен политик от СДПГ и познавач на Близкия Изток: бившият федерален министър на финансите Алекс Мюлер, изпратен през 1977 от канцлера Шмидт за личен финансов съветник на египетския президент Ануар Садат. "Мюлер държеше всички връзки, както и контактите с Парламентарната комисия по отбраната" - потвърждава един бизнесмен, работил в ликвидираната през 1986 немско-кувейтска фирма "Гафинко-Джерман Араб Файненшъл енд Индустриъл Консултант ООД" със седалище южнохесенския град Оберурзел, обслужвала тайния проект на "Тисен".

Във Франция "Тисен" получава подкрепа и от местния индустриален гигант "Елф Акитен", който се е готвел да участва с 12 % в танковата "фабрика", като спораумението е сключено пак по времето на социалдемократическия кнацлер Шмид. Между другото, "Елф Акитен", по-късно заедно с "Тисен" получи източногерманската рафинерия Лойна и е сред заподозрените в изплащане на подкупи в милионен размер, някои от които и на германския ХДС. Днес от концерна заявяват, че нямат информация за немско-френския оръжеен проект.
В канадския проект на фирмата обаче, участва още един

Водещ политик от СДПГ
депутатът от Бундестага Хелмут Вечорек, днес председател на парламентарната комисия по отбрана, който прелита с близкия си приятел Шрайбер над Атлантика за да проучи лично терена. По същото време социалдемократът е и мениджър на дъщерната фирма "Тисен инженеринг". Очевидно двамата отлично "работят" заедно. Така, няколко години по-късно, уреждайки продажбата на 36 бронирани коли "Фукс" на саудитците, Шрайбер лично посещава социалдемократа Вечорек във ваканционния му хотел "Бахмайер", където е уточнено "Тисен инженеринг" да отговаря за планирането и разпределението на учебните центрове за машините "Фукс" - подпроект на стойност 30 млн марки!

Според "Фокус", за цялата сделка, са дадени общо 220 млн марки подкупи. Шрайбер прибира 25 млн. и, според разследването на прокуратурата в Аугсбург, дава половината на други двама мениджъри от концерна. Засега председателят на парламентарната комисия по отбрана, Вечорек твърди, че съдбата на останалите близо 200 милиона е загадка за него. Интересно дали твърденията му биха издържали проверката на специална комисия? И дали тя не би открила, че въпросната сума е отишла за финансирането на германските социалдемократи. Т.е. на онези, които с все сила продължават раздухването на "случая Кол".