Преди 1989 една офицерска заплата бе 350 лева, една инвалидна пенсия за "втора група" инвалидност –  50, а заплатата в предприятие като ТПК "Хемус" – около 42 лева. Да, обаче тогава беше комунизъм, не бяхме подписали Хартата за правата на човека, Европа нехаеше за нас, а американците си мислеха, че България е също толкова измислена страна, като, да речем, "Алабашия" или "Глупландия".

Да погледнем

Социалното положение на днешния инвалид

Той получава около 37 нови лева. Допускаме, че живее сам и не плаща наем. Допускаме и, че онези двайсет лева (!), които общинския съвет му отпуска за зимата, ще му стигнат да покрие някои такси. Така, избягвяайки удобствата на цивилизацията, на инвалида остават за храна и лечение пак същите 37 лева. Как онези, които са подписали Хартата за правата на човека и инвалида, биха разделили този "капитал", без да лишат въпросния инвалид от почти всичките му исконни и ненакърними права на човешко същество?
"Показател за това, дали една държава е цивилизована, е отношението и грижите на нейното общество и институции към инвалидите – твърди известен японски общественик и телевизионен журналист, добавяйки – За съжаление Япония е все още далеч от цивилизованата държава".
Горките японци! Повечето инвалиди в тази страна работят в задруги, кооперации и на специализирани работни места, въпреки че социалните им осигуровки (пенсии) са достатъчни, за да живеят без лишения. Какво да кажем ние господа политици!

Дори и в столицата ни никой не е помислил за инвалида. Подлезите са  с толкова стръмни спомагателни пътечки (когато ги има), че и здрав човек би се затруднил да ги ползва. За транспорт и дума да не става. "ТПК-тата", докато ги имаше, само повишаваха инвалидността на работещите в тях с лошите си условия и некачествени материали. "Кво ли са гракнали тия инвалиди? – чувам гласове – Второ качество хора – второ качество грижи! Тука да не им е Япония?".

Само че…Нека погледнем фактите и цифрите.

Според проучване от 1994 всеки трети българин има предразположение, или е със сърдечносъдово заболяване, всеки четвърти има белодробни усложнения, а след чернобилската авария раковите заболявания са скочили с над 50%. Като прибавим и окаяното състояние на лечебната и профилактичната ни база (според западни специалисти тя е остаряла в сравнение с тази на нормалните и развити държави с цели 60 години) та, нека не прозвучи зловещо, но с подобни темпове на развитие след най-много 10 години инвалидите в България ще се превърнат в мнозинство. И понеже сме зинали по Америка, ето за какво най.много харчат и мислят американците – на първо място – здраве и физически комфорт, на второ – външния вид.
Ето ни пак у нас. Тепърва се очаква

Вълна от наркомания и СПИН

- комуникацията с развитите държави носи и своите негативни страни. Кризата, безработицата, безпаричието, водят до психически сривове, а това отслабва защитните функции на организма. Никой не е застрахован от нещастия и болести, а там, където социалната обстановка и държавната политика предразполагат към материална и духовна нищета, рискът за инвалидизация е многократно по-голям. "Сит на гладен и здрав на болен не вярват". Но кой и  доколко е здрав в България? Не е ли по-добре да се замислим за здравето на нацията, преди да се е разболяла. Лошото на болестите е, че идват внезапно и без оглед на класа, възраст и служебно положение. Затова, нека бъдем повече мислещи хора, а не елементарни потребители. Животът е даден всекиму, за да го изживее, струва ми се, колкото се може по-добре и за по-дълго, но никой не ни е обещавал Рая в деня на раждането ни. Така че, инвалиди в България има и техният брой ще нараства все по-главоломно. Дори и бегъл поглед по улиците на градовете го доказва. Мизерните държавни подаяния ("пенсии") ги накараха да наводнят оживените булеварди с протегната за просия ръка или шапка. Това ли е обещаната социална политика? И, одобрена ли е тази дейност от инфантилната ни политическа класа? А, може би, ще трябва да се приеме на първо четене и "Данък върху просията"? Защото, след уникалните държавнически решения в областта на здравеопазването, само един Господ може да стори нещо за инвалидите.

И така, защо не сме социална държава? Впрочем, с такова отношение към инвалидите, дали въобще сме държава?