Атомната война на България
Спирането на АЕЦ "Козлодуй" окончателно ни затваря вратата към Европа. Кой иска да глътне балканските енергийни пазари?
Цвети ИВАНОВ

Атомната електроцентрала в Козлодуй трябва спешно да бъде затворена, защото осигурява ключови позиции за България на балканския енергиен пазар. Тази проста истина най-после би трябвало да стане ясна на нашите политици, особено след скандалното обръщение на комисаря по въпросите за разширяването на ЕС на Европейската комисия Гюнтер Ферхойген към участниците в провеждащата се в София конференция "Преглед на постиженията на България по пътя към членството и в ЕС". Тоест, за да не стане страната ни енергиен център на Полуострова,

"Опасната" електроцентрала

следва да бъде закрита. Вече е пределно ясно, че АЕЦ "Козлодуй" наистина е опасна, но не за живота и здравето на хората от региона, а по-скоро за печалбите на конкурентните енергопроизводители от Централна Европа. Техният проблем вероятно би могъл да се формулира чрез въпроса: "Откъде накъде малка България, със сринатата и икономика, ще печели валута от продажбата на евтина електрическа енергия на Балканите?". А решението на въпросния проблем е ултиматумът, страната ни да декларира до края на 1999, че ще започне спирането на енергоблоковете, произвеждащи най-евтиния ток в региона. Едва след подобна, оформена като договор до края на март 2000- та година и ратифицирана от българския парламент, декларация на правителството, България ще бъде поканена да участва в преговорите за членство в ЕС. В противен случай Европа просто затваря вратите си за нас.

Мъглявите обещания за частични компенсации за загубите от спирането на най-рентабилните регионални производители на електроенергия – първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй", предизвикват много съмнения и въпроси. Може ли България, с нейната разрушена икономика, само благодарение на  няколкото милиона "евро" от компенсациите за затварянето на Атомната електроцентрала в Козлодуй, да бъде приета от богата Европа за пълноправен партньор? Или шансовете и за това са многократно по-големи, ако продължи да разполага с милионите от продажбата на тока, произвеждан от една работеща АЕЦ? Възможно ли е наистина да разчитаме, че в Европейския съюз ще ни приемат дори и ако станем по-бедни, отколкото сме в момента? Едва ли.
Тогава, какъв е изборът пред правителството на Костов? Да направи от невъзможното възможно. Но как, когато е притиснато до стената от антинационалната енергийно политика, провеждана от всички правителства от 1989 насам? Как да стори подобно чудо? Проблемът е много сериозен, защото само подобно чудо би могло да съхрани сегашното управление и да докаже, че самият премиер е наистина силен и перспективен политик.

Залогът е огромен

 защото не става въпрос само за АЕЦ "Козлодуй". Залогът в случая е бъдещето на България. Без атомната си електроцентрала, държавата ни, ако просъществува като такава, ще бъде лишена окончателно от своя суверенитет. Защото, който държи "шалтера" на тока, обезпечаващ националната ни сигурност, нормалното функциониране на икономиката и дори нормалния бит на българина, той ще е истинския господар на територията и населението, представляващи (все още) земята и народа на България!
Очевидно не осъзнавайки сериозността на ситуацията неколцина синдикални лидери, с неизвестен брой членове зад гърба си, както и някои псевдоекологични организации, се опитаха да поставят под съмнение безопасността на АЕЦ "Козлодуй", дори и след като международните експерти от Международната агенция за атомната енергия и от самия Европейски съюз, неколкократно потвърдиха, че единствената ни ядрена електроцентрала е управлявана грамотно и работи безупречно. Впрочем, в нито един коментар на големите български медии не бе намекнато дори, че тъкмо сегашното ръководство на централата отстрани прилепилите се към нея като пиявици съмнителни фирми и с това допълнително засегна определени, при това твърде влиятелни, интереси.

Използвайки липсата на единна позиция по въпроса за бъдещето на електроцентралата у нас, срещу АЕЦ "Козлодуй" се опълчиха бивши и настоящи румънски държавници, подкрепени от някои френски депутати в Европейския парламент. Те направиха всичко възможно за да гарантират освобождаването на балканските енергийни пазари за конкурентната румънска АЕЦ "Черна вода". За Букурещ и Париж това е стара мечта, а за френските фирми, доставили ядрените реактори в "Черна вода" и единствена реална възможност да получат от румънската държава парите (т.е. печалбата) от сделката.

Впрочем, идеята за
Принудителното затваряне на АЕЦ "Козлодуй"

отдавна се върти в главите не само на големите енергопроизводители от Централна и Западна Европа. Тя от десетилетия вълнува и босовете на нефтения и газовия бизнес, които виждат в българското електропроизводство опасен конкурент. Техните лобита вложиха значителни средства в редица западни и български медии за "Сатанизирането" на АЕЦ "Козлодуй"

Тъкмо те изпратиха през 1992 световноизвестният океанограф и еколог Жак-Ив Кусто, който трябваше от хеликоптер да "открие" нередностите в проектирането и експлоатацията на българската централа. По същото врема обаче, в интервю с автора на тези редове, тогавашният президент на Световната организация на ядрените оператори Лорд Маршал ясно заяви:"АЕЦ "Козлодуй" е перла в короната на атомните електроцентрали на Източна Европа. Чудесно е, че разполагате с толкова добре подготвени ядрени експерти в Козлодуй!".

Впрочем, значениета на атомната ни електроцентрала далеч не се изчерпва с фонкцията и на основен производител не енергия за България. Преди три години неколцина български офицери, участвали в умиротворителната мисия на ЮНПРОФОР в бивша Югославия, споделиха пред мен, че "Заради словенско-хърватската атомна електроцентрала "Кръшко", бойните действия, водени на територията на Босна и Хърватска, съвсем съзнателно бяха изместени далеч от района на нейното разположение. Убедени сме, че никой не би искал да воюва и в близост до нашата АЕЦ "Козлодуй". Ето още една простичка истина. Атомната ни електроцентрала е и своеобразен отбранителен щит на България срещу потенциална агресия от страна на нейните съседи! Оценявайки тъкмо това обстоятелство, мощната британска фирма BNFL предложи преди известно време да получи като концесия експлоатацията на толкова оплюваните първи четири блока на АЕЦ "Козлодуй". Безопасната им работа бе многократно проверена, включително и чрез вземането на проби от корпусите на техните реактори, но апетитите на англичаните безспорно бяха предизвикани преди всичко от факта, че без да изискват особени разходи, въпросните реактори произвеждат годишно електроенергия за над четиристотин милиона долара! Впрочем, удовлетворяването на въпросните апетити може би щеше да предотврати сегашните посегателства срещу българската "златна кокошка". Да, ама не, както обича да казва един колега. Появиха се слухове, че нещо сме урочасали британските мераци. Дано мълчанието на управляващите не  е просто потвърждение на слуховете, а печеливш тактически ход, за който премиерът умно мълчи, а президентът говори с половин уста! Прочее, и двамата чудесно знаят, че ядреното слънце на България е и най-мощният "пасивен гарант" на националната ни сигурност и просперитета на нацията и държавата. Тъкмо това, макар и с малко по-други думи ни заяви наскоро журналистът от политическия отдел на консервативния "Таймс" Джон Локлънд. Той и негови колеги твърдят, че АЕЦ "Козлодуй" е "немечтания райски подарък на Гооспод за България", който българският народ трябва да докаже, че наистина заслужава. А това ще се разбере, ако съумеем да опазим централата си, вместо да я затворим срещу поредното обещание отвън за "светло бъдеще". "Не ви ли стигнаха напразните надежди за комунистическите блага, а по-късно – за компенсиране на загубите от войните в Ирак, Босна или Косово" – питат западните журналисти, според които

Българинът е склонен да вярва на утопии

Впрочем, част от българите са и няколкото хиляди родни журналисти. Ще съумеят ли те да изискат от правителството съставянето и публичното огласяване на екип от топексперти и топполитици, която да води преговорите за членството ни в Европейския съюз и евентуалното затваряне на АЕЦ "Козлодуй".
А съществуването и успешната работа на българската атомна електроцентрала е изгодна кауза, която би следвало да подкрепят Македония, Турция, Сърбия, Албания дори и …Гърция и Румъния, които днес искат затварянето и, лобирайки за интересите на централно и западноевропейските енергопроизводители. Балканските нации, чиито икономики са изправени пред сериозни проблеми (макар и в различна степен и от различен характер), имат интерес от евтино електричество, не по малко от българите, които го произвеждат. Ето защо, подобно на централно и западноевропейците, и балканските европейци би трябвало да потърся икономическата интеграция. Важен икономически фундамент на тази интеграция може да стане именно защитата на АЕЦ "Козлодуй". Нейното безопасно функциониране, както и поетапното закриване на старите и откриването на нови енергоблокове, би гарантирало с произвежданата от тях евтина електроенергия, подема на националните икономики в региона. Подем, без който Европейският съюз ще си остане несбъдната мечта за държавите от Полуострова.

В заключение, нека споменем още една причина за разумното и неприбързано спиране на енергоблоковете в Козлодуй. Тя е свързана с технологичните изисквания на ядрените експерти. Те вече предупредиха, включително и в нашия периодичен печат, че ако подготовката за спирането на един енергоблок започне в срок по-малък от пет години (както се опитват да ни наложат отвън), това може да се отрази на радиационния фон, т.е. на здравето на всички народи от региона. Паралелно със спазването на тези технологични изисквания трябва да бъдат осигурени и необходимите средства за изискващото няколко десетилетия безопасно за околната среда "загробване" на първите четири енергоблока на централата.
Дано на останалите балкански държави стане ясно, че евентуалната им подкрепа за България в нейната "атомна война" срещу конкурентните енергопроизводители, е напълно в съответствие със собствените им национални интереси.