В навечерието на Третото хилядолетие, проблемите свързани с бъдещето на нациите и националните държави продължават да занимават учени и политици. Независимо от обективно развиващите се глобализационни процеси (или пък тъкмо поради това), национализмът остава

Най-мощното движение в модерната епоха

обхващайки всички сфери на обществения живот, както в регионален, така и в световен мащаб.

Всъщност терминът “нация” навлиза в човешкото съзнание едновременно със съвременното разбиране за цивилизацията, определяна от езика, културата, науката и техническото ниво на развитие, т.е. едновременно с налагането на буржуазното общество. В основата на националната общност е именно езикът, културният и цивилизационен тип, както и еднозначното отъждествяване на индивидуалния интерес с този на нацията и националната държава. Основното различие между нацията и другите групи хора, обединени от някакви общи цели, е в това, че нацията не може да се консолидира в процеса на непосредствени контакти между принадлежащите към нея индивиди. В случая решаващ фактор е осъзнатата принадлежност към една и съща цивилизация, култура, език и държава. Обективното наличие на общи интереси се определя от общата територия и зависимостта от успехите (или неуспехите) на конкретната национална държава. Едва съвременният, достатъчно образован и разполагащ с модерни комуникационни средства човек обаче, е в състояние да осъзнае, че проблемите свързани със собственото му оцеляване, или с това на неговите потомци, се решават от просперитета на съответната национална държава и господството на цивилизационния тип, характерен за нея.

Какво обаче представлява националистическият феномен? Кои са белезите, които го формират и какво, в края на краищата, следва да се разбира под понятието "национализъм”? На тези въпроси са посветени стотици изследвания. С тях се занимава и книгата на Върбан Тодоров “Етнос, нация, национализъм. Аспекти на теорията и практиката”, която наскоро издателство “Парадигма” пусна на пазара. За съжаление авторът и, гордо деклариращ в самото начало своята еманципираност от “националните стереотипи”, анализира проблема за корените и същността на модерния национализъм почти изключително през призмата на либералната (най-вече англо-американска) традиция, т.е. предимно като “опасен рецидив от миналото”. Така, сред много имена, които той цитира в книгата си, читателят с сигурност няма да срещне нито тези на признатите френски теоретици на национализма като Шарл Морас или Морис Барес (последният оказал огромно влияние върху формирането на политик като Дьо Гол например), нито създателя на концепцията за “новия национализъм” Ернст Юнгер (свързан с немската школа на “консервативната революция” от 20-те), нито дори съвременни изследователи на проблема като полския професор Лешек Мочулски, руския му колега Пьотр Хомяков, румънеца Василе Сандру или британеца Грегъри Лаудър-Фрост. Въобще не са споменати идеите на плеядата български философи и историци от епохата между двете световни войни, опитали се да формулират платформата на

Модерния български национализъм

и застъпващи подчертано консервативни позиции (Янко Янев, Спиридон Казанджиев, Найден Шейтанов или Петър Мутафчиев). За сметка на това изобилстват имената на откровено либерално настроени историци, философи и политолози, както и такива на автори, принадлежащи към марксистката левица.

Естествена последица подобен подход е тенденциозната интерпретация на феномена на съвременния национализъм, неговото бъдеще, както и бъдещето на нациите и националните държави в “ерата на глобализма”. Никак не е случайна критиката на внесеният преди време от ВМРО за обсъждане в Народното събрание “Проект за национална доктрина” (който, разбира се, не е съвършен), защото в него се отричал “великобългарският шовинизъм” или пък пренебрежението на автора към приноса на българите в световната култура.

Независимо от това обаче, в крайна сметка, Тодоров е принуден да признае, че “още дълго време националните държави ще играят основна роля в общоевропейския процес” и, че “националното съзнание едва ли ще изчезне скоро”. Този извод, както и стремежът на автора да формулира по сравнително ясен и достъпен начин собствената си теза за формирането и развитието на етноса, нацията и национализма, прави книгата му интересна за онези, които действително се интересуват проблемите, поставени в нея.

 

“В тази книга ще видите осмислянето на историческия опит от едно минало, изпълнено с войни, революции идеи, идеологии, възход и падение. Тези столетия, разиграли се в сърцето на Стария континент, са не само германски, защото малко от тях не се разтваряха и разпространяваха и другаде с едно продължително и драматично съучастие.