Отскоро и родните фенове на легендарната британска рок-група от 90-те “The Verve” могат да се насладят на “Сам с всички” (“Alone With Everybody”) - дебютният албум на нейния фронтмен Ричард Ашкрофт. Както отбелязва в списание “Ролингстоун” Боб Ръмстейн: “освободен от разправиите и скандалите, довели до разпадането на състава, Ашкрофт демонстрира в соловия си диск наистина невероятни, за меланхоличен певец като него, настроение и жизненост”.

Кариерата си този 29 годишен безкрайно надарен музикант започва още в края на 80-те, когато заедно с барабаниста Питър Солсбъри, китариста Ник Маккейб и басиста Саймън Джонс, създава в родния си Бирмингам “The Verve”. В началото на 90-те групата пласира

Своите първи хитове

в британските поп-класации, а дебютният и диск “Storm in Heaven” предизвиква истинска сензация и кара критиците да ги сравняват с толкова различни един от друг състави като T.Rex на покойния Марк Болън и смятаните в края на 80-те за “новите Бийтълс” рокаджии от Манчестър “Stone Roses”. Следват серия от турнета с изгряващата тогава банда “Oasis” чиито лидер Ноел Галахър дори участва в записите за втория албум на “The Verve” – “Northern Soul”, появил се през 1995 и съдържащ невероятните парчета “History” и “….”. Още тогава специфичният стил, характерни за който са богатите романтични оркестрови аранжировки, особеният глас и невероятният поетичен талант на Ричард Ашкроф, правят групата изключително популярна далеч извън пределите на Острова. Световен “пробив” обаче носи едва третият (за съжаление оказал се и последен) диск на “The Verve”, озаглавен “Urban Hymns” и издаден през 1997. Пилотният сингъл “Bitter Sweet Simphony” моментално влиза в британската “Top 5”, а друг от многобройните хитове – “The Drugs Don’t Work” става номер едно в класациите още с появата си. Албумът моментално измества този на “Oasis”, а през 1998 “The Verve” получават британските награди за албум и група на годината. Малко по-късно обаче, съставът окончателно се разпада и Ричард Ашкрофт започва да подготвя соловата си кариера.

Всъщност, появата на “Alone With Everybody” е ясно доказателство, че макар легендарната бирмингамска банда да е вече в историята, невероятният и саунд не просто е оцелял, но и е претърпял изключително интересно развитие. В самостоятелния си албум Ашкрофт изпълнява същия главозамайващ психоделичен рок, характерен за “The Verve”, но едновременно с това и доста различен, превръщайки единайсетте парчета, съдържащи се в него, в разтапящи сърцето на слушателите хипнотични опуси. Неколцина изключително талантливи музиканти като китариста Би Джей Кол, пианиста Чък Лийвъл и, разбира се, бившият барабанист на “The Verve” Питър Солсбъри, оформят рамката, в която Ашкрофт постига онова невъобразимо органично единство между изпълнените с много чувство мелодии и сложните аранжименти с участието на безброй струнни и духови инструменти, дискретно поддържаният ритъм и включванията на хоровия ансамбъл, характеризиращо дебоютния му диск.

И макар че тук няма мегархитове, от типа на “Bitter Sweet Simphony” или стискащото те за гърлото “The Drugs Don’t Work”, още първото парче “A Song for the Lovers” завладява слушателя с

Магическото излъчване

и дълбокия си драматизъм, подчертани от фантастичния струнен оркестър. Специфичният дълбок тембър на Ашкрофт, както и прецизният инструментален аранжимент пък го правят трудно различимо от най-добрите образци на “The Verve”. За разлика от него, “I Get My Beat”, издържано в стил “ритъм-енд-блус”, напомня малко музиката на “Ролингстоунс” от 70-те години, както впрочем, и “Brave New World”. За разлика от тях, в “New York” се долавя влиянието на “фънка”, а пък прекрасната балада “Slow Was Mу Heart” навява определени реминисценции с класическите хитове на “U2” и “The Waterboys” от края на 80-те. Специално внимание заслужават ритмичното парче “On A Beach”, мрачно очарователната “Money To Burn” и, разбира се, завладяващата балада “You on My Mind in My Sleep”.

Ричард Ашкрофт отдавна не е нахаканият млад бунтар от началото на 90-те, когато, заедно с “The Verve” тръгна по пътя, превърнал групата в легенда. За ужас на многобройните му почитателки, днес това е един сериозен професионален музикант, обложката на чиито първи самостоятелен албум е изпъстрена с многобройни снимки на съпругата и детето му. Всъщност, съдържанието на “Alone With Everybody” действително говори за творческа зрялост. Вдъхвайки надеждата, че съвсем скоро Ашкрофт може да ни изненада с нещо действително гениално.