Геополитика и национална стратегия

Наясно ли е родния ни политически елит за мощния интеграционен потенциал на модерната геополитика и геостратегия?

Тодор НИКОЛОВ

Кое обяснява бума на интереса към геополитиката в нашия пост-модерен свят? Днес, когато във всички науки се забелязва очевидна тенденция към синтез и сливане, към създаването на нови междунаучни макродисциплини и многомерни модели, методиките, с които борави геополитиката, се оказват безценни, както в сферата на чисто теоретичните изследвания, така и за практическото управление на сложните цивилизационни процеси (независимо дали в рамките на отделната национална държава, блок от държави, или пък в планетарен мащаб). Според руския геополитик Александър Дугин, това е “науката на бъдещето, която съвсем скоро ще започне да се изучава не само в специализираните висши учебни заведения и академиите, но и в обикновените средни училища”.

Геополитическият анализ

помага за правилното осмисляне на цели епохи от историческото развитие на нациите и държавите. Истинското значение на тази комплексна наука обаче, е свързано не толкова с осмислянето на света около нас (което очевидно вече не е по силите на чисто икономическия анализ, да не говорим за анализа на базата на една или друга идеология), колкото с възможността за изграждане на успешна стратегия за бъдещето.

У нас геополитическата наука няма особена традиция, изключвайки разбира се трудовете на хора като проф.Иван Батаклиев, Жеко Радев (автор на впечатляващата студия “Географска и етнографска Македония”) или блестящия ерудит проф. Димитър Яранов, работили в периода между двете световни войни. Продължаването на делото им стана възможно едва след рухването на комунистическия режим през 1989. Сред онези, които през 90-те поставиха основите на новата българска геополитическа школа, особено място заема проф.д-р Стефан Карастоянов (ръководител на Катедра “Политическа и регионална география” в Софийския университет и зам.председател на основаното наскоро Българско геополитическо дружество). Той е и авторът на изключително интересното изследване “Политическа география, геополитика, геостратегия” (издадание на СУ “Св.Климент Охридски), което е не просто най-пълното до този момент изложение на основните понятия, свързани с историята, теорията и практиката на геополитическата наука, но и съдържа задълбочени анализи на такива фундаментални проблеми като взаимоотношението между геополитиката, българския национален въпрос и външната политика на България например.

Както подчертава проф.Карастоянов, именно геополитиката е в състояние да реши редица ключови проблеми, свързани с положението на България в променящият се свят и, в частност, на Балканите. Той е убеден, че страната ни има нужда от цялостна геополитическа и геостратегическа концепция, която да и позволи да участва по наистина достоен начин в съвременните международни отношения. В книгата му “Политическа география, геополитика, геостратегия” особено място се отделя и на българския национален въпрос, който съвсем естествено се вплита в проблематиката на политическата география и геополитиката. Какво е мястото на националния въпрос в зората на ХХІ век, доколко национализмът все още определя голямата политика, възможно ли е в сегашната политикогеографска обстановка политическите сили да бъдат обединени тъкмо около националния въпрос и доколко отминалият ХХ-ти век може да бъде определян като “столетие на национализма” са все въпроси, от чиито анализ зависи и изработването на успешна национална стратегия за бъдещето. В своето изследване проф.Карастоянов формулира

Съвременните измерения на българския национален въпрос

като “съхраняване на българската национална идентичност, независимо от географските граници, на основата на съществуващата държавна общност и на българското духовно единение”. На тази база той се опитва да изведе и основните насоки, които трябва да следва външната ни политика, както на Балканите, така и в Европа и света.

През последните години у нас бяха направени няколко опита за формулирането на новия български национален идеал, както и за изработването на национална доктрина. За съжаление, тъкмо пренебрежителното отношение към геополитическия анализ, както и към стратегическото планиране (напук на факта, че последното играе ключова роля за определяне политиката на страна като САЩ например) породи и очевидните недостатъци от които страдат тези, иначе полезни, проекти. Възраждането на българската геополитическа школа, едно от доказателствата за което е и блестящото изследване на проф.Стефан Карастоянов, дава сериозна надежда, че тези недостатъци ще бъдат преодолени в един следващ, по-задълбочен, проект, основаващ се тъкмо на геополитическия анализ и стратегическото прогнозиране. Както и че един ден България най-после ще разполага със собствена, научно разработена, национална стратегия, без каквато е немислимо оцеляването и просперитета на нито една нация в днешния глобализиращ се свят.

[СЪДЪРЖАНИЕ]