След като вече стана ясно, че управляващата коалиция ОДС ще влезе в предизборната кампания с единни листи, въпрос номер едно за нейния успех е, какви са другите възможни коалиции или съюзи в дясното пространство. Повече от ясно е, че оставащите няколко месеца до парламентарната надпревара, както и резултатите от самия вот ще са определящи за структурирането и бъдещото развитие на цялото политическо поле вдясно от центъра. Че не е естествено ОДС да остане единствена значима сила в тази половина на политическия тепих е повече от очевидно. Много важно обаче е, ще стигнат ли силите на останалите десни партии не само да намерят, но и да затвърдят позициите си в парламентарната палитра. Защото разбираемо е, че всяко оставане извън границите на народното представителство за следващия мандат, би оказало силно негативен ефект върху обществения имидж на всяка организация.

Няма съмнение, че най-голям конкурент на управляващата в момента коалиция ще бъдат не съществуващите досега центристки и леви формации, а предимно нововъзникналите десни партии и съюзи. Основната причина е, че единствено тези нови структури имат потенциалната възможност да привлекат

Блуждаещият десен електорат

който през 1997, воден от чувството си за социална ангажираност, гласува за ОДС, но днес не намира в негово лице своя траен политически довереник. Това са близо един милион гласоподаватели, които през десетгодишния период на преход са гласували само веднъж за СДС и Народен съюз през – 1997, и за които има голяма вероятност този път да потърсят алтернативен политически довереник, но отново в дясното пространство.

Всъщност, въпреки честото използване на означенията "ляво" и "дясно", в България, тези понятия все още са прекалено абстрактни и не означават кой знае какво за българските избиратели. Единствената информация, която гласоподавателите получават от използването на тези етикети, е доколко една организация е близо или далеч от наследницата на комунистическата партия - БСП. Всички останали подробности съществуват единствено в главите на политиците и техните анализатори. Така, че всяка партия, която се появява днес и се самоопределя като стояща в дясно от центъра на практика не казва нищо повече от "ние нямаме нищо общо с бившите комунисти и наследниците на Жан Виденов". Във все още незрялото българско политическо пространство, явно и това е напълно достатъчно. Все пак обаче, със сигурност печелят онези, които успеят да прибавят още нещо към първичния десен етикет. В това отношения най-успешно се справя ВМРО. Едва ли има съзнателен член на обществото, който да не свързва автоматично партията на “войводите” с националната идея и българския патриотизъм - общонародни ценности, в чието пропагандиране и отстояване ВМРО не може да има реален опонент.

Независимо, колко убедителна в изграждането на собствения си образ е Организацията обаче, чисто хронологически тя е прекалено млада, за да се бори равноправно с мощните си опоненти си. Затова най-перспективно за партията изглежда да потърси съмишленици сред доста нароилите се напоследък десни формации. Потенциални партньори за ефективно предизборно сътрудничество могат да бъдат както монархически организации, така и по-либерално настроените Гражданска партия за България(ГПБ) на Богомил Бонев, Демократичен алианс, подвластен на профсъюзния лидер Константин Тренчев и разбира се движението на Любен Дилов "Гергьовден". Всички тези организации биха могли успешно да допълнят предизборния образ на ВМРО и увеличат електоралната й привлекателност. Вариантите, в които такова сътрудничество може да се разгърне са много. От една страна, разбира се, това би могло да бъде една широка мощна коалиция, която да включва всички изброени по-горе партии. От друга страна, в България колкото по-широка е една коалиция, толкова по-малко вероятна изглежда. Сигурно е, че от гледна точка на всички изброени десни формации ВМРО изглежда извънредно привлекателен партньор. Всеки с удоволствие би се закичил с високия политически имидж на организацията. Въпросът обаче е -

Кого ще изберат “войводите”?

Като най-естествен партньор на Организацията, поне идеологически, се привиждат монархистите. Консервативното разбиране на ВМРО за устройството и ценностите на обществото най-пълноценно се допълват от монархическата идея за политическото устройство на държавата. Именно тя дава онази завършеност на визията за морала и живота на нацията, към която националният идел на българина се стреми от векове насам. Ако идеята бъде подкрепена и самия наследник на българския престол - Симеон, това със сигурност ще повиши атрактивността и популярността й сред избирателите.

Не бива да се забравя обаче, че досега Царят не остана извън политическите интриги в страната ни. Общественият му имидж вече има сериозна хронология. Недопустимо е да се пренебрегват последствията от неудачния му избор, направен преди четири години, когато Симеон II подкрепи твърде двусмисления политически профил на коалиция ОНС. Тази сянка от съвсем близкото минало със сигурност ще се отрази, както на електоралното доверие към него, така и на предизборния ентусиазъм на самия Симеон. Много е вероятно Царят да не намери сили да заеме ясна и недвусмислена позиция в предстоящата кампания. Много по-обещаващо от гледна точка на ангажиментите, изглежда евентуално сътрудничество с новоформираната партия на бившия вътрешен министър от първото правителство на Иван Костов - Богомил Бонев. За разлика от Царя, генералът заема много по-категорични, ясни и близки до голяма част от обществото позиции. От друга страна Богомил Бонев стана символът на "силната ръка" и на спазването на обществения ред, който всички десни партии обещават на своите симпатизанти. Много хора днес само мечтаят за такъв авторитет на вътрешния министър, пред който престъпността "да се разтреперва".

Ред, спокойствие и национално самочувствие.

Това са трите простички нещица, които всеки нормален човек иска от управляващите. Един съюз между ВМРО и ГПБ обещава на своите избиратели точно това. И ако предизборната кампания бъде направена достатъчно професионално и убедително, такава коалиция би могла да бъде равнопоставен конкурент и на ОДС.

С формирането на такава коалиция обаче е необходимо да се отчете и острата конфронтация с ОДС, в която ВМРО влиза чрез нея. Дори и да прескочи прага и попадне в състава на новия парламент, тази коалиция много трудно ще може да се сработи с управляващите в момента (и особено със сегашното им ръководство). Какви алтернативи й остават тогава?

По-различно внушение би могло да има единодействието между ВМРО и Движение "Гергьовден". То със сигурност няма да облъчва с такъв респект и авторитетност, каквито присъствието на Бонев би внесло във всяко послание, но затова пък може да се радва на много повече човешка симпатия и разбиране от страна на по-оптимистично настроените гласоподаватели. Такъв съюз е много вероятно да привлече вниманието на сериозна част от гражданите, които в момента се възприемат като потенциални "въздържали се". Докато всички останали варианти на нови и стари партии, съюзи и коалиции имат огромния недостатък, че се състезават за една ограничена електорална маса, обединяването на ВМРО и "Гергьовден" е единствената формула, която има сериозни шансове да предизвика интереса и доверието на хората, които до нейното възникване са мислили, че е по-добре да не гласуват.

Това е така защото и двете формации изграждат подчертано

Алтернативен образ на сегашния политически елит

И двете обаче са прекалено млади и недостатъчно внушителни, за да вдъхнат необходимото доверие на симпатизантите си. Именно тяхното обединяване би могло да премахне това притеснение, привлечайки достатъчно избиратели, за да се прескочи четирипроцентовата бариера за влизане в парламента. Друго качество на подобен съюз е лесното му сработване след евентуален парламентарен успех със сегашните управляващи. Докато е повече от сигурно, че хората на Иван Костов никога не биха формирали правителство с партията на Богомил Бонев, за Движение "Гергьовден" нещата стоят точно обратното.

Така или иначе обаче, подобен дебат ще стане актуален едва след успешното класиране на ВМРО в парламентарната надпревара. До тогава не остава много време и картите вече вероятно са раздадени. Сега предстои най-трудната част - ловкото им разиграване.