Престъпните магистрали на България

Въпреки обещанията на управляващите, българските пътища продължават да са любимото бойно поле на мафията

Таня ХАРИЗАНОВА

В средата на миналата година министър Емануил Йорданов предупреди, че показни престъпления през последните месеци целели дестабилизация в страната. Някой имал интерес да представи престъпността у нас за неконтролируема, макар че на практика нямало ръст на извършените престъпления и МВР работело добре. За жалост, последвалите месеци го опровергаха изцяло - престъпността расте, групировките надигат глава, взривовете зачестяват, а като капак и разбойничеството се завърна по пътищата. А магистралните грабежи, заедно с обирите по домовете и нападенията на улицата, най-лесно рушат доверието в полицията и във властта. Нито новите документи за самоличност, нито новите регистрационни номера на колите могат да заменят липсата на системен и ефективен контрол по пътищата, без който не можем да направим и крачка по пътя към Европа.

11 декември 2000-та година. В ловешкия окръжен съд започва

Поредният съдебен процес

срещу 12-членната магистрална банда, вилняла по пътищата ни през 1994-1995. Още в тъмни зори районът около съда е отцепен от полицаи, кордон от униформени пази и в самата сграда, друг- пред залата, където ще се гледа делото. В кафето и по етажите се отбелязва осезателно присъствие на видни столични адвокати - всеки от подсъдимите е с отделен защитник, някои- с по двама. По всичко личи,че работата е сериозна.

В дисонанс с тази помпозна картина, като за да докажат, че разбойничеството е живо и здраво, в нощта преди процеса, други дръзки разбойници нападнаха и обраха турски автобус. Нападението е извършено по класически за последните години начин и на традиционно за такива занимания място - прохода Хаинбоаз. Около 22.30 край Килифарево бяла полицейска лада с два сигнални сини буркана препречва пътя на автобуса. Изскачат четирима маскирани, единият с полицейска униформа, насочват оръжие срещу пътниците, обират ги и изчезват с полицейския автомобил. Този обир, веднага коментираха специалистите, по форма и съдържание, е аналогичен на грабежите отпреди пет години, когато сегашните подсъдими, преоблечени и оборудвани като полицаи, нападаха, грабиха, стреляха и убиваха преминаващи туристи.Според представители на МВР в района се е задействала нова банда.

Но не само там. За три поредни дни през миналата година са регистрирани три брутални грабежа. На пътен възел Ихтиман турски автобус “Мерцедес” с ремарке е спрян от трима маскирани, въоръжени с автомати мъже, ограбили от пътниците 200 хиляди германски марки,350 грама златни бижута,мобилни телефони и якета. На следващия ден четирима с черни качулки нападат босненски автобус на 300 метра след мотел “Божур”. От 33-годишен мъж отнемат 15 хиляди марки, от 44-годишна жена-23 хиляди марки.

На магистрала “Хемус”до гара Яна, трима въоръжени мъже с качулки на главите и черни пуловери с надпис “Полиция”, спират автобус на гръцката фирма “Анеси”. Нападателите стрелят в тавана на автобуса,след което обират пътниците. С автобуса за Румъния пътували 28 румънски и 7 гръцки граждани. Трима от гърците били студенти. Единият от тях има мобилен телефон и след като бандитите напускат местопрестъплението, се обажда в няколко гръцки периодични издания.

Ако оставим на специалистите да отчитат броя на бандите и се съсредоточим върху обикновени, непрофесионални наблюдения, натрапват се две неща. Първо, че местата и начините на нападение са все едни и същи от десет години насам, което все би трябвало да спомогнео за някакво ефективно противодействие. И второ-все така, от десет години насам, магистралните грабежи под светлината на сини полицейски лампи и светлоотразителни жилетки с надпис “Полиция” хвърлят в ужас чужденците, пътуващи транзит през България. За тях това си остава

Несъмнен знак за слаба власт

беззаконие, полицейско безсилие или съучастничество.

Да се върнем сега към съдебния процес в Ловеч. Основната фигура в него е Петър Баров от град Ихтиман.След завършване на средното си образование Баров постъпва на работа като учител във Вакарел. Трима от членовете на по-късно сформираната банда са негови ученици, сред които той се ползва с безспорен авторитет.Не след дълго Баров схваща, че даскалуването не е призванието на живота му, напуска работа и регистрира частна фирма, от която доходите му значително нарастват. Последното допълнително го издига в очите на бившите му питомци. Завръщайки се в родния Ихтиман, Баров подновява приятелските си отношения с други четирима от подсъдимите, постепенно превръщайки приятелството и в икономическа зависимост. Често пътуват (разходите за хотели и ресторанти поема Баров), особено във Велико Търново и Горна Оряховица, където се запознават и с другите трима от бъдещата банда.

Екшънът започва в средата на юни 1994, когато извършват първия си грабеж. Жертвата е собственик на изкупвателния пункт за животни в с.Камбурово, община Омуртаг. Използват незаконно притежавани пистолет, ловна пушка помпа и нает лек таксиметров автомобил, чийто водач заплашват и изхвърлят от колата.В изкупвателния пункт Баров заявява, че иска да продаде голямо количество овце, но не е сигурен, дали купувачите ще имат достатъчно пари за да ги платят веднага.Изкупчикът Ш. (свидетел по делото) е достатъчно наивен и отваря задния капак на мерцедеса си за да покаже два големи пакета с пари, опаковани както ги е получил от банката. При вида на парите Баров тутакси заявява, че отива да докара животните. Вечерта четирима от бандата пристигат с откраднатото такси в изкупвателния пункт и паркират по посока на изхода. Малко след тях пристига и Ш.с мерцедеса си и спира до тях. Бандитите излизат от колата и стрелят във въздуха с пистолета и пушката.Уплашени, присъстващите лягат на земята, докато престъпниците спукват гумите на всички леки автомобили, намиращи се в пункта, прерязват телефонните кабели, вземат ключовете на мерцедеса и с двете коли се насочват към гората. Там вадят парите от мерцедеса, паркират двата автомобила един до друг и ги запалват. Качват се на трета, предварително осигурена кола, минават през Горна Оряховица, където си поделят парите и заминават за Русе. Установяват се в хотел “Дунав”, обменят парите в марки и долари,а после се прибират в Ихтиман и Вакарел. По това време вече са в ход масирани полицейски проверки, тъй като задигнатите пари надхвърлят два милиона 650 хиляди лева. Това е

Бойното кръщение на групата

През август 1994 тя се събира отново в Горна Оряховица и решава да “поработи” по магистралата Русе-Велико Търново, тъй като по нея пътуват руски и украински граждани, които в посока Турция носят големи суми пари, а на връщане автомобилите им са натоварени със стока. За целта, още на следващия ден, се снабдяват с още огнестрелно оръжие, полицейски униформи, радиостанции, стоп палки и сигнална лампа.Разпределени в две коли,с две радиостанции, облечени в полицейски униформи,бандитите започнават да “патрулират” по пътя Русе-Велико Търново.

Рано сутринта на 26 август край една от колите им минава “Мерцедес”-бус с украинска регистрация. След като от втората кола приемат радиосъобщението за “обекта”, бандитите поставят на тавана й включена синя лампа, а Баров излиза на пътното платно със стоп-палка в ръка. След спирането на буса лъжеполицаят започва разговор с пътуващите, но те се усъмняват в редовността и самоличността на проверяващите и внезапно потеглят с голяма скорост. Баров стреля два пъти по отдалечаващата се кола, а по-късната балистичната експертиза доказва, че гилзите са изстреляни от пистолет “ТТ”калибър 7.62 мм – същият с който е стреляно и в Камбурово.

На следващата нощ и пак на същото място, бандитите отново застават на пусия. Един от тях, облечен в униформа, заедно с “полицейската”кола, с радиостанция и пушка остава на пътното платно, а други двама с автомобил потеглят по посока на Русе. Не след дълго срещу тях се задава бус с украинска регистрация, в който пътуват двама мъже. Този път грабежът е успешен и украинците се сбогуват с 18 хиляди долара, два златни пръстена и два златни ланеца. Бандата се оттегля на кратка почивка в София, след което отново продължава със серия от грабежи, приключила на 10.01.1995 с убийството на украинеца Василий Савчук. Шест месеца, след началото на магистралните грабежи, групата действа точно както по време на първия си удар, без участниците в нея да подозират,че почеркът им вече е известен на полицията и, че тъпо повтарящите се едни и същи действия накрая ще ги вкарат в капан.

На 9 януари, с бус, шофиран от Баров, групата се придвижва до Габрово, където “конфискува” и едно такси. По-късно към тях се присъединява още един бандит, пристигнал с “Лада-Самара” - в нея е кашонът с оръжието, полицейските униформи и другите полицейски атрибути, плюс още два пистолета “Макаров”. Макар че действат по познатата схема -“рутинна полицейска проверка”, гарнирана с всички необходими екстри, появата на още двама “полицаи” при “проверката на багажа” във фургона, окончателно изяснява на спрените от тях украинци Савчук и Чобан, че се извършва грабеж. Следва опит за съпротива, побой, изстрели за сплашване, заключване във фургона, опит за бягство на Савчук и прострелването му. Докато се развиват тези събития по пътя преминават доста коли, но призованите по-късно като свидетели водачи обясняват, че не реагирали, защото приели всичко за полицейска проверка.След акцията групата се изтегля с трите автомобила, запалва откраднатата Лада-Самара и полицейските дрехи и се пръсва. Междувременно, пострадалият Савчук е откаран от случайно минаваща кола в болница, но по пътя умира от загуба на кръв.

Пет години след този кървав епизод

Бандитите все още не са наказани

Само мудността на съдопроизводството ли е причина за това? Навсякъде по света съдебната система се задвижва бавно и тромаво, но и навсякъде по света едно перфектно разследване отдавна би пратило бандитите зад решетките с окончателна присъда. Вместо това апелативният съд във Велико Търново два пъти отменя присъдата на окръжния съд-веднъж делото е върнато за доразследване и втори път присъдата е отменена за нарушаване правото на защита на подсъдимите. При второто внасяне на делото, защитата на обвиняемите отбелязва дузина процесуални нарушения само при доразследването. При третото внасяне делото е изпратено от Върховния касационен съд в Ловешкия окръжен съд, тъй като във Велико Търново вече не може да се сформира съдийски състав, който да не се е произнасял по същество или по многобройните жалби за промяна на мерките за неотклонение. Възлагането на делото на Окръжен съд Ловеч обаче пак не се оказва вярното решение защото втора инстанция отново е великотърновския Апелативен съд, където отново възниква блокаж на апелативно ниво.

На процеса в Ловеч се появява и ново затруднение, което, изхождайки от бързината на досегашните съдебни действия, изпраща четенето на присъдите в необозримото бъдеще. На делото не е даден ход, защото се установява,че тарторът Баров страда от шизофрения. И двете съдебно-психиатрични експертизи, почиващи на едни и същи факти и медицински изследвания, са единодушни,че човекът е болен, но според едната, след известен период от време би могъл да се възстанови и да участва в процеса. За да изчисти съменията, съдът в Ловеч назначава петорна съдебно-психиатрична експертиза, настанявайки Баров в едно софийско медицинско заведение.

По делото обаче има още трима души, които се споменават като съучастници, но за чиято роля, кой знае защо, нищо не се говори.Изминали са толкова години-къде са тези съучастници? Търсят ли ги, намерени ли са, разпитвани ли са, каква е била точно тяхната роля? И дали нямат връзка с оставения без отговор друг важен въпрос - откъде бандитите са се снабдявали (а други като тях се снабдяват и сега) с полицейски униформи,мощни радиостанции, други полицейски атрибути и цели оръжейни арсенали-. Разследване за това-няма. Което естествено поставя въпроса, дали става дума за липсата на контрол от страна на полицията или и за съучастие?



[НОВИЯТ БРОЙ] [БР.1/2001 - СЪДЪРЖАНИЕ]